* * *

web

Избродих живота си, гледах,
и всичко видях:
видях как в безжалостен впряг плаче конят с прогнили копита,
видях как съчувствено съхнат тревите след всеки стон в мазните кланици,
видях как пред мрака сияйните облаци, морни от път, коленичат,
видях как в зли нощи и в поглед безумен небето прикътва звездите си,
видях как моретата в буря засмукват блестящите кораби,
видях как под зимните вихри изопва иглици настръхнали хвойната,
видях как от жажда сред сухи мочурища вечните гущери рухват,
видях как в трънаците птицата слита и с писъци търси гнездото си,
видях как за къшей хляб ровят в смърдящи бунища стариците,
видях как брат брата убива и всички за род и родина нехаят,
видях как димят след продажен съд в диви разстрели дулата,
видях как ботушите в кървища жвакат, и майките в черна скръб всичко проклинат,
видях в гадни храчки достойния, в слава - мизерникът,
видях храм без бог, власт без чест, свят без срам и не искам,
не искам,
не искам дори и насън
да повторя живота си.

© Димитър Горсов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.12.2017, № 12 (217)