Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЧЕРНИТЕ БАРДОВЕ

web

Чуй! -
      това са нощните щурци...

Все по стоманените склонове на изтреблението,
между звезди и спътници се лута блясъкът на песните им...

Напуснали тревистия си дом,
те тръгват с нежност и обречено усилие
хармонията на разсипаните сфери да сглобят,
да стъкнат сетните огньове на смразеното ни съпричастие
и да ни уверят,
      че любовта е постижима, постижимо - щастието...

О, колко тегнещи горчилки от обиди носят те!...
И колко риск,
и колко вяра, Господи! - да служат векове
на туй,
с което се разминахме...

Да викнем:
слава, слава на щурците! - тези черни бардове на юга,
                                                        рицари
                                            на непостижимите луни...

Слава на щурците!...
Нека спрем до тях,
                  преди от самотата им да ослепее и последната звезда;
нека пак с въздишка и смутено облекчение да отклоним
                  това, което беше лъст под грозно пълнолуние и нокът
                                                                  над свистяща рана в тях;
нека да избършем сълзите им по тревистите коси
                                                                  на техния неясен свят,
                              към който може би след края си ще отпътуваме;
нека се сродим
с недоловимото им дишане отвъд стъклата
                                                              на среднощните ни влакове!

...И седнали на къщния си праг,
с устни, обгорени от вкуса на пътешествията,
молитвено да шепнем: Милост!... Милост за щурците!
Милост
за душите ни сразени!...

 

 

© Димитър Горсов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.09.2018, № 9 (226)

Други публикации:
Димитър Горсов. Тишини и сенки. София: 2015.