БЕЗСЪЗНАНИЕ

Пред изгрев въздухът е пълен със прозрачно безсъзнание -
като любов, задъхваща се за прииждащи повеи.
Ще дойдат някакви абстрактни ветрове, без да посмеят
да кажат името на моите сетивни очертания.
Тогава трябва себе си да продължа в безсмислен вятър -
да се отлея в нечии коси с осмислени извивки,
да се вглъбя във крайчеца на нечия усмивка,
небрежна като подписа на ангел под историята на Земята...

Очаквам първо да се мерне птица, сънно осветена,
и чак тогава да се зазоря за всички слънчеви прозрения.