Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОСОБЕНОСТИ НА ПРОСТРАНСТВОТО В "ЖИТИЕ И СТРАДАНИЯ ГРЕШНАГО СОФРОНИЯ"

Елена Налбантова

web

Своите основания да се насоча към наблюдения върху особеностите на художественото пространство в "Житие и страдания грешнаго Софрония" откривам в твърдението, че най-често в изследванията, посветени на тази творба, "характеристиките се изграждат на базата на емоционално-възторжени обобщения и есеистични интерпретации, като се забравя тяхната "приблизителност" и разноречивост спрямо същността на цялото" (Радев 1982: 185). Категорията пространство е една от основните мирогледни категории и поради това описанието на нейните особености в рамките на даден художествен текст позволява да се реконструира моделът на света на неговия автор и води в значителна степен до обективност на разсъжденията и изводите. Като най-важна характеристика на образа, художественото пространство пронизва тъканта на текста, осъществява неговата плътност и подчинява на себе си останалите структурни елементи, включително и композиционната организация.

Основният топос в Житието, който осигурява сюжетно-композиционно сцепление на творбата, е топосът на пътя. За пръв път в българската възрожденска проза Софроний Врачански е направил опит да превъплъти естетически момента на излизането на българина от неговата котловина, от котила Котел, и поемането по пътищата на Османската империя, а и на Европа. Цялото действие в повестта се разгръща в пространството на пътя и дори когато героят остава в Котел, той пак е в това пространство, тъй като по неговите думи селото "е на четири пътя". От затворено, подредено и усвоено пространството на селото се е трансформирало в част от пътя, той тече през него, то се намира в неговия поток. Пътят като хронотопична категория носи в себе си знаците на движение не само в пространството, но и във времето. Така авторът открива и потока на движение в реалното историческо време чрез извеждането на своя герой в реалното историческо пространство на пътя на Османската империя. Когато героят остава в селото, движи се времето - Софроний фиксира годините на историческите събития, които стават причина селото да се превърне в част от пътя: "В лето 1768 начена са войска баталия... като повлекоха ония и свирепи агарени... а наше село, като е на четири пута... наченаха да минуват паши... и най-после помина прехвалений Джезаерли Хасан паша. Отхождаше на Русчук"; "В лето 1775 победи московеца турците... Тогива у наше село седеше арнаутски паша... Колико ли страх потеглихме да не ни попленят, като бягат"; "По това начена турчина войска баталия... войска минуваше, конаци имахме." Когато историческото време няма своите точно фиксирани координати, в междувремието на историческите събития героят пък се движи по пътищата на Османската империя.

Виждаме, че в Житието е изградена не характерната за фолклорното съзнание хронотопична система "затворено пространство - циклично време", а хронотопична система, свидетелстваща за раждането на нов мироглед - "отворено пространство/линейно време".

 

Героят на Софроний е подвижен човек, той е "герой на пътя" (Лотман). Още с въвеждането му в сюжета, в първите сведения, които авторът дава за него, изпъква обстоятелството, че той е и без-дом-ник. Много рано остава сирак, т.е. нарушена е плътността на семейното обкръжение като белег на подреденост и усвоеност на света. Героят е осиновен от чичо си, но скоро отново остава сирак. Тук особено значение придобива съобщението, че домът на чичо му не е и негов и той го купува "в животе его", за да го направи дом за своето семейство. Този опит обаче е доста неудачен, както и опитът чрез създаването на семейство да постигне щастие. Героят пожелава да остави "и дом, и жену", за да търси успех, "да пойду долу по селата... да са кеварнисам". Единственият дом, в който преживява радост, е домът на неговите деца в Арбанаси: "велика радост стана у митрополи, в у дом наш трапеза и учреждение великое".

Ключов за разбиране същността на Софрониевия герой е многократно използваният от автора израз "востанах и пойдох". "Востанах и пойдох" е това действие, което изтъква същественото, главното в характеристиката на героя, това действие, което нарушава равновесието в света на произведението и се превръща в събитие, в двигател на сюжетното действие. "Востанах и пойдох" Софроний често дублира с уточнението "не стоях мирен" и така всъщност очертава два типа жизнено поведение - "мирно" и "не мирно". Те разделят текста на два типа пространство, нарушаването на границата между които е значещо отклонение от установената норма. Героят на Софроний е подвижният човек, активната ренесансова личност, която търси изява на своята вече осъзната индивидуалност.

Извеждането на героя на пътя позволява в творбата да се разкрие социално-историческата ситуация не само в българска среда, а в цялата Османска империя като едно обособено пространство, което в края на повестта е противопоставено на чужбина, на Влашко. Като се придвижва по пътищата на империята, Софрониевият герой среща представители на различни социални групи и националности, а и самият той попада в различни ситуации. Срещата със содомитите в Цариград, многократното му попадане в "затворка", сблъсъкът с Ахмед Гирай, укриването в турския харем, при овчарите, при монасите, пленът при Пазвантоглу - това са отрязъци от пътя, по който пътува "грешният Софроний". Навсякъде го сполетяват беди, навред го дебне страдание. Там, докъдето се простира Османската империя, царуват хаосът и страданието и там, където царуват хаосът и страданието, се простира Османската империя. Тези понятия стават синоними и така авторът постига внушение за страданието като белег не само на съдбата на своя герой, но на живота в тази Империя - от Цариград през Котел, Карнобат, Анхиало, Кортен, Плевен, Арбанаси, Свищов, Враца до Видин и Крайова - навред владеят разрухата, страхът и страданието.

Дори присъствието на децата като знак за семейна плътност, която според патриархалния светоглед бележи хармония, в света, създаден в Житието, не я предполага задължително. Героят изпитва "скръб голяма", когато намира децата си в Свищов - "голи седят на рогозина". Единственото място, където той е преживял "радост велика" - домът в Арбанаси - е разграбено и разрушено: "кърджалиите... в нашея дом все разграбиша и не остана ни лъжица, ни паница, и мои дрехи и книжа, що имах, все узеша, и всея дом разкопаша, а децата побегнали". Домът е "разкопан", а светът "се е разсипал". Тези две думи - разкопан и разсипан - намерени с изключително тънко чувство за езика, създават внушение за аморфност, безформеност, неподреденост, която характеризира цялото пространство, обитавано от героя, и която се асоциира със силите на злото и разрухата.

Убежище героят намира единствено извън пределите на Османската империя и това е още едно потвърждение, че в нея няма защитено място. Но и там, във Влашко, той не открива утеха. Там също е неспокоен, това отново не е "сакралният" център - тук няма радост, няма веселие, както в дома при децата. Във Влашко героят изпитва угризения, измъчва го мисълта за сторен грях. Това е спокойно, защитено, но чуждо пространство, тук той е само гост. Така героят на Софроний не успява никъде да намери покой и да се спаси от страданието. Авторът сякаш няма сетива за защитеното, хармонично устроено пространство, навред той вижда само заплахата, разрухата и страданието. В целия текст упорито са фиксирани само свързаните с несигурност и несвобода пространствени обекти път и затвор. Почти без изключение липсва назоваването на пространството на дома и простора, които се асоциират съответно със сигурност и свобода. В "Житие и страдания грешнаго Софрония" и отвореното, и затвореното пространство е враждебно спрямо героя, навред той е преследван от страданието. Така и на равнището на пространствените отношения се разгръща основният замисъл на Софроний Врачански, фиксиран още в заглавието и осъществен и чрез подбора на епизодите от авторовия живот, подбор, който прави от автобиографичния разказ съзнателно моделиран художествен свят - света на българското страдание.

 

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Радев 1982: Радев, Ив. Българската възрожденска литература до 40-те години на XIX век. В. Търново, 1982.

 

 

© Елена Налбантова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.04.2015, № 4 (185)