Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Толкова, толкова
съм се отдалечил от теб, татко,
че ако убода с нещо остро съзнанието си,
ще потече твоята кръв,
ще ме целуне -
внезапно и ярко
като изгрев зад възвишение.
Ако притисна кървящия извор,
сигурно пак ще забравя,
че винаги
стоиш на топло върху столчето
на трикраката ми душица
и хвърляш съчки
в огъня на сърцето ми...
© Димитър Калев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.11.2002, № 11 (36)
Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв,
1996. в
|