* * *

На Г. Г. и К. К.

Вървя през рилските гори.
Вали.
Навсякъде е заснежено и високо
като във мислите на ангели.
Прииждат от снега
до бяло охладени багри,
избелват монотонността на разстоянията.
И над билата чак
едва вибрират очертанията
на съзнание -
вдлъбнатини, оставени от върхове,
и възвишения,
източени от пръстите на пропасти...
От купола на моя череп
отвесен сняг вали
над цялата вселена -
дотолкова невидими са преходите
между световете.
А свети Витоша на север,
където темето ми постепенно се снишава -
Резньовете изрязват мисли
и ги търкалят по челото ми
надолу
към утаените в полетата мъгли.
Там някъде е София.
Там Константин Павлов, пророкът,
мълчи,
изплют току-що от утробата на кита,
а геният на Геров
храни гълъбите по балкона
с трохи от прежни вдъхновения.
Защо не тръгнахте, приятели?
Нали ви каза Господ,
че най-добрите си куплети
ще напишете в Ниневия!
Там някъде и Левчев, смелият,
облакътен на чакалото,
се цели в най-изящното животно,
живяло някога из пасищата на сърцето ми...

Вървя през рилските гори.
Вали.
Загребвам сняг в ръцете си.
Ако ми стигне целомъдрие,
ще ви го донеса в града,
преди първичните пропорции кристални
да се размекнат
и да изтекат,
метафорично изкушени...

© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002

Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.