Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

web

Мое старо,
оглушало псе, ти виеш,
а умира есента...

Здрачът като лига се проточва
и преде в тревите нишки от душата ти, в която пак
спомен за далечен лов се буди
като рибешко око пред прясна стръв...

И пак зъл студ из ямките от ноктите ти лази,
пак гладът - разсърден селянин - с тояга
чупи зъбите ти,
и страхът
е луд червей в костите ти
            (нищо даром не ти дава Бог)...

И нито мордата ти - гвоздей, вбит в луната,
ни кожата ти, с блясък на разлят жълтък, ни този
вой безрадостен са знак, че милост
ще измолиш в евтиния здрач!..

И може би ти никога,
душа злочеста,
нисша,
няма да узнаеш
с кой листопад,
с кои виелици животът от душата ми отвя
златния прашец на състраданието...

Но кой си ти, зъл пес,
и кой съм аз,
жестокият?...
Къде ще е
последната ни среща
в тая грубост,
в тоя злостен досег на нещата?...

Еднакъв е гневът ни - и набъбва той
в изострения връх на онзи лунен цирей вдън покоя
на сгърчения небосвод, по който
жлъч от гноящите съзвездия тече...

... Проснал съм се тук на вледенен
и ветровит хълм аз...
Но чувам пак през дебнещата нищета
в съня ми - като в чужд сън - някой как,
от пещерите чак,
чак от безкрайното ни изначалие,
към вечен път
и вечна общност ни зове...

 

 

© Димитър Горсов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.08.2011, № 8 (141)