* * *

web

Времето ще ни даде трагичен срок -
      пеперудата да може да довърши своя полет,
            да се укроти прибоят, да загние коренът...
И докато аз се лутам в колебливата пътека на живота,
удар ще отмери силата, враг земята вража ще прегази;
колебливите момичета ще тръгнат упорито към легла,
                                                                        за другиго застлани;
ветрове от север ще навеят южни преспи -
                                                            и ще бъде зимата жестока...
Аз гадая върху пръстен, изкован от болка на звезда...
Гледам твоята коса и вярвам само в думите, които премълчаваш.
Те са ключ към тайните врати,
                                        през които извън мен животът ти тече...
Допирът до същността не ме успокоява! И не мисля, че илюзията ми
                                расте от нищото!...
На отминаването в буйната река
Хераклит не би заселил никога риби с перки огнени, защото
елементите на детското невежество: пламък и вода, земя и въздух
                                                                                  не спояват нищо!...
Най-желаните неща се спъват в прага на усилията ни...
И аз мога да заплача, ала само под съчувствените птици на ръцете ти -
може би затуй, че в съвършенството им съм открил небесни сфери,
плътен мрак и белота от пяна - сбита като ярост в ноздрите на бик,
прокопитващ най-самотните пространства
от плътта си
до измисления бряг на любовта.

© Димитър Горсов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.09.2018, № 9 (226)

Други публикации:
Димитър Горсов. Тишини и сенки. София: 2015.