МЪЖКА ПЕСЕН

web | Требник

На моите мъже

Заспаха - навярно щастливи,
библейските мои мъже.
Войводата Старши завива
ръцете на Младшия нежно.
И корабът им се понася
в далечните мъжки пространства,
където за мен е опасно
и мъничко ме е страх.
Където понякога лесно е
плесница да понесеш,
ала хайдушката песен
засяда сред дяволски скреж -
във гърлото и във гърдите,
натрупан от други пред теб...
Запяват мъжете, орлите
се спускат над празната степ.
Запяват синът и мъжът ми.
Запяват насън и наум.
И светло е като във жътва,
макар да не чувам думите.
И ритъма техен не зная -
сънят им нека ме води...
И сядам да шия знамето
на двамата си войводи.