ПЕТ ГОРЧИВИ ЧЕРЕШИ

Елена Налбантова

web

Има книги, чиято стойност се определя преди всичко от ползата им за общността, към която са адресирани. Такова място във високия канон на бесарабската българска проза могат да заемат петте романа на Анна Малешкова и Николай Куртев, които си поставят за цел да създадат хроника на бесарабското живеене от времето на Преселението до ден-днешен.

Въпреки че през последните 25 години към съдбата на най-компактната българска диаспора е проявяван интерес и от историци, и от етнографи и диалектолози¹, въпреки че от 80-те години на ХХ в. се появяват неколцина бесарабски прозаици, публикуващи на български език разкази, повести и романи (Налбантова 2015), книгите на Анна Малешкова и Николай Куртев се открояват не само с амбицията на авторите да компенсират липсата на "пълна история за преселването и преселниците" (Малешкова, Куртев 2012а: 22), но и с постигнатия резултат.

Това, разбира се, не е историческо изследване, построено върху документални и материални свидетелства. Това е, както се казва в подзаглавието на първата книга, "опит за исторически роман"².

Тема на петокнижието е бежанарската съдба, видяна като една безкрайна борба за оцеляване. В петте самостоятелни и вътрешно завършени части бесарабското битие е представено в протяжността му от повече от два века. За достигане до неговата автентичност авторите стъпват не само върху канонизираното от науката познание за миналото, а преди всичко върху съхраненото в паметта на днес живеещите - върху разказите, спомените, личните свидетелства и родовата памет на съселяните на двамата автори. От години Николай Куртев обикаля къща по къща родното им село, разпитва и записва семейни истории, за да се превърнат те в микросюжети на книгите. Всеки от тях носи потенциала на отделна повест и това прави от романите внушителен мемоарно-художествен епос, рисуващ чрез частния живот голямата история на европейския югоизток.

Фрагментарността като механизъм на въвеждане на стотици герои е особено видима в първите две книги, но бравурното представяне на човешки съдби, пробягването напред по потока на времето е повествователна особеност и в петте творби на тандема Малешкова-Куртев.

Историята на издаването на романите е свидетелство за трудната задача, с която са се самонатоварили авторите им. Тя напомня самообричането на възрожденските ни книжовници пред едни цели, които стоят извън ежедневната битка за съществуване. Приели мисията да съхранят памет за голготата на бесарабци, пред Анна Малешкова и Николай Куртев стои предизвикателството както да съберат съхраненото от паметта и да го облекат в повествователна дреха, така и да намерят съмишленици, които да им помогнат за издаване на написаното. А най-често сами да осигурят необходимите за отпечатването средства.

През 1998 г. в гр. Ямбол е публикуван романът "Да намериш разковничето", който разказва за неволите по преселението и устройването в новите земи. Още тук можем да видим една от особеностите при изграждане на повествованието, към която авторите прибягват и в други части на пенталогията. Десетките микросюжети съпровождат една или две истории, които постепенно се превръщат в център на повествованието и със своята различност рисуват разностранността на живота. В "Да намериш разковничето" това са разказите за Ирина и Георги и за Иван Ненов и Богдана - единият, говорещ за упованието, вярата и бъдещето, въплътени в дома и децата, и другият - за сложната, търсеща човешка душа, за неосъществената, но безсмъртна любов и за копнежа по непостижимото щастие. Макар че във всички книги са въведени по-бегло или по-пълноценно множество герои със свои съдби, романите се крепят върху един или два централни сюжета.

През 2000 г. в гр. Сливен А. Малешкова и Н. Куртев отпечатват "Смехът на дявола" - роман, рисуващ мрачното време на колективизацията и последиците му за промяната у бесарабци. Нееднозначността на случилото се е заключена в образа и поведението на Вадим Страшалов - бесарабски българин, променил името и скрил произхода си, за да се превърне в изпълнител на най-ужасните репресии срещу своите. Посланието на разказаното е заключено в констатацията от края на романа: "страхът бе свил завинаги гнезда в техните души" (Малешкова, Куртев 2012б: 152).

През 2012 г. в гр. Кишинев тези романи са включени в двутомника "Бесарабски хроники", съдържащ и нови творби. Подредбата на произведенията следва хронологията на бесарабския път, а сполучливо намереният жанров маркер "хроники" насочва към два белега на разглежданите книги - съчетаването на историческата с битовата тема и фрагментарността на разказа. Том първи включва "Да намериш разковничето" и "На кръстопът", а том втори "Смехът на дявола" и "Председателят". Този роман повествува за най-пагубното изпитание, на което са подложени бесарабци - изгубването на култа към труда, довело до разпадане на системата от нравствени ценности.

И в първите три романа се разказват истории за прeстъпване на моралните закони. Всяко такова прeстъпване обаче бива изкупувано не само от физическото, но и от духовното страдание на човека. Докато в новото време това не предизвиква угризения, стъписване или размисъл. С особена сила е натоварен епизодът от финала на романа "Председателят", разказващ за издевателствата на селския говедар и алкохолик Танас над съпругата му. Този епизод съсредоточава в себе си духовното опустошение, сполетяло потомците на преселниците. Романът "Председателят" разказва за предела, до който стига в своя разпад човешкото.

През 2015 г. в гр. Сливен излиза книгата "Горчиви череши". Макар и формално да не е представена като част от голямата сага на двамата автори, и по тематика, и по замисъл тя е продължение на "бесарабските хроники". На въпрос "когато писахте "Горчиви череши", мислехте ли го като поредния роман от "Бесарабски хроники" и при възможност, бихте ли издали петте романа заедно?", А. Малешкова отговаря: "Горчиви череши" действително трябваше да бъде... том пети"³.

Това е книга, която можем да видим като изчерпваща разказа, започнал с напускането на родния край и завършващ с решението на една от героините за завръщане в него. Решение, взето импулсивно при вида на Прародината и довело до опустошително разочарование. Никой не може да върне времето назад. Едем-ът е съществувал само в предаваните от поколение на поколение носталгични спомени. "Бесарабските българи - казва текстът - не са желани в своята прародина" (Малешкова, Куртев 2015: 187) и читателят не е сигурен това гласът на героинята ли е, или гласът на авторите.

С подемането на този мотив романът преакцентира посланието на цялата пенталогия и извежда напред темата за невъзможността да се възстанови изгубеният след преселението смисъл на живота. Започнала с "уводни бележки", озаглавени "Обречените", поредицата завършва с главата "Краят на една заблуда". В интерпретацията на А. Малешкова и Н. Куртев двувековните усилия, страхове и страдания са се оказали обречени. Романът "Горчиви череши" повествува за тоталния крах на надеждите у всички герои. Преди във финалния сюжет да разкажат ужасния край на един от тях, авторите са артикулирали обречеността на общността: "Селото е тъмно и тихо. ... Селският гайдарджия почина. ... В ковчега му сложиха гайдата и всички знаеха, че повече никога няма да се носи тъжната мелодия от високия баир. Той... беше бездетен." (Малешкова, Куртев 2015: 199).

Мотивът за детето като знак, че животът продължава и в новите места, е ясно огласен в първата част "Да намериш разковничето": "Тя знаеше, че по време на цялото пътуване хората в кервана скришом я наблюдаваха, щом разбраха, че е трудна. Всички вярваха, че ако на новото място се роди здраво и читаво дете, това ще е на хубаво..." (Малешкова, Куртев 2012а: 53). Мотивът за прекъснатата връзка е най-плътно интерпретиран именно чрез невъзможността детето на завърналата се в Прародината героиня да бъде приобщено към преданията на своите бесарабски предци: "Гергана разказва онези приказки, които е запомнила от своята прабаба ... Катерина и съпругът й се мръщят: - ... не слушай баба си какво приказва. Това е било някога, днес е друго." (Малешкова, Куртев 2015: 188).

Последният роман от цикъла всъщност е поредица от истории-илюстрации на живот без нравствените добродетели, донесени някога от предците, и това придава на пенталогията тон на безнадеждност. Проситуция, наркомания, рекет, алкохолизъм са се настанили на мястото на един морал, издигащ в култ семейството и работата.

Парадигмата, която заглавията на петте книги начертава, тръгва от надеждата "да намериш разковничето", за да стигне до превърнатата в централен образ на последния роман градина от "горчиви череши". Символиката на черешата я свързва с идеята за новото начало и вярата във Възкресението, но в интерпретацията на Анна Малешкова и Николай Куртев тя получава знака на смъртта и края: "Той помни тази удивителна саморасла градина със сладки горчиви череши, които радваха дълги години преселниците." "Старата градина ... днес ...е вечен дом на починалите хора от селото. Дори в съня си той забелязва, че ... са почнали да я секат за дърва ... Секат ... всичко, което може да гори и да топли." (Малешкова, Куртев 2015: 140).

Онова, което прави от петте книги единен разказ, е темата за бесарабската българска съдба. Бихме могли да кажем, че това е петтомник с един герой, който има много лица и имена. Общото между всичките му превъплъщения от първата до последната страница е мъченическата участ и страданието, предизвиквано както от чужди, така и от свои. Независимо от личните усилия, дарби, ум, животът на всички е обагрен от страдание. Книгите разказват за бежанците и техните потомци като за перманентни жертви, живеещи с мисълта, че навред са чужди. Независимо от изтичащото време, тези хора са обречени да бъдат ничии. Това засилва постоянното им усещане за беззащитност, за произвол, който всеки може да упражни върху тях. Избягали от произвола в родните си места преди два века, бежанците се обричат на вечен произвол. Тръгнали с надеждата да намерят "разковничето" на един спокоен и сигурен живот, те се оказват "на кръстопът"-я на историята, където ги преследва "смехът на дявола", а в душите им вечно цъфти измамната красота на "горчиви(те) череши".

БЕЛЕЖКИ

1. Направените до 1995 г. изследванията са включени в труда "Болгары Молдовы и Украины: вторая половина ХVІІІ в. - 1995 год. Библиографический указатель литературы" (Грек 2003). През следващите повече от 20 години се появиха десетки нови диалектоложки, краеведски, исторически и литературоведски проучвания върху тази проблематика. Вж. напр. Кондов (2016). [обратно]

2. При второто издание на книгата подзаглавието отпада. [обратно]

3. Анна Млешкова до мен, fb, 05.01.2016 г. [обратно]

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Грек 2003: Болгары Молдовы и Украины: вторая половина ХVІІІ в. - 1995 год. Библиографический указатель литературы. Сост.: Ив. Грек, Ек. Челак, Ник. Червенков, И. Шпак. Науч. ред. Ник. Червенков. Кишинев, 2003.

Кондов 2016: Кондов, В. Българският език в Русия, СССР, Молдова и Украйна. Библиография 1844-2014. Тараклия, 2016.

Малешкова, Куртев 2012а: Малешкова, А., Куртев, Н. Бесарабски хроники. Т. І. Кишинев.

Малешкова, Куртев 2012б: Малешкова, А., Куртев, Н. Бесарабски хроники. Т. ІІ. Кишинев.

Малешкова, Куртев 2015: Малешкова, А., Куртев, Н. Горчиви череши. Сливен.

Налбантова 2015: Налбантова, Ел. Съвременна бесарабска българска проза. Предварителни бележки. // LiterNet, 10.12.2015, № 12 (193) <https://liternet.bg/publish2/enalbantova/besarabska-proza.htm> (30.07.2016).

© Елена Налбантова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.07.2016, № 7 (200)