БОЛГРАДСКАТА ГИМНАЗИЯ

web | Требник

Коридорите тук са в зелено,
А над тях -
Ред известни портрети.
И на всички очите са в мене.
Обвинителни. Точни.
Разстрелват ме.
Мълком стрелят
с най-трудни въпроси.
Безпардонно и грубо -
комити!
И амнистия да изпрося
не успях. А тъй исках
да питам:
Дали има в небето ни
граници?
Кой през тях преминава
транзитен?
И дали разговарят наравно
всички птици
с един език?...
Но очите във мене
са вперени
и прогарят ме -
книжна мишена.
Няма прошка от този мерник.
И сега
оловото в мене е.
А насън
ми донасят буквари
изгладнели,
измръзнали хъшове.
Два-три реда чета,
но не сварвам
да избърсвам очите им мъжки...
Коридори в зелено -
картина
от палитра, залята с бензин
И не може
по тях да премине
родният ми език.