Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРАХЪТ В ПРАХА СВИСТИ

web

В памет на майка ми, убита от гръмотевица.

Бог с мълния косите ти закичи и изпи дъха ти, мамо!...

Останал сам,
от хиляди години сякаш къртя пръст от гроба ти. И питам:
къде е смисълът?... И изходът къде е, щом в еднаквата ни плът
с различен знак съдбата властва - там, долу, и тук, дето все така
жребецът на деня люлее рижа грива върху хълмовете,
и в смут, и в страх плодът и коренът са коленичили пред облака,
и жаждата ни, и глада в едно са слети,
и диша слънцето с носле на видра в уморените и потни вирове?...

Знам: всичко в този миг е скръб от далнина, в която
езикът е безсилен с думи да разнищи сляпата безизразност!

И аз мълча.
Мълча тук, дето твоят прах свисти в праха на вечната земя.
И времето се нажежава.
И изгаря разумът в пустинята на съществуването ми
от изначалието до днес...

В див плач,
превил гръбнак над ужаса,
с дъх милвам гроба ти...

А там,
над мен,
илюзията, с която сме живели,
е наситена с тъй прелестни неща:
авлигите в дълбоките и сухи утрини,
           като сред някаква Сахара на копнежа,
           в небеса от пурпур се люлеят;
пътува мравката с товар от огнено гигантско зрънце
           по ръба изострен на съдбите ни;
пчелите - перли в раковина -
           протягат тънички хоботчета
           към тъмната родилна сила на цветята -
           да усладят
           с нектара им горчилката на грешните ни помисли...


Ти, майчице,
която съществуваш днес
в разума ми неустойчив само,
усещаш ли
с какво безкрайно изобилие се стелеш над пространствата?
Как отдалеч владееш близостта ми?
Как в корените на желанията ми с горещините се оттичаш?
Как бурените се изхранват
от сиянието ти?...

И може би си вечна над промените...
И може би тъжиш там,
или не тъжиш,
че в свода сух си вятър пронизителен и тъжен,
в праха -
                 неоплодена свобода...

 

 

© Димитър Горсов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.08.2011, № 8 (141)