СИСТЕМНА И НЕСИСТЕМНА ПРАКТИКА ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЗАПЕТАЯТА КАТО ПРЕПИНАТЕЛЕН ЗНАК
(ПРЕДЛОЖЕНИЯ И КОРЕКЦИИ)

Елена Георгиева

web

В кн. 4/2005 г. на сп. "Български език и литература" е поместена информация от ст.н.с. д-р Маргарита Димитрова (Институт за български език при БАН) за "Осъзнати проблеми при книжовноезиковите норми" въз основа на данни от службата за езикови справки към Института за български език. В нея се обобщават наблюденията върху проблемни пунктове на българския правопис. Между тях е и въпросът за българската пунктуационна система, представена с 15% искани справки за употребата на препинателните знаци, и се посочват някои от причините за смущения в писмената практика в случаи, "при които няма съвпадение между синтактичния тип, изискващ запетая, и лексикалния маркер, обичаен за този тип, напр. когато подчиненото изречение не започва със съюзната дума или когато пред съюз и свършва обособена част. Колебания предизвикват и изречения с усложнен синтаксис, изречения, съдържащи условия за прилагане на изключения от правилото, сложни съставни изречения, които започват с подчиненото" и т.н.

За съжаление в информацията липсват данни за колебания и грешки, свързани със или произтичащи от сблъсъка между типа правописни принципи, залегнали при определяне на функционалните стойности на препинателните знаци, при които се противопоставят две основни изисквания - структурна определеност и функционална адекватност. Както е известно, българската пунктуация е изградена върху синтактичния принцип (по немски образец). Но пунктуационната система и нейното прилагане се развиват към прилагане на по-голяма гъвкавост, към особености на френската система, при което там, където е възможно, се избягва строгото спазване на синтактичните предписания.

Трябва да се признае, че както в "Граматика на съвременния български книжовен език", т. 3, Синтаксис, изд. на БАН, София, 1983, в раздела "Пунктуация и синтаксис" (с. 447-461), така и в "Нов правописен речник на българския език, изработен от сътрудници на Секцията за съвременен български език при Института по български език, изд. "Хейзъл", София, 2002, - са отразени основните правила на пунктуационната система (срв. Пунктуация, с. 77-136) и в разгърнат вид са представени различните сфери и практики за използване на препинателните знаци в основна и символна (диакритична) функция, илюстрирани с различни писмени текстове.

Тъй като Правописният речник е официалният нормативен документ за българския книжовен език, нормално и наложително е да се анализират неговите предписания и по възможност да се предложат корекции и обосновки за улеснение на писмената култура.

Тук няма да се спирам на цялата система от препинателни знаци, тъй като това е голям проблем. Затова ще се спра на някои въпроси и правила за употребата на запетаята, която е най-широко използваният препинателен знак със специфични основни, допълнителни и стилистични функции, включително и символни. По тази причина е и естествено, че запетаята повдига множество и различни по характер проблеми.

Както е известно и се посочва, пунктуацията има като основна функция такова членение на изречението (респ. на текста), което позволява адекватно разбиране на писмения текст с всичките му съдържателни, модални и структурни особености. Затова пунктуационната практика в българския език е свързана главно с типизирани предписания с оглед на посочената цел, поради което първото и основно тяхно предназначение е сигнализирането, защитата на синтагматичната структура на изречението, когато се посочва вътрешна лимитативност (дизюнкция), или особености на свързан текст, когато изразява външна лимитативност (разграничение). По тази причина е оправдано разглеждането на вътрешноизреченска пунктуация и на междуизреченска пунктуация. Вътрешноизреченската се отнася за прости и за сложни изречения с техните специфични особености - освен разграничителни те имат и защитни функции.

Една от най-положителните промени при извеждане на правилата за употреба и разполагане на пунктуационни знаци е разделното представяне на условията, зависещи от структурата на простото и на сложното изречение. Всяко от тях има своя специфика. За простото изречение това е вътрешната структурна значимост на съдържащите се в него съставки с оглед на необходимите и задължителни елементи за изграждане на цялостна и завършена мисъл. Всички съставки извън тях и от завършената структурна изреченска цялост и мисъл са външни и/или допълнителни спрямо тях и предизвикват определено пренастройване на възприемането, а чрез това и на употребата на пунктуационните знаци, срв.

Сякаш и денят е тукашен жител -
бавен, спокоен.

и

Сякаш и денят е тукашен жител.

Тази особеност не е така характерна за сложното изречение, доколкото то е комплекс от структурни елементи - изречения със свои изисквания за употреба на препинателни знаци.

Очевидно е, че от сблъсъка на тези особености се изграждат конфликтни точки, които предизвикват смущения в писмената практика. Това, от една страна. От друга - има и забележима тенденция към облекчаване на синтактико-структурните изисквания за използване на пунктуацията с оглед избягване на част от знаци, което не се отразява на яснотата и съдържанието на писмения текст. Има, разбира се, и влияния на логически и стилистични фактори (вж. по-нататък), на индивидуални предпочитания чрез търсене на възможности за ограничаване на пренаситеност от препинателни знаци, които видимо затрудняват възприемането на целостта на текста и изграждащите го компоненти. А също и стремеж за уедряване на правилата, които подпомагат пунктуационната култура. Според това уместно е вторично разпределение на процедурите за употреба на пунктуационните знаци. Затова е добре да се препоръча система от правила за задължителна - незадължителна, допустима - недопустима употреба.

В Правописния речник има подобна тенденция, но не е категорично обоснована и застъпена.

Както посочих, правилата за използване на пунктуационните знаци в простото и в сложното изречение имат своя специфика. В простото изречение се сигнализират елементи извън структурата на основното изречение и спрямо основното му съдържание функционират като странични, допълнителни елементи, каквито са вметнатите и въвеждащите думи и изрази, обособените части, обръщенията^*.

Сложното изречение е съчетание от прости изречения с различна структурна и съдържателна стойност на съчетание, за да изкаже по-сложна мисъл, към която споменатите елементи от простото изречение нямат отношение и се вмъкват като съпътстващи някое от изграждащите сложното цяло прости изречения, срв.

Младежите, заобиколили огъня, разговаряха оживено и обсъждаха плана за следващия ден.

Младежите разговаряха оживено и обсъждаха плана за следващия ден. - обособената част внася само подробен обстоятелствен фон.

Внасям това пояснение като реакция на често срещаната заблуда, че обособената част принадлежи на сложното изречение, а не на едно от простите изречения в него. Затова са и чести колебанията за поставяне на запетая например след обособена част в съседство със съюза и, който въвежда второ (или трето) просто изречение.

Девойката притича, озарена от радост, и започна да ръкомаха.

Различната функционална стойност, свързана с различни условия, предизвиква понякога смяна на ракурса и съответно на препинателните знаци, което довежда до синонимия на знаци, чиято основна роля е да откроят конститутивните синтактични структури чрез степенуване по сила на знаците според нуждата от по-силна или по-слаба разделителност.

А българите играеха хора, разтопени от пламъците насреща - черни, с гръб към нас.

Друга важна страна на пунктуационната практика е очевидният напоследък стремеж към облекчаване на текста поради пресищане с разделителни, ограждащи и т.н. знаци, което допълнително затруднява еднозначното възприемане и тълкуване на писмения текст.

По-конкретно и по-целесъобразно е да се огледат предписанията, засягащи поотделно пунктуацията в простото и сложното изречение с оглед на задължителната или незадължителната употреба на запетаи.

В простото изречение - веднага се налага корекция на казаното в Правописния речник (с. 78, 52), че "запетаята е препинателен знак, който се среща само в рамките на изречението...", вм. главно, предимно, когато става дума за синтактични условия, тъй като тя има и диакритична, символна употреба, отбелязвана и като омонимична.

Като общо впечатление се налага възгледът за прекалена раздробеност, нецентрализираност на отделните случаи и един непрофесионалист трудно ще открие основните и второстепенните функции на запетаята.

Не е ясно например защо проблемът с обръщението е изведен в първа позиция (с. 78), когато други случаи са по-важни. Вярно е, че при обръщението ролята на запетаята е и категоризираща, срв. "Аз съм инженер Иванов - сказуемно определение за идентифициране" и "Аз съм, инженер Иванов" - обръщение при представяне.

Подлежат на уедряване, прегрупиране на елементи и съставки, обикновено изискващи запетаи, под общо правило поради това, че са странични, незадължителни структурно-съдържателни компоненти на изречението (обособени части, вметнати и въвеждащи думи и изрази, също и обръщения). Не е нужно да се въвеждат за тях разширени граматико-семантични сведения, защото се обхващат от една обща формула - странични елементи в изречението и, следователно, се поддават на обща пунктуационна парадигма. И така: Обособени части, въвеждащи и вметнати думи се отделят с една запетая зад или пред тях, ако са в началото и в края на носещото изречение, и се ограждат с две запетаи, ако разкъсват частите на това изречение: Падна тиха лятна нощ, прохладна и свежа; И така, да обобщим информацията; При тези думи се обърка, естествено.

Разгледаните случаи попадат в групата на задължителната употреба на запетаи. Но има и условия за

незадължителна употреба.

Трябва обаче изрично да се изтъкне, че извън посочените задължителни пунктуационни маркери само при въвеждащите и вметнатите части се допуска изключение, т.е. изпускане на запетая с разграничителна функция. Ето защо е уместно да се приложи списъчен състав при кои думи и изрази е допустимо подобно "нарушение" не само като възможност, а и като правило. Изброяването не бива да завършва с и др. (вж. Правописен речник, с. 80, 53.2.6). Изброяването трябва да е пълно. Казаното важи в еднаква степен и за вметнатите думи и изрази (с. 80, 53.2.6). Не е в интерес на широката писмена практика да се задължават пишещите да гадаят кои още? Това внася объркване.

Смесена практика, която често довежда до синонимия на препинателни знаци.

При по-усложнени структури често се налага преобразуване на препинателен знак, за да се откроят две функции - разграничаване и подчертаване (нормална функция и смислово изтъкване), придружени и от съответна интонация. Разграничението води до смяна на препинателен знак: запетая - по-слабо разграничение и по-силно с тире, двоеточие, точка и запетая, т.е. степенуване на разграничение (и смисъл) чрез степенуване по сила на препинателен знак като проява на тяхна синонимия, напр.

Бяха готови, очевидно, да тръгнат и

Бяха готови да тръгнат - очевидно веднага.

Доведе две хубави, едри момичета - едната руса, другата чернокоса.

Мои учители по-късно станаха Софроний Врачански с неговото "Житие и страдание грешнаго Софрония" - мъничка, най-откровено написана книга;

А българите играеха хоро - черни, с гръб към нас, разтопени от пламъците насреща; Сякаш и денят е тукашен - бавен, спокоен;

За човек като него, избягал от заточение, живущ тук под чуждо име, без никакво семейство и обществени връзки, всеки час изложен да бъде издаден или открит, без бъдеще, без вяра в живота - само такава една велика мисъл могла би да го задържи в нея.

Няма да засягам случаите на т.нар. ускорена точка, защото се отнася до чисто стилистични похвати, до психически мотиви за въвеждането им, напр.:

Недостатъчно изяснена е практиката с използването на запетаи при така наречените разширени обстоятелствени и пояснителни изрази, при които поради наличие на отглаголни производни става смесване с нормални изречения, напр.:

В резултат от широко прилагани мерки (,) се стигна до бързо преодоляване на кризата;

Поради необосновани постъпки (,) не е възможно да се вземат радикални мерки и да се въведе ред.

Очевидно е престараването да се поставя запетая (вж. скобите).

Към този случай спадат и:

След първата наздравица с червено вино (,) една жена кръшно се изсмя;

Макар и изработен като широко достъпен справочник (,) този речник представя оригинален и поставен на научни основи труд.

Сложно изречение. Естествено е прилагането на пунктуационната система да се нагоди спрямо изискванията на сложното синтактично цяло, тъй като се преплитат условия, произтичащи от характера на сложното изречение и от изискванията, съпътстващи правилата за простото изречение.

Пунктуацията не е застинала система. И тя подлежи на развитие, промяна според усложняването на синтаксиса, по-детайлното му проучване, от една страна, а - от друга - от желанието да се намерят възможности за известно опростяване и облекчаване на писмения текст.

Важно е да се открият зоните на напрежение и сблъсък на различни стойности на запетаята - отделяща, разграничаваща, защитна, и особено да се избягва сливането на различни функции - дали отделя разгледаните случаи, характерни за простото изречение (вж. по-горе), и дали е граничен маркер за изречения, изграждащи сложното изречение.

В последния правописен речник е представена общо взето сложната картина за парцелиране на строежните елементи на сложното синтактично цяло, но пак прекомерното раздробяване на случаите разводнява картината и предизвиква желание за опростяване и уеднаквяване.

Казаното особено важи за сложното съставно изречение, при което се откроява ролята на подчинителните съюзи. При тях наистина е възможно известно групиране на: пълна задължителност, частична задължителност чрез посочване и на причините за това, като напр. комбинация със съчинителен съюз или когато подчинителната дума има определен синтактичен статус в носещото изречение.

От наличната картина на пунктуационната практика се открояват три пункта за доизясняване:

1. При наличие на усилващи думи, като носители на логическо ударение: само, именно, точно, дори, още, даже.

Нещо, което не се бе случило (,) само защото, именно, точно; дори когато, още, даже.

В тези случаи нуждата от запетая се анулира.

2. При съюзни думи като който, която ..., които са нормални синтактични части и се предшестват от уточняващи думи и изрази, напр.:

Това доведе до мерки, в резултат от които кризата бе преодоляна.

Тези случаи изискват специална уговорка.

3. При синонимия на препинателни знаци, за да се открои характерът на отделянето и парцелирането при наличието например на обособени части, еднородни части и изречения като структурни елементи:

Деца, майки, бащи - всички дойдоха да помогнат.

Деца, майки, бащи - всички, които дойдоха да помогнат.

4. Точно определяне на значението на частиците като да и не, осъществяващи контекстова връзка - не е оправдано да се възприемат като отговарящи на самостоятелно изречение (с. 88, 56.1), например

Тя плаче ли? Не, не плаче. Да, плаче.

5. Доста произволно се представя връзката между словоред и пунктуация, тъй като често е въпрос на индивидуално възприемане.

6. Запетая при съюзна дума който, която, когато, където към изречение с подложна функция в сложното цяло изисква по-ясно разграничение от функцията на сказуемно определение, например

Извън разгледаните синтактични структури условия за използване на препинателни знаци се оформят случаи на известна символна (омонимна, диакритична - въпрос на възприемане) употреба на знаците и особено на запетаята, но това е тема за специално изследване.

БЕЛЕЖКИ

* В този смисъл по отношение на изреченската структура принципно те не се различават. [обратно]

© Елена Георгиева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 6
© Електронно списание LiterNet, 10.02.2006, № 2 (75)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 6.