ГОСТИ НА СЪЗНАНИЕТО

Животът ми е гост,
приседнал край трапезния овал на слънцето,
а облажените ми сетива
са всъщност
прозорливият и ненасищащ
вкус на светлината.
Животът ми е влюбен във вкуса
на всевъзможните тела -
човешки,
тревни,
скални,
та дори и херувимски -
и затова е канен често
като вкусен гост
във гладните им къщи -
нали вкусът на всеки глад
е винаги един и същи.
Животът ми се чувства жив
единствено покрай
трапезния овал на слънцето,
където ситостта е очертала
гладния предел на моето съзнание -
там винаги пристигат
и си заминават гости...

© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002

Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.