ОМАГЬОСАНАТА ГОРА

web | Требник

Опитах се и аз да мина
по пътя
на човешките мравуняци,
под облачния разтревожен
необят
на този свят.
На бесен ход ме завъртя
световното виенско колело
и сънищата изпопадаха превзети
в нозете ми.
Опитах се и аз да прекося
и мрака (твърде дълъг!)
между хората,
но някой улови ме
и ме лепна ловко на челото си.
Сега вървя с протегнати ръце.
Опипвам ръбове
на корабни каюти,
на куфари със етикети,
продрани вече,
на болки нечии.
Но Оня ме притиска
на челото си -
да съм му светела из гъстата гора,
потърси ли дърво -
жених за свойта брадва -
да му се радва.
И падат, падат наранени буките,
проядени от дяволски съмнения:
децата им -
листата, накъде ли са?
Сред кой изгубен демос?
Какво ли правят днеска там,
на оня тъй магичен
остров Елис, под сянката
на призрачната статуя?
Дърветата ли виждат - старите?
...Ах, брадвата! Не спира!
Редее пред очите ми гората.
Ще дойде ли соколът - оцелелият,
ако сега запея?...
Но падат - не на колене, а прави.
Дърветата едно след друго
падат прави.
Прокълната
прабългарска гора
от стволове корави...
Препъвам се сред тях несръчно.
Навярно също падам.
И земята ми със мен лети?
сред призрачните дебри...

О, събудете ме!