* * *

Ти ме обичаш -
често питаш въздуха
дали си спомня за парфюма на душата ми.
Инак,
историята на живота ми е женственост,
разляла по протяжната си плът
шишенце с благовонна течност.
Животът на душата ми
преписва странни шепоти,
във чийто смисъл чувам
излаз,
извор,
изгрев
и дори издъх.
Ако издъхна във разумността,
ще видиш образа на шепнещата пълнота,
ще видиш как
във звучни сводове се съчетават небесата,
как всеки струнен вятър
е насрещен спомен
за парфюма на душата ми.
Как ще дочакаш залеза на мъдростта ми,
когато всички мои очертания са само
безумни интервали от окръжности,
разплискани
от скока на душата ми
във слънчевия изгрев...

© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002

Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.