Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СИСТЕМНА И НЕСИСТЕМНА ПРАКТИКА ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЗАПЕТАЯТА КАТО ПРЕПИНАТЕЛЕН ЗНАК
(ПРЕДЛОЖЕНИЯ И КОРЕКЦИИ)

Елена Георгиева

web

В кн. 4/2005 г. на сп. "Български език и литература" е поместена информация от ст.н.с. д-р Маргарита Димитрова (Институт за български език при БАН) за "Осъзнати проблеми при книжовноезиковите норми" въз основа на данни от службата за езикови справки към Института за български език. В нея се обобщават наблюденията върху проблемни пунктове на българския правопис. Между тях е и въпросът за българската пунктуационна система, представена с 15% искани справки за употребата на препинателните знаци, и се посочват някои от причините за смущения в писмената практика в случаи, "при които няма съвпадение между синтактичния тип, изискващ запетая, и лексикалния маркер, обичаен за този тип, напр. когато подчиненото изречение не започва със съюзната дума или когато пред съюз и свършва обособена част. Колебания предизвикват и изречения с усложнен синтаксис, изречения, съдържащи условия за прилагане на изключения от правилото, сложни съставни изречения, които започват с подчиненото" и т.н.

За съжаление в информацията липсват данни за колебания и грешки, свързани със или произтичащи от сблъсъка между типа правописни принципи, залегнали при определяне на функционалните стойности на препинателните знаци, при които се противопоставят две основни изисквания - структурна определеност и функционална адекватност. Както е известно, българската пунктуация е изградена върху синтактичния принцип (по немски образец). Но пунктуационната система и нейното прилагане се развиват към прилагане на по-голяма гъвкавост, към особености на френската система, при което там, където е възможно, се избягва строгото спазване на синтактичните предписания.

Трябва да се признае, че както в "Граматика на съвременния български книжовен език", т. 3, Синтаксис, изд. на БАН, София, 1983, в раздела "Пунктуация и синтаксис" (с. 447-461), така и в "Нов правописен речник на българския език, изработен от сътрудници на Секцията за съвременен български език при Института по български език, изд. "Хейзъл", София, 2002, - са отразени основните правила на пунктуационната система (срв. Пунктуация, с. 77-136) и в разгърнат вид са представени различните сфери и практики за използване на препинателните знаци в основна и символна (диакритична) функция, илюстрирани с различни писмени текстове.

Тъй като Правописният речник е официалният нормативен документ за българския книжовен език, нормално и наложително е да се анализират неговите предписания и по възможност да се предложат корекции и обосновки за улеснение на писмената култура.

Тук няма да се спирам на цялата система от препинателни знаци, тъй като това е голям проблем. Затова ще се спра на някои въпроси и правила за употребата на запетаята, която е най-широко използваният препинателен знак със специфични основни, допълнителни и стилистични функции, включително и символни. По тази причина е и естествено, че запетаята повдига множество и различни по характер проблеми.

Както е известно и се посочва, пунктуацията има като основна функция такова членение на изречението (респ. на текста), което позволява адекватно разбиране на писмения текст с всичките му съдържателни, модални и структурни особености. Затова пунктуационната практика в българския език е свързана главно с типизирани предписания с оглед на посочената цел, поради което първото и основно тяхно предназначение е сигнализирането, защитата на синтагматичната структура на изречението, когато се посочва вътрешна лимитативност (дизюнкция), или особености на свързан текст, когато изразява външна лимитативност (разграничение). По тази причина е оправдано разглеждането на вътрешноизреченска пунктуация и на междуизреченска пунктуация. Вътрешноизреченската се отнася за прости и за сложни изречения с техните специфични особености - освен разграничителни те имат и защитни функции.

Една от най-положителните промени при извеждане на правилата за употреба и разполагане на пунктуационни знаци е разделното представяне на условията, зависещи от структурата на простото и на сложното изречение. Всяко от тях има своя специфика. За простото изречение това е вътрешната структурна значимост на съдържащите се в него съставки с оглед на необходимите и задължителни елементи за изграждане на цялостна и завършена мисъл. Всички съставки извън тях и от завършената структурна изреченска цялост и мисъл са външни и/или допълнителни спрямо тях и предизвикват определено пренастройване на възприемането, а чрез това и на употребата на пунктуационните знаци, срв.

Сякаш и денят е тукашен жител -
бавен, спокоен.

и

Сякаш и денят е тукашен жител.

Тази особеност не е така характерна за сложното изречение, доколкото то е комплекс от структурни елементи - изречения със свои изисквания за употреба на препинателни знаци.

Очевидно е, че от сблъсъка на тези особености се изграждат конфликтни точки, които предизвикват смущения в писмената практика. Това, от една страна. От друга - има и забележима тенденция към облекчаване на синтактико-структурните изисквания за използване на пунктуацията с оглед избягване на част от знаци, което не се отразява на яснотата и съдържанието на писмения текст. Има, разбира се, и влияния на логически и стилистични фактори (вж. по-нататък), на индивидуални предпочитания чрез търсене на възможности за ограничаване на пренаситеност от препинателни знаци, които видимо затрудняват възприемането на целостта на текста и изграждащите го компоненти. А също и стремеж за уедряване на правилата, които подпомагат пунктуационната култура. Според това уместно е вторично разпределение на процедурите за употреба на пунктуационните знаци. Затова е добре да се препоръча система от правила за задължителна - незадължителна, допустима - недопустима употреба.

В Правописния речник има подобна тенденция, но не е категорично обоснована и застъпена.

Както посочих, правилата за използване на пунктуационните знаци в простото и в сложното изречение имат своя специфика. В простото изречение се сигнализират елементи извън структурата на основното изречение и спрямо основното му съдържание функционират като странични, допълнителни елементи, каквито са вметнатите и въвеждащите думи и изрази, обособените части, обръщенията*.

Сложното изречение е съчетание от прости изречения с различна структурна и съдържателна стойност на съчетание, за да изкаже по-сложна мисъл, към която споменатите елементи от простото изречение нямат отношение и се вмъкват като съпътстващи някое от изграждащите сложното цяло прости изречения, срв.

Младежите, заобиколили огъня, разговаряха оживено и обсъждаха плана за следващия ден.

Младежите разговаряха оживено и обсъждаха плана за следващия ден. - обособената част внася само подробен обстоятелствен фон.

Внасям това пояснение като реакция на често срещаната заблуда, че обособената част принадлежи на сложното изречение, а не на едно от простите изречения в него. Затова са и чести колебанията за поставяне на запетая например след обособена част в съседство със съюза и, който въвежда второ (или трето) просто изречение.

Девойката притича, озарена от радост, и започна да ръкомаха.

Различната функционална стойност, свързана с различни условия, предизвиква понякога смяна на ракурса и съответно на препинателните знаци, което довежда до синонимия на знаци, чиято основна роля е да откроят конститутивните синтактични структури чрез степенуване по сила на знаците според нуждата от по-силна или по-слаба разделителност.

А българите играеха хора, разтопени от пламъците насреща - черни, с гръб към нас.

Друга важна страна на пунктуационната практика е очевидният напоследък стремеж към облекчаване на текста поради пресищане с разделителни, ограждащи и т.н. знаци, което допълнително затруднява еднозначното възприемане и тълкуване на писмения текст.

По-конкретно и по-целесъобразно е да се огледат предписанията, засягащи поотделно пунктуацията в простото и сложното изречение с оглед на задължителната или незадължителната употреба на запетаи.

В простото изречение - веднага се налага корекция на казаното в Правописния речник (с. 78, 52), че "запетаята е препинателен знак, който се среща само в рамките на изречението...", вм. главно, предимно, когато става дума за синтактични условия, тъй като тя има и диакритична, символна употреба, отбелязвана и като омонимична.

Като общо впечатление се налага възгледът за прекалена раздробеност, нецентрализираност на отделните случаи и един непрофесионалист трудно ще открие основните и второстепенните функции на запетаята.

Не е ясно например защо проблемът с обръщението е изведен в първа позиция (с. 78), когато други случаи са по-важни. Вярно е, че при обръщението ролята на запетаята е и категоризираща, срв. "Аз съм инженер Иванов - сказуемно определение за идентифициране" и "Аз съм, инженер Иванов" - обръщение при представяне.

Подлежат на уедряване, прегрупиране на елементи и съставки, обикновено изискващи запетаи, под общо правило поради това, че са странични, незадължителни структурно-съдържателни компоненти на изречението (обособени части, вметнати и въвеждащи думи и изрази, също и обръщения). Не е нужно да се въвеждат за тях разширени граматико-семантични сведения, защото се обхващат от една обща формула - странични елементи в изречението и, следователно, се поддават на обща пунктуационна парадигма. И така: Обособени части, въвеждащи и вметнати думи се отделят с една запетая зад или пред тях, ако са в началото и в края на носещото изречение, и се ограждат с две запетаи, ако разкъсват частите на това изречение: Падна тиха лятна нощ, прохладна и свежа; И така, да обобщим информацията; При тези думи се обърка, естествено.

Разгледаните случаи попадат в групата на задължителната употреба на запетаи. Но има и условия за

незадължителна употреба.

Трябва обаче изрично да се изтъкне, че извън посочените задължителни пунктуационни маркери само при въвеждащите и вметнатите части се допуска изключение, т.е. изпускане на запетая с разграничителна функция. Ето защо е уместно да се приложи списъчен състав при кои думи и изрази е допустимо подобно "нарушение" не само като възможност, а и като правило. Изброяването не бива да завършва с и др. (вж. Правописен речник, с. 80, 53.2.6). Изброяването трябва да е пълно. Казаното важи в еднаква степен и за вметнатите думи и изрази (с. 80, 53.2.6). Не е в интерес на широката писмена практика да се задължават пишещите да гадаят кои още? Това внася объркване.

Смесена практика, която често довежда до синонимия на препинателни знаци.

При по-усложнени структури често се налага преобразуване на препинателен знак, за да се откроят две функции - разграничаване и подчертаване (нормална функция и смислово изтъкване), придружени и от съответна интонация. Разграничението води до смяна на препинателен знак: запетая - по-слабо разграничение и по-силно с тире, двоеточие, точка и запетая, т.е. степенуване на разграничение (и смисъл) чрез степенуване по сила на препинателен знак като проява на тяхна синонимия, напр.

Бяха готови, очевидно, да тръгнат и

Бяха готови да тръгнат - очевидно веднага.

Доведе две хубави, едри момичета - едната руса, другата чернокоса.

Мои учители по-късно станаха Софроний Врачански с неговото "Житие и страдание грешнаго Софрония" - мъничка, най-откровено написана книга;

А българите играеха хоро - черни, с гръб към нас, разтопени от пламъците насреща; Сякаш и денят е тукашен - бавен, спокоен;

За човек като него, избягал от заточение, живущ тук под чуждо име, без никакво семейство и обществени връзки, всеки час изложен да бъде издаден или открит, без бъдеще, без вяра в живота - само такава една велика мисъл могла би да го задържи в нея.

Няма да засягам случаите на т.нар. ускорена точка, защото се отнася до чисто стилистични похвати, до психически мотиви за въвеждането им, напр.:

Ще дойда, но след това. Ще дойда. След това.
Че в Манджилари се явила... Явила се една бяла лястовичка. Досущ бяла, като сняг.

Недостатъчно изяснена е практиката с използването на запетаи при така наречените разширени обстоятелствени и пояснителни изрази, при които поради наличие на отглаголни производни става смесване с нормални изречения, напр.:

В резултат от широко прилагани мерки (,) се стигна до бързо преодоляване на кризата;

Поради необосновани постъпки (,) не е възможно да се вземат радикални мерки и да се въведе ред.

Очевидно е престараването да се поставя запетая (вж. скобите).

Към този случай спадат и:

След първата наздравица с червено вино (,) една жена кръшно се изсмя;

Макар и изработен като широко достъпен справочник (,) този речник представя оригинален и поставен на научни основи труд.

Сложно изречение. Естествено е прилагането на пунктуационната система да се нагоди спрямо изискванията на сложното синтактично цяло, тъй като се преплитат условия, произтичащи от характера на сложното изречение и от изискванията, съпътстващи правилата за простото изречение.

Пунктуацията не е застинала система. И тя подлежи на развитие, промяна според усложняването на синтаксиса, по-детайлното му проучване, от една страна, а - от друга - от желанието да се намерят възможности за известно опростяване и облекчаване на писмения текст.

Важно е да се открият зоните на напрежение и сблъсък на различни стойности на запетаята - отделяща, разграничаваща, защитна, и особено да се избягва сливането на различни функции - дали отделя разгледаните случаи, характерни за простото изречение (вж. по-горе), и дали е граничен маркер за изречения, изграждащи сложното изречение.

В последния правописен речник е представена общо взето сложната картина за парцелиране на строежните елементи на сложното синтактично цяло, но пак прекомерното раздробяване на случаите разводнява картината и предизвиква желание за опростяване и уеднаквяване.

Казаното особено важи за сложното съставно изречение, при което се откроява ролята на подчинителните съюзи. При тях наистина е възможно известно групиране на: пълна задължителност, частична задължителност чрез посочване и на причините за това, като напр. комбинация със съчинителен съюз или когато подчинителната дума има определен синтактичен статус в носещото изречение.

От наличната картина на пунктуационната практика се открояват три пункта за доизясняване:

1. При наличие на усилващи думи, като носители на логическо ударение: само, именно, точно, дори, още, даже.

Нещо, което не се бе случило (,) само защото, именно, точно; дори когато, още, даже.

В тези случаи нуждата от запетая се анулира.

2. При съюзни думи като който, която ..., които са нормални синтактични части и се предшестват от уточняващи думи и изрази, напр.:

Това доведе до мерки, в резултат от които кризата бе преодоляна.

Тези случаи изискват специална уговорка.

3. При синонимия на препинателни знаци, за да се открои характерът на отделянето и парцелирането при наличието например на обособени части, еднородни части и изречения като структурни елементи:

Деца, майки, бащи - всички дойдоха да помогнат.

Деца, майки, бащи - всички, които дойдоха да помогнат.

4. Точно определяне на значението на частиците като да и не, осъществяващи контекстова връзка - не е оправдано да се възприемат като отговарящи на самостоятелно изречение (с. 88, 56.1), например

Тя плаче ли? Не, не плаче. Да, плаче.

5. Доста произволно се представя връзката между словоред и пунктуация, тъй като често е въпрос на индивидуално възприемане.

6. Запетая при съюзна дума който, която, когато, където към изречение с подложна функция в сложното цяло изисква по-ясно разграничение от функцията на сказуемно определение, например

Да иде   който може Да стане (,) какъвто беше

където може

 

когато може

 

Извън разгледаните синтактични структури условия за използване на препинателни знаци се оформят случаи на известна символна (омонимна, диакритична - въпрос на възприемане) употреба на знаците и особено на запетаята, но това е тема за специално изследване.

 

 

БЕЛЕЖКИ

* В този смисъл по отношение на изреченската структура принципно те не се различават. [обратно]

 

 

© Елена Георгиева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 6
© Електронно списание LiterNet, 10.02.2006, № 2 (75)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 6.