ВЛАДИМИР-ВАСИЛЕВИТЕ МНОГОТОМНИ ИЗДАНИЯ НА ЯВОРОВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ

Димитър Михайлов

web

В края на живота си, през месеците юли и август 1914 г., Яворов преработва своята капитална книга "Подир сенките на облаците". Най-напред върху един екземпляр на стихосбирката работи с помощта на Владимир Василев, а после върху друг екземпляр - с помощта на брат си Атанас. В първия, напреко върху заглавната страница на дяла "Антология", поетът е написал:

(Не за печат)

Тоя сборник може да се печати само в тая окончателна редакция. Депозиран у моя приятел В. Василев, поради невъзможността ми (бидейки почти сляп) да пазя вещите си, той тряба да остане неизвестен дотогава, докато дойде време за второто издание.

П. Яворов¹

Десет години след трагичната кончина на поета негови съчинения не са издавани. Едва през 1924 г. в книжка първа на сп. "Златорог" е публикувана следната бележка под заглавие "Пълно събрание на Яворовите съчинения":

Книгоиздателство Ал. Паскалев е турило под печат пълното събрание на Яворовите съчинения. Ще излязат в четири тома: І том - "Подир сенките на облаците", ІІ том - "Хайдушки купнения" и "Гоце Делчев", ІІІ том - "В полите на Витоша" и "Когато гръм удари", ІV том - статии, очерци, бележки, неиздадени произведения, писма и кратка биографическа скица от г. Владимир Василев, под чиято редакция ще бъде и изданието.

"Подир сенките на облаците" са претърпели значителни преработки и съкращения, направени от поета преди смъртта му. Четвърти том, освен интересните и нови материали, ще съдържа много портрети, снимки, автографи на Яворова.

Това издание идва тъкмо навреме - отдавна вече съчиненията на Яворова са изчерпани (Пълно събрание 1924а: 68).

Автор на неподписаната бележка вероятно е редакторът на списанието Владимир Василев.

Книжка осма на сп. "Златорог" от 1924 г. е посветена изцяло на Яворов. В нея са публикувани статията на Владимир Василев "Яворов. За 10 години от смъртта на поета", подборка от стихотворения на Яворов (без добавените посвещения в предсмъртната редакция), текстове за Яворов от Дора Габе, д-р Янко Янев, Асен Златаров, Сирак Скитник, Адриана Будевска и Георги Райчев. В края книжката съдържа "Яворова хроника": "По-важни статии и рецензии за Яворова", "Фонд "П. К. Яворов", където се съобщава, че продължава набирането на средства за украса на гроба на Яворов и издигането на негов паметник, и бележка "Пълно събрание на Яворовите съчинения".

В нея почти се преповтаря текстът от първа книжка. След като се казва, че "отдавна Яворовите съчинения са станали почти библиографска рядкост", следва:

Книгоиздателството Ал. Паскалев иде да запълни тая празнина, като предприема събирането и издаването на всички Яворови съчинения. Това издание ще представя и един по-специален литературен интерес. След нещастието, Яворов, макар и сляп, се залови да прегледа стихотворенията си и направи в едни от тях значителни поправки, а в други - съкращения. Някои стихотворения съвсем изхвърли. Така че те се явяват във втора, нова редакция, по която би могло да се съди за собственото отношение и самокритика на поета към своите работи.

Съчиненията са в четири тома, под редакцията на Владимир Василев (Пълно събрание 1924б: 403-404).

И следва изброяването на това, което съдържа всеки том, и вече поменато в бележката, публикувана в първа книжка на списанието. Съчиненията на Яворов излизат в три тома, том четвърти, който по предварителния замисъл е трябвало да обясни всичко, не е издаден.

"Съчинения на П. К. Яворов. Том І: Подир сенките на облаците" се появява през 1924 г., а стихотворенията са публикувани в тяхната предсмъртна редакция, направена от поета няколко месеца преди доброволно избраната от него смърт. Том втори, съдържащ белетристиката на Яворов ("Хайдушки купнения" и "Гоце Делчев"), излиза също през 1924 г. На том трети, в който е драматургията на Яворов, годината не е отбелязана, но съдейки по отзиви, тя е 1925-а. Трите тома са издадени от издателството на Александър Паскалев. Така е положено началото на многотомното издаване на съчиненията на писателя.

Том първи, носещ заглавието "Подир сенките на облаците", е осъществен изцяло според предсмъртната воля на поета - с корекциите, с добавените посвещения, с липсата на зачеркнатите от Яворов стихотворения. И тъй като Владимир Василев никъде не съобщава за редакторската работа на поета (липсват предговор и бележки, които да обяснят това), първият том става обект на безжалостна критика от страна на в. "Развигор". Рецензията на Стефан Илчев "Подир сянката на П. К. Яворов", поместена във вестника, е образец на пълно невежество и омраза към Владимир Василев. Струва си да бъде цитирана по-обстойно:

В излезлите три тома от съчиненията на Яворова никъде не е отбелязано кой редактира изданието. Но още от пръв поглед личи, че тук ще е боравил някой тъп "литератор", най-тъпият, който е можал да се роди у нас, та макар че си крие името, пак ще го познаем...

Писано било някъде в октомврийската книжка на периодичното издание "Златорог" (излязла към края на февруарий - само 5 месеца закъснение!), че съчиненията на Яворов са под редакцията на Владимир Василев. Но и сам Вл. Вас. много добре знае, че никой не чете полуживия "Златорог", та затова, като е смятал своето "инкогнито" за опазено, и в току-що излезлия трети том пак нищо не съобщава. И тъй хубава съпоставка: Яворов - върхът на българския поетичен устрем и Вл. В. - дъното на посредственост и тъпоумие...

[...]

Преди всичко, липсата на редакторовото име е непростимо литературно престъпление. Така анонимно се издават само улични книжлета като "Животът на Мими Балканска", а не и класически автори. После: на десетина места книгата е изпъстрена с разни посвещения - на Ивана, на Драгана... Отгде е измислил безименният редактор тия посвещения? Нали уж се издават съчиненията на поета Яворов, нали трябва да се представи в завършен образ неговото творчество, а не връзките му с д-р Кръстева и внучетата Ганка и Малинка! За работи, които се отнасят до човека Яворов, има поменици, юбилейни книжки, спомени...

Но - чакайте: между надслова и текста на стихотвор. "Маска" (стр. 142) пише: "Вл. Василеву". Разбрахме. Значи, за да се похвали, че и нему е посветено нещичко, Вл. В. е нашарил цялата книга с посвещения, та е заприличала - както казваше Пенчо Славейков - на обълшавяла риза... Бедничкият Вл. Вас.! Ще му се на сиромаха и той да се заслони под сянката на Яворова, но как всичко се провижда..." (Илчев 1925).

После рецензентът открива, че липсва стихотворението "Бежанци" и пише: "То е наше - създадено е за нас - и никаква владимирвасилевщина не може ни го отне!" (Илчев 1925). Гневни думи има и за оформлението на първия том и за липсата на номерация. Рецензията завършва така:

Това е то многоочакваното издание на "Подир сенките на облаците", което, ако авторът му надникнеше отнейде да го види, отново би се самоубил...

Не се съмнявам, че книгоиздателството "Ал. Паскалев" е имало похвалното намерение да запълни една дългогодишна белизна в нашата книжнина, но нима се свършиха свестните люде, та е трябвало да повери една толкова сериозна и деликатна работа на некадърник? (Илчев 1925).

Цялата рецензия е изпълнена с омраза към Владимир Василев, без Стефан Илчев да знае, че той изпълнява Яворовото предсмъртно желание. И то перфектно, прецизно, до последния знак от поправките на поета, включително с поставянето в началото на последния фотографски портрет на Яворов, така както поетът е пожелал. А и самото издание е луксозно, напечатано на фина тънка хартия. Само че липсват каквито и да е обяснителни бележки, а също и името на редактора.

Битката за Яворов не е приключила, тя продължава. Предсмъртната редакторска работа на Яворов над "Подир сенките на облаците" остава засега обявена в двете бележки в сп. "Златорог". Подробности за нея знае единствено Владимир Василев и семейството на поета.

През 1926 г. излиза книгата "П. К. Яворов. Пълно събрание. Том І. Стихотворения". Издание на книгоиздателство и печатница "Ив. К. Божинов". Книгата съдържа три раздела: "Подир сенките на облаците", "Изхвърлени от сбирката "Подир сенките на облаците" (І изд.) и непечатани", "Преводи" (шест стихотворения от Морис Метерлинк). Също липсват каквито и да е бележки и име на съставител или редактор. Други томове не се появяват.

Едва през 1934 г. излиза "Съчинения на П. К. Яворов. Под редакцията на Владимир Василев. Том първи. Подир сенките на облаците". В каре в края на книгата е отбелязано: "Том първи от "Съчинения на П. К. Яворов", издание на книгоиздателство "Хемус" А. Д., се отпечати през месеците февруарий - април 1934 г. в Придворната печатница А. Д. в София, в 3200 екземпляра, от които 200 на луксозна хартия" (Съчинения 1934: 264). Изданието се открива с пространен предговор от Владимир Василев, озаглавен "Яворов", а в края на цели 32 страници следват бележки на редактора, групирани в следните раздели: "За стихотворенията в първия том", "Яворови ръкописи", "Де кога и при какви обстоятелства са писани стихотворенията и промените в тях", "Сбирките на Яворова" и подробни бележки за всяко от стихотворенията. В раздела "Сбирките на Яворова", изброявайки досегашните издания на Яворовите книги с поезия, под изданието от 1924 г. Владимир Василев изрично отбелязва: "Стихотворенията са в настоящата редакция" (Василев 1934в: 235). Т.е. това издание повтаря вече излязлото през 1924 г., но вече е снабдено с предговор и подробни бележки от Владимир Василев. Така се полага началото на петтомното издание на съчиненията на Яворов, излязло през периода 1934-1936 г., като в края на всеки том има подробни коментари на редактора.

Предговорът на Владимир Василев е основополагащ. В него той прави пълна дисекция на Яворовата личност и поезия от психологическо естество. Ето само един цитат:

Неговият дух има свои собствени пътища и свои закони. Пред него винаги звучи зовът "нататък!" Още със завоюването на една позиция той е готов да я напусне.

Как се мотивира това постоянно изместяне на Яворова от една духовна плоскост на друга?

Преди всичко, с интензивността на неговите духовни стремежи; от нея те се изострят до своята абсолютност. По сила те стоят над предела на издържимото, по размах - до полюсите, по съдържание - вън от жизнените им удовлетворения. Поради тая несъизмеримост с реалността, те са химерични. А химерата е нещо измамно. Но в момента, когато се разкрие нейната измама, ражда се нова. И поетът е отново запленен, отново устремен към нея. Оттук тия страшни емоционални преломи, които образуват най-ярката особеност на Яворовата поезия: нейната динамичност (Василев 1934г: 8-9).

В бележките, в раздела "За стихотворенията в първия том", Владимир Василев пише:

"Това издание на "Подир сенките на облаците" е направено по екземпляра, който Яворов бе приготвил скоро преди смъртта си. [...]

И той намисли да направи един преглед на "Подир сенките на облаците", за да ги остави тъй, както би трябало да бъдат в едно ново издание. Прегледа трая два месеца - от началото на юлий до края на август 1914 г.

Винаги, когато можех, аз го намирах, а и той често идваше у дома, понякога всеки ден. Много пъти приказвахме за стихотворенията му, кои би могъл за изостави и пр. За някои Яворов бе решил вече сам и лесно се съгласяваше, за други оставаше да размисли. За няколко имаше дълги колебания, по два-три пъти менеше решението си. [...]

Прегледа ставаше върху един екземпляр от "Подир сенките на облаците", изданието на Ал. Паскалев от 1910 г. Понеже Яворов почти не виждаше (чувствуваше само светлината и може би прозираше посоките), трябаше да се поставя перото му на страницата - къде да пише "зачерква се" или "остава"; под тия думи се подписваше, за да няма съмнение в автентичността.

Резултатът е - изоставянето на 13 стихотворения от сборника. Те ще влязат в последния том на съчиненията му.

По същия начин ставаха и поправките. Спирахме се на някои отделни пасажи и фрази, за които мислех, че е добре да се съкратят, изменят или изяснят. Спомням си добре за зачеркнатите места в "Демон". А вкъщи, заедно с брата му, тая проверка е продължавала. Брат му чете стихотворенията едно по едно, и често са се минавали един и два дена да се намери негде някоя по-хубава дума, по-съответен израз, да се промени някой знак. Три пъти е бил прехвърлен по тоя начин целия сборник. [...]

[...]

Също тогаз направи и всички посвещения, с изключение тия на Пенчо Славейков и Гоце Делчев, които бяха от по-рано. Искаше да узнае, кое стихотворение всеки би предпочел.

На 18 септември 1914 г. Яворов ми предаде поправения екземпляр на "Подир сенките" в тоя вид, в който излиза сега.

На гърба на портрета написа: "Г. г. д-р К. Кръстеву и Вл. Василеву, с молба за уреждане въпроса с г. Паскалева по второто издание". На същата страница: "Последният ми портрет от Карастоянова". Думата "отбрани" под заглавието "Подир сенките на облаците" е заличена, а стои само "стихотворения" - за да се знае, че не държи на изхвърлените, да не се имат предвид, когато се пише за него.

Сборникът посвети на Лора, с означение посвещението да бъде на отделен лист" (Василев 1934б: 227-228).

Най-после, 20 години след извършените преработки от Яворов в "Подир сенките на облаците", Владимир Василев разбулва тайната.

Интересни са сведенията на редактора, дадени в "Де, кога и при какво обстоятелства са писани стихотворенията и промените в тях":

"Поправки в стихотворенията си Яворов е правил доста много. И във формата той вечно дири... [...]

Невъзможно е да се дадат тук и най-малките промени в различните редакции - това би значило да се обремени тоя том с още 5-6 коли. [...] Във всеки случай, за ония, които специално биха се интересували и биха искали да правят изучавания, дадени са тук с голяма подробност всички по-важни и интересни промени. По тях може да се проследи пътя на поетическото самосъзнание на Яворова. Критическото отношение към собствените му работи се е развивало непрекъснато, расло е, докато достигне абсолютна художествена сигурност. Това личи не само по поправките, но и по количеството на стихотворенията, които Яворов е печатал на разни места и не е турял в сбирките си, а сетне и турените в сбирките е махал" (Василев 1934а: 233).

А иначе в бележките за отделните стихотворения почти навсякъде Владимир Василев е перфектен - дадени са данни за първата публикация и за всяка следваща, посочено е и мястото на написването. Там, където има големи различия между отделните публикации, те са посочени. За някои стихотворения са приведени и странични данни.

През 1934 г. излиза и вторият том, съдържащ "Хайдушки купнения" и "Гоце Делчев", а през 1935 г. - том трети с драмите на Яворов. До тук в текстуално отношение трите тома повтарят изданието от 1924-1925 г. Съвсем нови са следващите два. Том четвърти "Статии върху македонския въпрос" се появява през 1935 г. и съдържа част от публицистиката на поета, поместена във вестниците "Свобода или смърт", "Дело", "Право", "Илинден" и сп. "Демократически преглед". За първи път е публикувана публицистиката на Яворов, като в бележките Владимир Василев отбелязва:

Статиите, които печатаме в тоя том, не са подписани от Яворов [...]. Установяването на авторството им бе, поради това, твърде трудно. [...] Затова установяването трябваше да се прави еднакво и по стилът на Яворова. В едни от статиите съвсем явно личи неговото перо - в строежа на фразата, някои обрати, ритъмът на речта му, негови образи и в полемичния му тон. В други случаи, съдържанието на статиите показва явно, че са негови (Василев 1935: 175).

През 1936 г. излиза петият том, озаглавен "Неиздадени произведения". Той съдържа следните раздели: "Стихотворения" ("От първото издание на "Подир сенките на облаците", "Из по-раншните сбирки и из списанията", "Преводи"), "Пътни бележки", "Литературни статии", "Театрални статии и рецензии", "Из ръкописите на Яворова" ("Ранни стихотворения", "Проза"). Отново томът завършва с бележки от Владимир Василев, в началото на които (озаглавени "Биографически данни") той прави уговорката: "Намерението да дам в пълното събрание на Яворовите съчинения и биография на поета не може да бъде изпълнено. Биографията би увеличила тоя том с още 4-5 коли. Остава тя да бъде написана впоследствие" (Василев 1936: 281). Въпреки това в следващите страници Владимир Василев дава почти пълна биография на Яворов, която и до днес остава меродавна. Той публикува и завещанието на Яворов, диктувано му от поета, както и някои от предсмъртните писма. В края е поместен текстът "Къде и кога са писани и печатани нещата в V том".

Така в периода от 1934 до 1936 година за първи път е осъществено петтомно издание на Яворовите съчинения, което прави впечатление с осъществения професионализъм на редактора - както в текстологично отношение, така и с публикувания в том първи предговор, и с бележките към всеки том. Неоценимата заслуга е на Владимир Василев, човекът, пазил толкова години завета на Яворов и издирил впоследствие повечето печатани и непечатани негови произведения. Това е първото академично издание на Яворовите съчинения, което става основа на всички следващи издания.

И както се полага, за такъв неистов и неоценим труд няма възнаграждение. Редакторът на сп. "Златорог" поръчва на младия тогава Петър Динеков да напише рецензия за изданието. Но рецензията не е удовлетворила Владимир Василев, който в писмо до рецензента го моли да коригира някои свои критични мнения. Петър Динеков не ги коригира и оттегля рецензията си (Радев 2016: 162-166).

През 1939-1940 г. е отпечатано от издателство "Хемус" второ издание на съчиненията на Яворов, пак под редакцията на Владимир Василев. В предговора към първия том той прави някои поправки и промени, с които текстът му заблестява още повече.

В първата половина на 40-те години на ХХ век излиза отново петтомно издание на Яворовите съчинения. Издателството е отново "Хемус", но съчиненията са под редакцията на... д-р Ганка Найденова. Това издание повтаря изцяло изданието на Владимир Василев, като липсва предговор и всякакви бележки към отделните томове. Владимир Василев е ограбен, а както ще се окаже впоследствие (в края на 50-те години) и обруган от Ганка Найденова (Радев 2016: 155-174). Но това е друг сюжет.

За нас е важно, че Владимир Василев е първият, който полага основите на издаването на Яворовите съчинения. Веднъж през 1924-1925 г. в техния тритомен вариант, и втори път през 1934-1936 г. в техния вече петтомен академичен вариант.

БЕЛЕЖКИ

1. Екземплярът, предаден на Владимир Василев, се съхранява в Къща музей "Пейо К. Яворов" - Чирпан, инв. № 161. [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Василев 1934а: Василев, Владимир. Де, кога и при какви обстоятелства са писани стихотворенията и промените в тях. // Съчинения на П. К. Яворов. Под редакцията на Владимир Василев. Том първи: Подир сенките на облаците. София: Хемус, 1934, с. 233-235.

Василев 1934б: Василев, Владимир. За стихотворенията в първия том. // Съчинения на П. К. Яворов. Под редакцията на Владимир Василев. Том първи: Подир сенките на облаците. София: Хемус, 1934, с. 227-230.

Василев 1934в: Василев, Владимир. Сбирките на Яворова. // Съчинения на П. К. Яворов. Под редакцията на Владимир Василев. Том първи: Подир сенките на облаците. София: Хемус, 1934, с. 235.

Василев 1934г: Василев, Владимир. Яворов. // Съчинения на П. К. Яворов. Под редакцията на Владимир Василев. Том първи: Подир сенките на облаците. София: Хемус, 1934, с. 7-42.

Василев 1935: Василев, Владимир. Четвъртият том. // Съчинения на П. К. Яворов. Под редакцията на Владимир Василев. Том четвърти: Статии върху македонския въпрос. София: Хемус, 1935, с. 175-180.

Василев 1936: Василев, Владимир. Биографически данни. // Съчинения на П. К. Яворов. Под редакцията на Владимир Василев. Том пети: Неиздадени произведения. София: Хемус, 1936, с. 281-287.

Илчев 1925: Илчев, Стефан. Подир сянката на П. К. Яворов. // Развигор, г. ІV, 1925, бр. 175.

Пълно събрание 1924а: Пълно събрание на Яворовите съчинения. // Златорог, г. V, 1924, кн. 1, с. 68.

Пълно събрание 1924б: Пълно събрание на Яворовите съчинения. // Златорог, г. V, 1924, кн. 8, с. 403-404.

Радев 2016: Радев, Иван. Низвергнатият Владимир Василев. Страници от него и за него. София: Издателство на БАН "Проф. Марин Дринов", 2016.

Съчинения 1934: Съчинения на П. К. Яворов. Под редакцията на Владимир Василев. Том първи: Подир сенките на облаците. София: Хемус, 1934.

© Димитър Михайлов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.07.2020, № 7 (248)