ТИ, БАБО...

web

Бабо, мрак е... Ти, с ръце от червея изгризани,
Сириус ми сочиш - кърваво око на нощите, в които
плаках за теб и очаквах
ангел от зенита да слети...

Моят пуст живот е ек от стъпките ти, бабо,
тъжен разказ за изгубени неща е той...
И днес питам пак: къде е
онзи свят на приказките, где са феите и где е совата, която
нощем с писък от комина ни
проклинаше луната?...

Туй, което ми остави, е тъй малко - само
море от жалост между мен и махащата ти ръка в мига,
когато клетият живот
иззад оградата на селския ни двор ме позова...

Скитник бос, аз тръгнах след илюзиите,
без дори да зная какви тайни от яйцето на сърцето ми
в полога на кървавите грижи ще излюпят те...
А днес -
разгърден и сломен - стоя сред кръстозначен светлоструй
и не съзирам
                    плод - да утоля глада си,
                    цел - да обновя надеждите си...
И раним,
и смазан от въпросите, с които възмъжах,
в отвъдното се вглеждам,
и разбирам:
           ти си дишането там - тук въздуха съм аз,
           гниещата плът си там - тук сянката съм аз,
           твърдостта си там - тук камъка съм аз!...

Време е:
         вдигни от нищото ръка и залък ми подай
от хляб, замесен с вик и слюнка на ята в трагични есени;
заветна дума ми кажи - като при раждането ми! -
преди в живота всичките ненужни думи да съм чул!...

И, коленичила,
моли за мене Бога там, додето тук
стоя аз още
прав
и непривел глава!

© Димитър Горсов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.09.2018, № 9 (226)

Други публикации:
Димитър Горсов. Тишини и сенки. София: 2015.