ГРАДЕЖ

web | Требник

Църква правим.
А гнездото отгоре
зее празно.
Бог, сърдит, не говори.
Тил зад тил - подредени
Стрелят в теб.
А убиват и мене.
Кръвна нишка -
продължена изящно.
Стадо мише. Котараците - ящни.
Бели ризи -
вече само в съня ни -
долу слизат.
И изчезват, щом съмне.
Чисто горе, а земята е тясна.
Няма спор.
Ала няма и място.
Там добре са - воеводите тръгват.
Взех адреса -
кой твърди, че са мъртви?!
Днес ще пиша
да ми пратят тук виза,
че излишни на земята са ризите.
Църква правим.
А изгубихме плана. .
Бог - във рани.
Гвоздей тук не остана.
Няма вече харамиии и зная,
че обречен е сънят ми без знаме.
И мъжете
са в синджира от роби -
по въжето над разровени гробове.
Църква правим.
А България чезне.
Кръст не става
от дъски за ковчези!