* * *

web

Нищо не ме питай! - аз съм гроб студен и вечен
на отминалите страсти... В мен луни и ручеи
в друго време са оттичат - там догарят в знойни вечери
рой светулки сред желания, които няма да се случат...

Нищо не ме питай! - за молитва коленичил,
мога сам да си простя, но мога с думи да подхраня
злобата и да потъна в безпричинно безразличие
към живота лют, от който всички носим гнойни рани...

Нищо не ме питай! - нека в своите безумия
да се губя като песен на скорец в дъждовна есен,
нека, докато пръстта край мен дъхти на гнила шума,
да съм тих, тъй както тихи са пред ножа безсловесните...

Нищо не ме питай! - за кръв, в битки непролята,
няма друга участ, освен да дотлее в тишината
на плътта ми, годна да е плът на гадина в блато,
за която са ненужни слънцето и свободата!...

© Димитър Горсов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.12.2017, № 12 (217)