Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АТЛАС НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Елена Налбантова

web

От 2004 г. пловдивското издателство "Жанет 45" се ангажира с отпечатването на една необичайна и внушителна по обема на томовете си поредица - "Атлас на българската литература". Ако сте си помислили, че това е реализация на отколешната мечта да се види българската литература не по традиционния начин - чрез своята история, а чрез местата, в които се ражда или за които разказва, сте в дълбоко заблуждение. Влагането в заглавието на името на митичния Атлас, което от ХVІ в. насам се е превърнало от собствено в нарицателно, за да обозначава всяка сбирка от карти, е метафора, настоятелно свидетелстваща за намеренията, родили този наистина фундаментален труд. По своя замисъл многотомникът "имa aмбициятa нe caмo дa бъдe cпpaвoчнo издaниe зa бългapcкaтa литepaтуpa, a дa пpeдcтaви нeйния peлeф чpeз пoявилитe ce книги, пepиoдични издaния, poдeнитe и пoчинaли aвтopи във вcякa eднa гoдинa" (из анотацията към "Атлас на българската литература 1878-1914"). Така вижда "Атласа" проф. Симеон Янев - автор на идеята, която осъществява сам или в съавторство.

Всъщност - макар че в заглавието това не е конкретизирано - "Атласът" се обръща към т.нар. Нова българска литература, в чието начало сме свикнали да поставяме "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски, завършена през 1762 г. Стремежът на проф. С. Янев е чрез поредица от шест тома да се проследи литературния живот до 2012-та юбилейна година, окръгляща 250-годишен, единен в своята многоликост, пълноценен път. Тъй като имах честта да бъда поканена за работата върху предстоящия да излезе хронологически първи том - този за литературата преди Освобождението, ще споделя, че в процеса на създаването му стигнахме до споразумение да започнем проследяването на българския литературен живот от времето на една книга, стояща в преддверието на Паисиевия интерес - "Стематография" от родения в Дойран Христофор Жефарович, излязла във Виена през 1741 г. и включена в Списък на забранените книги в Австрийската империя. Разпространението й се е наказвало с най-тежкото наказание - смърт. Припомням този факт, защото той е знаменателен за Новата българска литература, чийто релеф чертае "Атласът". Да бъдеш носител на ново слово по нашите географски ширини, открай време е апостолска мисия. И проф. С. Янев стига до идеята за литературния "релеф" именно поради своята убеденост, че както верността, така и отстъпването от тази мисия трябва да се помни - или, ако продължим с аналогиите - трябва да се наказва, като не се забравя.

Досега излезлите томове, като запазват единството на родилия ги замисъл, го реализират с известни различия, произтичащи от спецификата на литературния живот през съответното време. "Атласът" си е поставил задачата - доколкото това е достъпно на едно човешко дело - да отстрани максимално личните предпочитания на авторите и да покаже българската литература в момента на нейното ставане, в момента на нейното раждане и среща с публиката. Както пише проф. С. Янев в предговора към тома за 1878-1914 г., "най-важната цел на Атласа може да се съзре в неговата воля да говори, без да коментира. Нищо от казаното в тази книга не е измислица на авторите й. Всички събития, персонални дати, всички рецептивни извадки са извлечени от документите на епохата" (с. 5). Автентичността се постига, от една страна, чрез хронологическото представяне на литературните факти и тяхната актуална рецепция, а от друга - чрез очертаването на контекста - културен и политически, който поражда както литературата, така и оценката за нея.

Всеки том е изграден от последователно представени години. В рамките им в отделни блокове читателят вижда значителна част от излезлите книги; тяхната непосредствена рецепция; новопоявилите се периодични издания; починалите ратници на словото с характеристиката, дадена им от съвременниците; имената на родените бъдещи литературни труженици, както и портрета на културните и свързаните със съдбата на литературата политически ставания през годината.

Томовете могат да се ползват като справочник, подаващ значимата за дадена година литературна информация. Но те могат да се четат и "от кора до кора", и един такъв прочит - убедена съм - ще изненада дори и познавачите на съответния период. И в това се състои според мен най-важният принос в идеята на проф. С. Янев: разположени синхронно, преди разставянето си по "етажите" на канона, книгите не само се сговарят, те в много по-голяма степен се оглеждат една в друга, при такъв разрез изскачат неочаквани връзки, възможности за съпоставки и нюансиране. В този контекст ще се появят и забравени или премълчавани словесни жестове.

Работата по изявяването на действителната картина на литературния живот през последното четвъртхилядолетие обезсилва множество непрецизирани или спекулативни твърдения. На първо място чрез хронологическото представяне на словесната продукция и чрез реакцията на читателите многотомникът облича в автентичната й плът поставената под съмнение на самото си съществуване българска литература. Атласът за 1878-1914 г. опровергава твърденията, че "старият тип книжнина от рода на песнопойките и календарите ... е загубила значението си за следосвобожденската литература, че "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов не били разглеждани при появата си като художествена литература" (с. 5). Излезлият в две части том за литературата през 1969-1989 г. позволява да се онагледят или обезсилят претенции за дисидентство преди времето на дисидентите. Томът за литературата на Възраждането ще дойде, за да покаже епохата като едно действително пробуждане чрез многогласието и многопосочността на заявени лични и колективни амбиции, ще опровергае ефектни, но лишени от отчитане на контекста опити "конструкторите" да се видят "като конструкти" и пр. Или - нека отново цитирам проф. С. Янев - "Атласът ... възкресява езика на автентиката срещу езика на спекулацията без желание да го коментира" (предговор към предстоящия да излезе том "Атлас ... 1740-1878").

Така, като остава винаги при първоначалната заявка единствено да свидетелства, "Атласът" дава шанс на своя читател сам да види, докосне, усети "релефа" на българското слово в продължение на 250 години.

Освен по оригиналността на замисъла си, "Атлас на българската литература" се отличава от досега създаваните енциклопедични сводове на литературата ни и по полемичния импулс, който го е родил. Той обаче може да бъде открит единствено във въвеждащите думи на проф. С. Янев, с които се откриват част от томовете. В тези своеобразни пред-говòрения се акцентира върху днешната научна конюнктура, проблематизираща категории, мислени като безспорни именно в епохата, създала, но и създавана от Новата българска литература. Тези предговори сами по себе си са документи на времето, в което проф. С. Янев и издателство "Жанет 45" се нагърбват със създаването и издаването на шесттомния "Атлас на българската литература".

 


Симеон Янев, Биляна Борисова, Стоян Петков. Атлас на българската литература 1878-1914. Пловдив, 2004.
Симеон Янев, Биляна Борисова, Петя Колева и Велислава Маринова. Атлас на българската литература 1915-1944. Пловдив, 2006.
Симеон Янев, Петя Колева. Атлас на българската литература 1944-1968. Пловдив, 2008.
Симеон Янев. Атлас на българската литература. Част първа 1969-1979. Пловдив, 2010.
Симеон Янев. Атлас на българската литература. Част втора 1979-1989. Пловдив, 2010.

 

 

© Елена Налбантова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.05.2011, № 5 (138)