Димитър Горсов - Старинни, тихи, с кръв скрепени писмена...

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

web

Старинни, тихи, с кръв скрепени писмена
ме утешават: имало ни е,
за да ни има пак!

Но днес какво крепи енигмата?... В душата ми е пусто...
Заточен съм в единството на всичките единства - този миг!
И всичко извън него е мираж -
не ме тешат
ни скиптрите, ни алабастровите сводове, ни мъдростта
на мъртвите владетели... Покорен съм
на крехка мярка: вдишване, издишване - и нищо героично! -
вдишване, издишване... Отвъд това -
венец от бели върхове,
присъствия обични в отбранимо битие
и думи,
сродни на ония - в тихите ни писмена,
с кръв везани
под блясъците на пожарите!...