* * *

web

В каква земя узряхте,
песни мои?
С какви молитви тягостно изтръгвахте живеца
на гнойните дни-циреи
от слисаната ми душа?... И вдън чии зеници с вас
угасваше небето ми в увълчените нощи,
и от чии отчаяни ръце - на Бога ли? -
виното пред изгрев се разливаше
над свидни гробове?...

О, как бе душно от сълзите ни
преди задушница!...

И как димеше в перуниките
съсирената кръв на пролетта!
И как зловещо
от покрайнините на света,
където все не стихваха разстрелите,
ехтяха в сънищата ни
неутолими гласове...

Днес, сам-самичък в ямите на спомена,
чрез тях мълча!

И само за живота си опустошен
скърбя,
и само, в дълг към святостта на Бога си,
в поредна вярност ви се вричам,
песни мои!...

© Димитър Горсов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.12.2017, № 12 (217)