* * *

web

Случва се
в объркан миг да не съзра
ни змийския цвят на блатата,
ни оранжевия - на тревите;
случва се
звезда да ме помами и трошлив бастун
в канавката сред хромото ми бързане да ме захвърли;
случва се
в око на кротка рибка да се вниже
подла въдицата,
а моето да прокърви;
случва се
след многогранната ми сянка морав лъч да се затича,
преди последен пристан,
съхнещ цвят или кървяща рана да съзре;
случва се
с чергарска гроздова в дръглив покой да се опия
от сладостта на пътешествията,
или в безроден час на скитащ пес
живота си да поверя;
случва се
да нароя измамни грижи или луд от пълнолуния
сам да разкъсам йероглифите
на черния бръшлян по брулени от зимни вихри канари,
случва се
куршум да изсвисти в базалтов рикошет и ек от сляпа митология
да раздроби сърцето ми,
случва се
в абсурден път да се залутам преди всяко тръгване,
и пак да съм тук, преди да съм дошъл...

...но туй е друго случване
и с него
от други сън ще се завърна у дома...

© Димитър Горсов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.12.2017, № 12 (217)