НОВ КРАЕВЕДСКИ ТРУД ЗА БЪЛГАРИТЕ В БЕСАРАБИЯ

Елена Налбантова

web

В последните седмици на 2003 г. излезе монография, посветена на едно от най-старите и големи български села в Болградски район на Одеска област - Чийшия, днес официално наричано Городнее. Както със симпатия пишат авторите в предговора, “независимо от поредицата от преименувания, в народното съзнание трайно се пази старото име на селото - Чийшия, а неговите жители се наричат чийшийци.” (с. 6) Издаването на книгата е подкрепено финансово и организационно от десетки спонсори, начело с председателя на Областното общество “Чийшия” в гр. Одеса Ив. Генов.

Монографията е дело на авторитетен научен колектив от 13 университетски преподаватели и краеведи с главен редактор проф. дин В. Н. Станко. Изследването е осъществено под егидата на Одеския национален университет “И. И. Мечников”, на Одеския археологически музей към НАН на Украина и на Научното общество на българистите в Република Молдова. То е част от амбициозна програма за изучаване на културата и бита на българската етническа група, компактно живееща от две столетия на територията на Пруто-Днестровското междуречие. Всички тези обстоятелства са предпоставка за сериозен принос към уплътняване на познанието за историческия път, който жителите на Чийшия са изминали, на особеностите на техния бит и култура.

Монографията е организирана в четири части и е разделена общо на 17 глави, като онези аспекти от проблематиката, които са останали слабо застъпени в основната част на изследването, са представени, макар и бегло, в допълнителни шест приложения. Освен това книгата е снабдена със списък на литературата по проблема, заемаща цели 20 печатни страници. Дори само това чисто формално описание вече говори за строгия научен подход и професионализъм на неговите автори.

Следвайки традиционните за такъв тип изследвания изисквания, авторите са започнали своя труд с описание на природо-географските условия, сред които се е разгръщал в продължение на повече от 200 години животът на преселилите се тук предимно от Североизточна България бежанци. Следват описания на историята на селото, на неговата стопанска и материална, духовна и соционормативна култура, илюстрирани с колекция от снимки, както и от десетки рисунки, схеми и таблици . Тази наистина респектираща по задълбочеността и професионализма си работа се превръща в категорично доказателство на огласеното още в предговора наблюдение за “уникалността на това селище”, която се проявява “не единствено в културната самобитност на неговите жители, но и в обединяването на две, сякаш противоречащи си начала: от една страна, изключителна устойчивост при съхраняването на традиционната култура, (...) а от друга - висока образованост, социална мобилност и активност на коренните му жители, (...) внесли значим принос в науката, образованието, обществения и културен живот на Украйна, Молдова, България, Русия и други страни.” (с. 7)

Както се вижда от представянето на проблематиката, застъпена в монографията, неин основен обект се е оказала традиционната култура и бит на жителите на селото, проучени предимно с инструментариума на етнографията. Самите автори на изследването са си давали сметка, че извън него остават други не по-малко важни сфери на реализация на духовния потенциал на българските преселници, а именно систематичното събиране и описание на техният фолклор и на диалектните особености на езика им. Извън страниците на монографията е останал и приносът на чийшийци към обогатяването на бесарабската българска литература, осъществено от един от забележителните поети на Буджака - Михаил Бъчваров. И тъй като това са тематични ядра, предполагащи разгръщането си на десетки страници, ние - почитателите на Чийшия - очакваме с надежда продължението на този труд в един втори том, посветен на словесната култура на чийшийци.

© Елена Налбантова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.11.2004, № 11 (60)