ЧУЖБИНА

web | Требник

По пустите улици
в тази вселена
един непознат
ме вика по име
Говори на моя език.
И зелени
са всички семафори,
знаци и рими...
Човекът отдавна?
е тука и няма
за лепенки нови
по куфара място.
Но никой не вижда
крилете от камък,
грижливо укрити
в сакото му тясно.
И никой не чува
плача на тромпета
(Къде в този сит свят
да го укрие?)
Човекът отдавна
е син на планетата,
но пари го жажда
за мъжка ракия!
Защо ли се рони
брегът и защо ли
обратно го връща
към двора с асмите,
към цветето просто,
внезапно наболо
направо в сърцето
на стария скитник...
След толкоз жени,
градове и вселени -
защо Белоногата
той си припомни?
Бе жаден човекът,
застанал пред мене.
А пукната стомната.