Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КЪМ АНГвЕЛА МИ
Ела да изживеем върховете
в долинните им, вдлъбнати предели -
граали за пространства, прокървели
в мъглите - бяла кръв на ветровете.
Безсмислено стоя във празнините,
приготвени за твоите внушения -
преди да станат мои размишления
и пълнота от ставащи събития.
Ела ми за трапеза - огладнявам,
започвам да те дъвча - с теб се храня -
насищаш ме до сълзи, до страдание -
до смърт, до смърт, до смърт те изживявам.
Сега си спомням моето рождение:
ти прокърви, когато беше Мене...
© Димитър Калев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.12.2001, № 12 (25)
Други публикации:
Димитър Калев. Триада. Варна, 2001.
|