ПОД СОЗОПОЛСКИ СМОКОВНИЦИ

Най-рядък миг - умът измисля себе си...
Душата на огряното море
излиза под созополски смоковници...
наглася Бог небесните часовници
на пладне...
Фотев пали си цигарата
от фаса на изтлели стихове...

Умът измисля всъщност съчетания
от слънце, ъгли, чело на вълни -
сгъстява ги във кратки вещества,
вселява в тях искрящи същества -
децата ги наричат просто "зайчета"
и ги замерят с миди и треви...
Така умът - игра на удивления -
с внезапна плът децата весели,
с небитие внезапно ги смирява
(небитието колко продължава?)...

Умът е с вкус на радостна материя
и някак саможертвено сладни...