ХЛЯБЪТ НА СЪЗНАНИЕТО

Докосваш ме с правдата
на зелените си длани -
толкова са истински.
Житният ми злак пронизва световете -
от жеста,
с който отваряш браздите,
до благия вкус на хляба.
Ако седна да обядвам със Себе си,
ще ме утешиш ли,
ще споменеш ли страха ми под земята,
смъртта сърпова на снопите
или упованието на воденичните камъни
в брашнената белота?
Житният ми злак пронизва световете
на кваса,
на водата
и огъня -
преломи ме,
за да мога да вкуся Себе си -
опитай ме,
за да се пренаситя.

© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002

Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.