Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Февруари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

web

В тези равнини вече няма вълшебства.
В тези гори клоните не разговарят с корените.
В тези реки рибите не притежават скелетите си...

Аз съм угнетен от мерзост, но за обич не намирам думи.
Аз съм отегчен устата на разкъсаното време да запушвам.
Аз не помня за какво живях...

Чувам само как шуми в земята какавидата без рождество.
Чувам как скрибуца по наклонените хълмове на луната щърбавото колело.
Чувам как под жилите-лозници се съсирва в черен грозд кръвта.

И съм сънният пазач на туй, което си е тръгнало отдавна.
И съм подло покаяние пред гилотината хрущяща на водите.
И съм щурото препускане в едно пространство без копита.

Може би ще се покая в една девствена легенда за Бог в детските ми сънища.
Може би ще убедя скопяващия суховей да не изгризва слабините ми.
Може би с отровата на старостта си ще оттласна червеите.

Тъй един безкраен пъкъл от крайбрежия ме учи на несвършващата песен на разрухата.
Тъй един разяден кокал от мамонт руши мита за бъдните цивилизации.
Тъй един развой от нечовешки стойности в сърцето ми е разпрострял праха на поколенията.

И аз нищ се скитам в тези равнини, лишени от вълшебства.
И изтеглям нишка от сърцето си да свържа клон и корен, преди бъдната им сухота да съм съзрял.
И по рибя кост гадая защо камъкът, на който спя, плаче с моите сълзи.

 

 

© Димитър Горсов
=============================
© Мост (електронна версия), 1999, № 4-5
© Електронно списание LiterNet, 29.03.2001, № 3 (16)