ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ

Аз чувам как през хората
тече избистрена вода -
незримо-шумолящата протяжност
между безсмъртен рилски сняг
и шепата на циркус,
в който плаче езерно сърце...

Не знам вода ли е това
или е тичащо дете,
което със игрите си
изглажда каменните форми
и също като на урок по геометрия
разрязва ръбовете
на кубичната им същина
и търси във разстланата им асиметрия
да види знака на полегнало разпятие.
Детето няма във очите си евклидови понятия
и мисли знака за кръстато съчетание
на ручеите със лъчите...

Аз чувам как
водата внася мекота в скалите.

© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002

Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.