ГРАНИЧНО ГРОБИЩЕ

web | Требник

На Валери Станков

Тука е граница.
А могилите наши - оттатък.
Бариера нелепа
паметта на децата ни къса.
Ръси дъжд. Митничар е
мокрият съботен вятър -
из душите премръзнали,
като в багажи, търси.
Но какво ще намери?
Забранени товари нямаме.
- Твърде тежко е - казва, -
подозрително тежко е даже.
...Той не знае, че носим
в мисълта си граничния камък,
та под него да мрем
и до него момчета да раждаме.
Те един ден ще стигнат
до това свято място отново.
И глави ще изправят,
от внезапната зрелост пияни.
Непременно ще бъдат мъже
като Балканджи Йово.
И на всяка цена
ще опазят Хубава Яна.
Но дори без нозе, без ръце,
без очи да останат,
пак духът на момчетата ни
ще тича нагоре.
Ще прескача в съня си
бариери, съвети, забрани -
да прелее по нашенски
сухото българско гробище!