В КРАЯ НА СРОКА

web | Требник

На Христо Фотев

...И тогава морето
изплю в нозете ми камъчето.
Каза ми всичките тайни,
събрани в годините.
В миг проумях чак през лятото:
още не знам че
цялата пролет, до последния ден!
е преминала.
Каза ми: "Стига си бъркала
белия цвят със гларуса -
в гларуса още крещят
души на алчни пирати!
Слушай скалата отсреща -
как охка, но не от старост,
а от това, че на дъното
мечтата си е изпратила."
Каза ми още: "И фарът
гледаше все след сезоните -
стар капитан в оставка,
загубил око в океана.
Виждаш ли, колко е странен
с това пенсне, стар фасон,
с роля в пиеса без думи -
също безкрайно странна..."
Много неща ми каза
морето с изплютото камъче.
На тишина ме научи
този открит урок.
Вече сама съм буквар
без думи и букви, само че
кой ще чете бели страници
в края на срока?