АЗ СЪМ

Пътят обратен върви през ума
лете - и слънце обсебва тревите,
стъпките, мравките - всички събития
в пътя обратен на мойта душа.
Всъщност душата е смес от печал,
вечна вода и всемирна прохлада -
ту изросява във капков овал,
ту в изпарени трептения страда,
друг път притихва в зенита - покой
и тишина, даже разумът спира...
Само животът ми - о, Боже мой,
само животът кърви през всемира.

Аз съм завоят, на който умът
винаги спира и поглед извръща -
всичко назад е измислена плът -
тънък бръшлян над уплашена къща.
"Аз съм" е първият такт на речта
в пътя обратен на моето слово -
можеш ли, моя разумна душа,
с моя живот да ме кръстиш отново?...