ПОТОЦИ В ДУШАТА МИ

Когато от гръкляна ми
избликне думата живот,
върху езика си усещам сладка разтегливост -
и от проточената й материя усещам как
душата ми расте
като изопва някакви прозрачни ципи.
Под тях съзнанието ми
поточни ритми някакви напипва -
по тях се влива добротата ми -
дори по тях
вината ми отнякъде се свлича.
Животът ми е същество,
което ме обича -
веднъж го чувствам като шатрено небе,
пронизано от милиарди звездни пори,
а друг път -
като тръбести потоци в моята кръв,
покрай които идват да се топлят
горди мисли.
А във гръкляна
постоянно бликат звуци
и го чистят...

© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002

Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.