* * *

web

Среднощ долавям ехо от могилите -
топи се синята им тишина под пълнолунието
и ветровете боледуват...

И страх от воя им в душата ми пролазва пак.
Пак тягостни поверия - юзди на времето - изопват
незащитената ми самота.

И пак под всяка стъпка корени димят, и влагата по тях
е лепкава от кървите, пролети в битките за тия ширини -
от древни дни...

Но тук не помни никой вече бойните квадриги,
ни яростта на легионите, ни траурните им орли, които ръфаха
                                сърцата им след пораженията...

Спокойно пее утринен петел. Бледнее пълнолунието.
И дремят дрипавите ветрища... И само аз,
долавящият ехо от могилите, все още бдя,
недоразбрал

защо ме дири то,
защо обхожда с тътен кръгозорите

...и галопира в мен!?

© Димитър Горсов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.09.2018, № 9 (226)

Други публикации:
Димитър Горсов. Тишини и сенки. София: 2015.