Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАКВО УЗНАХ ОТ ЛЕБЕДИТЕ В ЗАЛИВА КРАЙ НЮ
ЛОНДОН
web | Требник
На Уйлям Мередит
и Ричард Хартайс
Към залива прииждат лебеди -
души на преродени хора.
Те своята Легенда следват.
И не говорят. Не говорят...
Извиват шии и се гмуркат -
обречени ловци на бисери.
А на Атлантика лазурът
поглъща тайните им мисли.
Боли от тях. Кърви небето.
Вълни захвърлят мокри бинтове.
А там, на хоризонта, свети
бял кораб, не - самотен кит.
Той идва към брега - дали пък
не чака пътниците шумни?
Но само лебеди разплитат
ненужните ни светли думи.
Загърбва ни и този кораб,
към нас не спуска своя мостик.
Една небесна сетна корда
се скъсва и ни омагьосва.
И в неми лебеди превръща ни.
(Каква невероятна мистика!)
Оттук нататък все е същото:
безкрайно гмуркане за бисери.
© Елка Няголова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.05.2001, № 5 (18)
Други публикации:
Елка Няголова. Требник, или
Писма от Белоногата. София, 2000.
|