ХАЛЮЦИНАЦИИ

web | Требник

В разградения двор
на спомена
някой влезе
на пръсти при мене.
Сви ме в шепите си
огромни.
(Как разбра,
че ми е студено?)
После цъфнаха
в бяло дърветата.
(Или ангели
кацнаха в клоните?)
И изсипа се
всичкото светло
от небето,
внезапно наклонено.
После някой ме спря:
"Белонога,
Белоръка и Белосънна.
Нито миг
без тебе не мога!"
Горе птиците
се прегърнаха.
Гледах ги
и броих в небесата -
две по две,
докъдето простор е...
В разградения двор,
пред вратата,
някой чака да му отворя.