АПОКРИФЕН УРОК

web | Требник

...А аз съм си просто
един самотник.
Не ме пишете
сред знаменатели.
Единствено в четата
на Христо Ботев
(макар че е дръзко)
бих искала място.
Досущ като тези съм
двеста момчета,
безумно поели
след птичата сянка.
Един воевода
и кръст един честен
ми стигат да вярвам
във нещо свято.
Да, знам, старомодно
и смешно е някак -
в компютърно време
по стих да въздишам.
Какво да направя,
когато отсякоха
високите буки.
Под тях - напаст миша.
И хукнаха мишки
из тази държава,
подземни хамбари
натрупаха бърже.
Как знаме
за мишия хъш да направя
и как върху кокала
знаме да вържа?!
Единствено нощем,
единствено нощем
излизат в съня ми
онези мъжища.
И някаква песен
високо от Рожен
соколи донасят
над зрялото жито.
Тогава сина си
извиквам да слуша.
А после я пеем
със него повторно.
Но нещо ме стяга
и страшно... задушно е
от този безумен
урок по история.

© Елка Няголова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.05.2001, № 5 (18)

Други публикации:
Елка Няголова. Требник, или Писма от Белоногата. София, 2000.