ОБЛАЦИ

Облакътена на облаците,
синевата
чува вярата на вятъра.
Ако не се кълбят в небето
обеми скупчени,
сплъстени ритми,
как щяха вечностите
да опипват тленната си вътрешност -
как щяха
по опънатите през душите ни прозрачности
да се избистрят
капките на утешени изпарения...
Не разрешавам на душата си
да духа
срещу облака на своите видения,
защото току-виж
отпратила е ангели,
намислили да почетат дома й -
дори не разрешавам на душата си
и благовония да възвисява
към ноздрите на влюбените небеса,
ако не чувам вярата на вятъра
как мисли в облачната гъстота...

© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002

Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.