1967 ГОДИНА

Чудомир

web | Дневник

1-15 януари

Бях в отпуск тия дни и пак заминавам на лечение в София. Изглежда, че последните ми дни ще минат из болници.

* * *

Уредих въпроса с фонд "Музей" [в] Казанлък, като внесох 20 000 лв. - стойността на картините от изложбата ми, които остават притежание на музея. Дано уредя и другия фонд "Читалище" в родното ми село.

16 януари

Наново в болницата. Пак кръв, урина, компреси на ръката, инфектирана от инжекциите - пак този болничен въздух и потискаща обстановка.

* * *

Едно време си мислех какво ли ще се прави, като остарее човек, а пък аз съм щял да отглеждам раци.

20 януари

От няколко дни - първи признаци. Докато шията ме стягаше само откъм лявата страна, сега почна да ме стяга и откъм дясната. Не ми се мре тук след бавна агония. Какъв смисъл? И без това съм мъртъв като творческа личност и безполезен за обществото.

януари

Първа операция - 5 април - 1966
нагревки до 10 май.

Втора операция - 22 октомври 1966
от 14.Х.-14.ХI.1966.

Пак в болницата от 1 до 31 декември 1966. В "домашен отпуск" от 1 до 15 януари 1967 и наново в болницата.

От 2.II. почти до края - в София, хотела.

Всичко на тоя свят е преходно, освен... "преходният период"¹.

28 януари

От 23 януари съм пак в Казанлък. Изпратиха ме да си чакам късмета у дома. Никакво лекуване повече. Кръвната ми картина лоша и не позволява да се правят нагревки на оперираната шия. Щом не позволява, можело и без тях.

Лекувам само инфекцията на ръката, която се получи от лошото манипулиране при венозните инжекции. Иначе "на Шипке всьо спокойно".

2 февруари

Пристигнах пак в столицата да търся "селемет"². Другото - по дяволите, но ръката ми не е добре, боли и не мога да се обличам и събличам. Един обещава да я излекува, но не ми се вярва.

5 февруари

Днес присъствувах на заседание в Народното събрание като член на комисията по просветата.

7 февруари

Хотелски живот. И вкъщи не е много весело, но още малко, още малко.

10 февруари

Гледах пиесата "Птиците летят по две" от Боян Балабанов. Добре замислена, но отделните сцени не споени помежду си. И тази съвсем "свободна постановка" по отношение декорите не мога да приема.

* * *

Много пъти посетих "Общата изложба", посветена на Априлското въстание и IX конгрес. Картините с[ъс] сюжет въстанието куцат до една. Нито едно свястно проучване [на] епохата, костюмите, оръжието и пр. Венев така е намушкал пищови и ножове из пояси и силяхи на "хайдутите" си, че не биха могли да направят една крачка. И колко лошо рисувани! За своите "Запорожци" Репин бе ходил специално из Запорожието да прави скици и рисунки на най-дребните неща в облеклото и въоръжението им, а нашите сякаш не са видели хайдушките снимки на Филип Тотя и Левски и не са стъпвали в музеите. Борис Ангелушев преди години два дена прави скици на пушки, саби и ножове от онова време, но само той.

12 февруари

Посетих композитора П. Стайнов. Хубав човек, голям. Говорихме за поемата му "Родина" с текст от Иван Бонев, също хубав човек и верен негов приятел.

* * *

Почнах да вярвам, че ще дочакам да ям прясна коприва. Дано дочакам и черешите, поне!

23 февруари

Гледах "Иванко" от Друмев, преработена от Камен Зидаров. Не познавам артистите от "Народна сцена", нито един не познавам. Едва познах и пиесата. Не разбрах, даже, дали убиха Асена или не. Горката Мария, ний я знаехме като чиста, нежна и влюбена като гимназистка (но от нашето време), а тук пред очите ни Иванко я търкаля из кревата си... и т.н.

* * *

Снощи присъствувах на лит[ературно] четене и раздаване членски книжки на новопостъпилите поети и писатели, родени около 1925 и 1930 година. Млади и надеждни кадри на партията и по-добре си четат работите от нашето поколение.

* * *

Мили приятели, не се съмнявам никак, че ще ме изпратите всички до вечното ми жилище... ако не вали дъжд.

24 февруари

Гледах във ВИТИЗ "Кавказкият тебеширен кръг" от Брехт. Трябва да я прочета пиесата. Режисурата не ми харесва. Наш Иво също.

2 март

Прибрах се вече в дома си и тук ще се мре. Видях колко струва и медицинската наука, и специалистите й. И билкари ме обсаждаха (казват, че из Родината се навъдили стотици специалисти по ракови заболявания), и повече не искам никаква помощ. Ако имаше специалитет "спокойствие", само него бих употребявал.

* * *

Моята племенница³ се смята за поетеса и постоянно ми изпраща свои стихове за преглед. Почти всички са слаби, подражателни, без мисъл и най-важно - без емоции. Веднъж ми прати три такива и аз, като седнах и без да мисля, без никакъв сюжет, и надрасках пет като нейните. Между тях и едно детско.

Хванахме си с Дойна
пъстра птичка пойна,
но как да решиме да я разделиме,

като тази птичка
е една-едничка?
Ах, ти птичка пойна,
що не беше двойна?

10 март

На пазара

Продавачка на цветя ме гледа и се хили.

- Защо се хилиш?

- Вярно ли е, че в болницата ти прелели кръв от циганин и след туй си почнал да играеш кючек?

25 март

Почнаха пак събрания, заседания, интервюта, молби за фейлетони и т.н. Днес пък от телевизията ме мъчиха пак.

* * *

Пет пари не дават хората, гледат си своите планове и не мислят, че аз имам "земно съобщение".

* * *

Пак детска поезия:

Кацнала на клечка
черна бубулечка.
Свила се, не шава. -
Нещо размишлява.
Над нея, на клонче,
трепка водно конче.
Трепка и се хили
и тревожно цвили,
че долу в реката -
още глуповата -
малка рибка припка
край ракова щипка.
А отсреща, май че,
седнало е зайче. -
Хем си пие чайче,
хем гризе кравайче.

27 март

По случай рождения ми ден и 77-годишнината ми се събрахме в една кръчма старите достове Дим[итьр] Цанев, Райчо [Иванов], Видьо Беров, Рафаел [Стойчев], Маньо Кеманаджиев, Диньо Попа [Костадин Дечков], Черния принц Петроолу [Христо Петров] и пр. Хапнахме, сръбнахме, фотографирахме⁴ се и... "беше много хубаво".

28 март

Мили мои избиратели,

Друг път, когато ще избирате свои представители, питайте ги за годините и им, искайте свидетелство за здравословно състояние. В никакъв случай да не са по-стари от 60 години.

* * *

През март ме избрахте, а през април тръгнах по лекари и болници и ето, че пак сме април. На вас нищо не свърших - дано по-скоро свърши моят живот, че ме е срам от вас.

29 март

Днес с жена си ходих в с. Баня, Карловско, където е на почивка моят лекар. Положението не е добро. През идущата седмица той се завръща в София и аз трябва да отида на сериозен преглед, защото последното действие наближава.

30 март

Днес от спестовния си влог взех 5000 лв. и образувах фонд за обзавеждане [на] читалището в родното ми село Турия, което ще се строи тази година, фондът е към Б[ългарска] Н[ародна] Банка.

* * *

Пред прозореца ми кайсията се окичила с цвят, прасковата, дюлята, черешата - всичко се събужда от зимния сън, а аз си отивам...

7 април

Мислех да умра, но не го сторих и пак постъпих в болница за нови операции и мъчения.

11 април

Ново клане. Болестта се повтори (рецидив). Частична упойка - ужас!

септември

Стоях в Правит[елствената] болница до 19 юни, след което заминах за облъчване в Берлин до 9-и август. Ще има да помня това облъчване и след смъртта си.

На 10 август постъпих пак в Правит[елствената] болница до 1 септември, след което си отидох в Казанлък (зеления бележник подробности)

16 септември, Казанлък

Положението ми се подобри. Храня се добре и спя сравнително добре. Не чувствувам нищо тревожно в оперираната част на шията. Дано нагревките са свършили добра работа, за да мога да порисувам и напиша поне спомените си. Към края на месеца ще отида в София на проверка.

19 септември

Стягам се пак за София. Лоши признаци.

30 септември

Д-р Бойкикиев ме успокои, че това подуване отдясно на шията било вследствие облъчването. Подобно нещо говореше и проф. Настев в Берлин, единственият българин там, който прояви интерес към моята страдална личност. Дано да е така.

1 октомври

Засега нищо особено, като махнем старостта, склерозата, това дето ме дърпа оперираното място, дето все още не мога да преглъщам нормално и т.н. Добре съм. Мисля, че съм понапълнял, даже, малко.

Не мога, обаче, да се съсредоточа и да работя по-продължително.

22 октомври

Пак на път за София, но доста неспокоен.

24 октомври

Пак ме успокоиха. Сега пък ме мъчи една суха кашлица. Не знам дали не е във връзка с болестта ми, но при ядене винаги се закашлям.

31 октомври

Чета "Писма от земята" - Марк Твен⁵. Опасен сатирик!

"...Векове наред се проповядва "братство" между всички хора и патриотизъм, но патриотизмът предполага нещо противно на братството."

* * *

От всички животни само човекът се отличава с жестокост.

* * *

Човекът е единственото животно, което лишава по-слабия си брат от Родина. Тъй е постъпвал през всички векове. В света няма и педя земя, която да се намира в ръцете на своя наследник.

* * *

Човек е просто кошница от гнилоч, която служи за изхранване и забава на пълчища бацили...

* * *

Страшно трудно е да се разбере характера на библейския бог - толкова много противоречия има в него: вятърничево непостоянство и желязна твърдост, сладникави, абстрактни поучения и конкретни пъклени дела, мимолетни прояви на доброта, изкупвани с постоянна злоба.

* * *

Именно този, когото църквата и хората назовават "небесен баща", е измислил мухата и я е изпратил да сее ужасни страдания, печал и скръб, да погубва тялото и духа на бедните диваци, които не са сторили никакво зло на великия престъпник...

* * *

... Твърди се, че открай време бог бил предвидил всичко, което ще се случи в света. Ако това е вярно, значи той е предвиждал, че Адам и Ева ще изядат ябълката, че тяхното потомство ще е нетърпимо и трябва да бъде издавено чрез потоп...

ноември

На 3-и ноември почина от удар поетът Николай Марангозов. Той постъпи в Правителствената болница, когато аз преди 2 месеца се върнах от Берлин. Бяхме в едно отделение и ходих всеки ден при него да му нося моите прочетени вестници. Имал високо кръвно налягане и не ставаше от леглото.

Кольо си беше егоист парекселанс⁶, хранеше се в ресторант, не пропущаше танцови заведения, не дружеше с жена си и минаваше за голям чревоугодник, от което, вярвам, получи болестта си. Като поет не го ценя. Михайловски на такива казваше "ритмачи" - т.е. важното е да има колкото може повече рими в стихотворението, за да не търси четецът смисъл.

* * *

Подобен е и Ламар, но той излезе як троянски селянин и още смуче ракията и пише римувани безмислици.

14 ноември

Днес погребахме Алеко Андреев - Пламенов, сляп поет, който носеше в паметта си големи поеми.

* * *

"Сатирата на теория се смяташе за необходима, а на практика едва ли не [за] диверсионен акт; и един поет съчини следното стихче: "Трябват ми писатели като Шчедрин и Гогол да горят, ала да не ни корят"⁷

* * *

При бомбардировките котките се държали коварно, но разумно: Като чуели бръмченето на самолетите, веднага изскачали през прозореца и хуквали към полето; а кучетата - напротив: Сляпо вярвали във всемогъществото на човека, гледали да влезат вкъщи и се пъхвали под масата или под кревата.

* * *

"...Аз пиша само за подробностите, но се стремя да говоря подробно за тях."

(Хемингуей)

* * *

Сърцето често е в несъответствие с разума. Това е съпружеска двойка, която не може нито мирно да съжителствува, нито да се раздели.

* * *

"Човек никога не бива да следва първото си чувство. То е благородно, следователно глупаво."

(Талейран)

24 ноември, пак в болницата

Останаха ми само кожата и кокалите. Наново постъпвам в Правителствената болница (за последен път, струва ми се).

Най-смешното е, че едва ли ми остават още два месеца живот, а аз си уших преди 20 дни нов костюм. Има да се карат наследниците!

25 ноември

Пневмония. Вечерта ми дадоха таблетка против кашлица и друга - за сън. Спал съм цяла нощ и цял ден на другия, като ставах да си изям до троха всичко, което ми донасяха. Пневмония с темпер[атура] от 6.80 до 7.80.⁸

* * *

Няма да се обадя на жената, докато не се изясни състоянието ми.

5 декември

Телеграма, че е открита изложба от мои, подарени на нашия музей, картини. Телеграмата е от Г[радския] К[омитет] [на] П[артията], Г[радския] Н[ароден] С[ъвет] и музея.

* * *

Писах на жената оптимистично писмо, но положението ми не е било никога по-лошо. Спасение няма. Две неизцелими болести са ме сграбчили и моят съвсем изнемощял организъм скоро ще се предаде. Това е истината.

9 декември

Когато преди две години постъпих в болницата тежах 74 кг. Днес, на 9 декември 1967 - 62.200.

* * *

Прочетох "Почакай слънце" - последните стихове от 80-год[ишната] Дора Габе и "Случаят Джем" от младата Вера Мутафчиева.

15 декември

Сняг. Последен сняг. Наближава краят. И лекарите вече не знаят как да ме гледат и утешават. Рак на рана върху шията ми и пневмония на туй отгоре.

Когато преди 2 год. постъпих в болницата, бях 74 кг, сега съм 62 кг. Кой може при това положение да чака някаква помощ? Помогни си сам!

16 декември

За 1 седмица съм изгубил 1,20 кг от теглото си. И все кашлица и кървави храчки.

БЕЛЕЖКИ:

1. На гърба на листа, върху който Чудомир е писал между 14 октомври и 14 ноември 19бб г., по-късно е записал графика на лечението си. Очевидно е сторил това по време на престоя си в болницата от 16 до 22 януари 1967 г., поради което поставяме този текст на естественото му място. Текстът "От 2.II. почти..." е записан още по-късно. [обратно]

2. От тур. - полза. [обратно]

3. Лилия Димитрова Василева (Подскочиева) (1934) - учителка, поетеса, автор на книгата " Чудомир - литературни анкети" (1980). [обратно]

4. Тази снимка се съхранява в музей "Чудомир". В дневника не е посочено единствено името на Васил Мочуков. [обратно]

5. Марк Твен (1835-1910) - американски белетрист. Всички следващи текстове, записани на 31 октомври, са от книгата на Твен "Писма от земята". [обратно]

6. От фр. - предимно, особено, истински. [обратно]

7. Еренбург, "Хора, години, живот", III и IV книга (пояснението е на Чудомир). [обратно]

8. Вероятно Чудомир е пропуснал първата цифра (36,8^о-37,8^о). [обратно]

© Чудомир
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2004
Чудомир. Дневник (1947-1967). Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Чудомир. Дневник (1947-1967). Казанлък: Фондация "Чудомир", ИКК "Славика - РМ", 1994.