Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРАВОПИСНИ И СЕМАНТИЧНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ НЯКОИ СЪЧЕТАНИЯ

Елена Георгиева

web

Непрекъснато във всекидневната практика възникват проблеми с правописа на наречни изрази или комплекси от предлог и пълнозначна дума - как да се изписват: слято, разделено или полуслято (с дефис). Дори и правописните речници не са намерили цялостно и задоволително решение и допускат доста пъстра практика, напр. от време на време, отвреме-навреме; от горе до долу, отгоре-додолу. Даже в последния „Нов правописен речник на българския език“ (София, 2002), изработен от сътрудници на Института за български език при БАН, практиката е пъстра, правописните решения не са прокарани докрай.

Наистина има отбелязани като примери случаи, когато комбинацията от предлог + наречие или съществително, прилагателно нямат единно значение на наречие със заличена смислова самостоятелност на втората съставка, поради което целият комплекс да придобива обща стойност на наречен израз, наречие, а функционират със самостоятелните си значения на предлог плюс друга част на речта като самостоятелен структурен елемент на комплекса, напр. има догодина, наполовина, докрай, накрай; движа се насреща му, но отивам на среща; стой на място и човек намясто; имам ги подръка и вървя под ръка с него. Случаите са доста ограничени и не са обяснени като особени съчетания, променящи значението си под влияние на пунктуационен признак.

В словника обаче са широко застъпени интегралните форми наречия: догодина, докрай, накрай. Необяснени остават изрази като откъде-накъде и от време на време (срв. дойде навреме - ‘точно’) или от тук от там по малко и оттук, оттам - наречия; налице - ‘виждат се, достъпни са’; на лице бяла. Явно не са търсени аргументи извън чисто правописните, напр. семантичните, т.е. изписването, свързано с промяна на значението според начина на съчетаване на структурните елементи.

В един приготвен за печат речник за историята на числата и цифрите това объркване беше обвързано с придаване на различно значение на съчетанията от този вид, напр.: Цифрата стои вляво от..., но еди-кое си е от дясно. Практиката, застъпена в този преведен от френски език речник, се стреми да придаде различен семантичен статус на изписването слято и разделно, каквото тези съчетания по принцип не носят, т.е. не са свързани със смислоразличителни функции.

Само в определени случаи правописно-пунктуационното оформяне има смислоразличителна функция и е добре тези случаи да се опишат, за да не създават проблеми.

Правописно-пунктуационното правило посочва: 1) Разделно писане (без тире) за още нелексикализирана стойност на комплекса - от вчера, до днес; до скоро...; 2) Слято писане при постигната лексикализация на съчетанието - отляво, надясно, отгоре, отдолу и т.н., вкъщи, но до къщи.

Колебание възниква, когато семантичната стойност не винаги е различима, за да се приложи адекватен правописен модел - разделно или слято.

В случаи като догодина (в смисъл на ‘следващата година’, корелативно на лани) и до година (в смисъл на ‘срок около, почти година; приблизително’), съотносимо с до час (Ще се видим до час), до неделя (седмица), до месец не е възможно да се приложи слято писане поради значението, съпоставимо с други подобни изрази.

Аналогични случаи срещаме и при изразите: догоре - напълни догоре (‘изцяло, напълно’) и до горе - изкачи се до горе (‘до най-горната част’), до доле - ‘до най-долната част’, до края - ‘до последната част на нещо напълно извършено’ (но: верен докрай); изпълни работата наполовина и на половината част от пътя, при което се появява и членувана форма. Срв.: изпълних докрая (‘окончателно’) и до край; изминах пътя наполовина (‘не целия’) и на половината път разбрах (‘размер’), но: до скоро, до вчера.

Би трябвало по-широко да се застъпят изрази от типа наполовина - на половината път (с членуване). Полезно би било да се направи списъчен състав, за да се знае кога е налице смислово обединен комплекс. Към тях можем да отнесем и: доскоро, до вчера, до края, накрак - на крака, наживо - на живо, наесен, напролет, но назиме (?), налете (?).

Тази практика не би преодоляла пъстротата. Може би най-непротиворечиво би било узаконяването на изходните съчетания - разделното писане - до скоро, на края, на есен, тъй като не би пораждало объркване в масовата практика, която би трябвало да преценява кога има пълна, частична лексикализация, и кога тя отсъства, за което се налага привличането на граматични показатели като членуването. Оставим ли масовата практика да съобразява кога е цялост и кога не, правописният принцип е провален.

 

 

© Елена Георгиева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 3
© Електронно списание LiterNet, 17.09.2005, № 9 (70)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 3.