ЖЕНА И МЪЖ

Когато в долината на следобеда
внезапни дъждове
по кордите на вечната тъга
звучат
и ги настройват
или щурците нощите люлеят
в началото на всичките мелодии -
тогава по наклонения смисъл
душата ми, притихнала,
се свлича,
поведена от женствени води.
След нея винаги замислен мъж върви,
от тънкия й гръб ли,
от нозете й ли
омагьосан.
А всъщност мислите му носят
всички вечности,
защото тя веднъж -
о, Господи,
в едно единствено веднъж
тя ще забави стъпки -
поглед ще извърне
към детството и своята родина...

Как бих пренесъл мисълта отвъд,
ако мигът на вечния й поглед
ме отмине?...