* * *

web

На Георги Черняков

Затвори се мигът... От него тягостната острота на самотата ни остана,
остана твърдостта на камъка, готова да отваря рани,
и метеорната следа - след отминаващите ангели...

Затвори се мигът над побеляващите ни коси.
Прихлупи дирите ни и нозете подкоси.
И ни свали от кръста си, без да ни възкреси...

За дебнещите ни отвсякъде - ще бъдем утре спомен.
На изменилите ни ще простим - и те ще бъдат спомен.
А спящите мълчат - те не оставят спомен...

Ако в безгрижие сме тънали - мигът е отмъстил.
Ако сме стъпкали предчувствията си - мигът е отмъстил.
Ако предателски сме се изплъзнали - мигът е отмъстил.

И всичко недозряващо в мига отстъпва към друг миг.
И всичко обещано, ни оттласква към друг миг.
И всичко сриващо се всъщност е друг миг...

Затвори се мигът - и туй е краят.
Да молиш и да искаш - туй е краят.
На святост и на пошлост - туй е краят...

Затвори се мигът... Излязохме
през едни врати, през други влязохме...
И пак - светци и Януси! - между възход и казън сме...

© Димитър Горсов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.09.2018, № 9 (226)

Други публикации:
Димитър Горсов. Тишини и сенки. София: 2015.