|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
1967 ГОДИНА Чудомир
Бях в отпуск тия дни и пак заминавам на лечение в София. Изглежда, че последните ми дни ще минат из болници. * * * Уредих въпроса с фонд "Музей" [в] Казанлък, като внесох 20 000 лв. - стойността на картините от изложбата ми, които остават притежание на музея. Дано уредя и другия фонд "Читалище" в родното ми село.
Наново в болницата. Пак кръв, урина, компреси на ръката, инфектирана от инжекциите - пак този болничен въздух и потискаща обстановка. * * * Едно време си мислех какво ли ще се прави, като остарее човек, а пък аз съм щял да отглеждам раци.
От няколко дни - първи признаци. Докато шията ме стягаше само откъм лявата страна, сега почна да ме стяга и откъм дясната. Не ми се мре тук след бавна агония. Какъв смисъл? И без това съм мъртъв като творческа личност и безполезен за обществото.
Първа операция - 5 април - 1966 Втора операция - 22 октомври 1966 Пак в болницата от 1 до 31 декември 1966. В "домашен отпуск" от 1 до 15 януари 1967 и наново в болницата. От 2.II. почти до края - в София, хотела. Всичко на тоя свят е преходно, освен... "преходният период"1.
От 23 януари съм пак в Казанлък. Изпратиха ме да си чакам късмета у дома. Никакво лекуване повече. Кръвната ми картина лоша и не позволява да се правят нагревки на оперираната шия. Щом не позволява, можело и без тях. Лекувам само инфекцията на ръката, която се получи от лошото манипулиране при венозните инжекции. Иначе "на Шипке всьо спокойно".
Пристигнах пак в столицата да търся "селемет"2. Другото - по дяволите, но ръката ми не е добре, боли и не мога да се обличам и събличам. Един обещава да я излекува, но не ми се вярва.
Днес присъствувах на заседание в Народното събрание като член на комисията по просветата.
Хотелски живот. И вкъщи не е много весело, но още малко, още малко.
Гледах пиесата "Птиците летят по две" от Боян Балабанов. Добре замислена, но отделните сцени не споени помежду си. И тази съвсем "свободна постановка" по отношение декорите не мога да приема. * * * Много пъти посетих "Общата изложба", посветена на Априлското въстание и IX конгрес. Картините с[ъс] сюжет въстанието куцат до една. Нито едно свястно проучване [на] епохата, костюмите, оръжието и пр. Венев така е намушкал пищови и ножове из пояси и силяхи на "хайдутите" си, че не биха могли да направят една крачка. И колко лошо рисувани! За своите "Запорожци" Репин бе ходил специално из Запорожието да прави скици и рисунки на най-дребните неща в облеклото и въоръжението им, а нашите сякаш не са видели хайдушките снимки на Филип Тотя и Левски и не са стъпвали в музеите. Борис Ангелушев преди години два дена прави скици на пушки, саби и ножове от онова време, но само той.
Посетих композитора П. Стайнов. Хубав човек, голям. Говорихме за поемата му "Родина" с текст от Иван Бонев, също хубав човек и верен негов приятел. * * * Почнах да вярвам, че ще дочакам да ям прясна коприва. Дано дочакам и черешите, поне!
Гледах "Иванко" от Друмев, преработена от Камен Зидаров. Не познавам артистите от "Народна сцена", нито един не познавам. Едва познах и пиесата. Не разбрах, даже, дали убиха Асена или не. Горката Мария, ний я знаехме като чиста, нежна и влюбена като гимназистка (но от нашето време), а тук пред очите ни Иванко я търкаля из кревата си... и т.н. * * * Снощи присъствувах на лит[ературно] четене и раздаване членски книжки на новопостъпилите поети и писатели, родени около 1925 и 1930 година. Млади и надеждни кадри на партията и по-добре си четат работите от нашето поколение. * * * Мили приятели, не се съмнявам никак, че ще ме изпратите всички до вечното ми жилище... ако не вали дъжд.
Гледах във ВИТИЗ "Кавказкият тебеширен кръг" от Брехт. Трябва да я прочета пиесата. Режисурата не ми харесва. Наш Иво също.
Прибрах се вече в дома си и тук ще се мре. Видях колко струва и медицинската наука, и специалистите й. И билкари ме обсаждаха (казват, че из Родината се навъдили стотици специалисти по ракови заболявания), и повече не искам никаква помощ. Ако имаше специалитет "спокойствие", само него бих употребявал. * * * Моята племенница3 се смята за поетеса и постоянно ми изпраща свои стихове за преглед. Почти всички са слаби, подражателни, без мисъл и най-важно - без емоции. Веднъж ми прати три такива и аз, като седнах и без да мисля, без никакъв сюжет, и надрасках пет като нейните. Между тях и едно детско.
На пазара Продавачка на цветя ме гледа и се хили. - Защо се хилиш? - Вярно ли е, че в болницата ти прелели кръв от циганин и след туй си почнал да играеш кючек?
Почнаха пак събрания, заседания, интервюта, молби за фейлетони и т.н. Днес пък от телевизията ме мъчиха пак. * * * Пет пари не дават хората, гледат си своите планове и не мислят, че аз имам "земно съобщение". * * * Пак детска поезия:
По случай рождения ми ден и 77-годишнината ми се събрахме в една кръчма старите достове Дим[итьр] Цанев, Райчо [Иванов], Видьо Беров, Рафаел [Стойчев], Маньо Кеманаджиев, Диньо Попа [Костадин Дечков], Черния принц Петроолу [Христо Петров] и пр. Хапнахме, сръбнахме, фотографирахме4 се и... "беше много хубаво".
Мили мои избиратели, Друг път, когато ще избирате свои представители, питайте ги за годините и им, искайте свидетелство за здравословно състояние. В никакъв случай да не са по-стари от 60 години. * * * През март ме избрахте, а през април тръгнах по лекари и болници и ето, че пак сме април. На вас нищо не свърших - дано по-скоро свърши моят живот, че ме е срам от вас.
Днес с жена си ходих в с. Баня, Карловско, където е на почивка моят лекар. Положението не е добро. През идущата седмица той се завръща в София и аз трябва да отида на сериозен преглед, защото последното действие наближава.
Днес от спестовния си влог взех 5000 лв. и образувах фонд за обзавеждане [на] читалището в родното ми село Турия, което ще се строи тази година, фондът е към Б[ългарска] Н[ародна] Банка. * * * Пред прозореца ми кайсията се окичила с цвят, прасковата, дюлята, черешата - всичко се събужда от зимния сън, а аз си отивам...
Мислех да умра, но не го сторих и пак постъпих в болница за нови операции и мъчения.
Ново клане. Болестта се повтори (рецидив). Частична упойка - ужас!
Стоях в Правит[елствената] болница до 19 юни, след което заминах за облъчване в Берлин до 9-и август. Ще има да помня това облъчване и след смъртта си. На 10 август постъпих пак в Правит[елствената] болница до 1 септември, след което си отидох в Казанлък (зеления бележник подробности)
Положението ми се подобри. Храня се добре и спя сравнително добре. Не чувствувам нищо тревожно в оперираната част на шията. Дано нагревките са свършили добра работа, за да мога да порисувам и напиша поне спомените си. Към края на месеца ще отида в София на проверка.
Стягам се пак за София. Лоши признаци.
Д-р Бойкикиев ме успокои, че това подуване отдясно на шията било вследствие облъчването. Подобно нещо говореше и проф. Настев в Берлин, единственият българин там, който прояви интерес към моята страдална личност. Дано да е така.
Засега нищо особено, като махнем старостта, склерозата, това дето ме дърпа оперираното място, дето все още не мога да преглъщам нормално и т.н. Добре съм. Мисля, че съм понапълнял, даже, малко. Не мога, обаче, да се съсредоточа и да работя по-продължително.
Пак на път за София, но доста неспокоен.
Пак ме успокоиха. Сега пък ме мъчи една суха кашлица. Не знам дали не е във връзка с болестта ми, но при ядене винаги се закашлям.
Чета "Писма от земята" - Марк Твен5. Опасен сатирик!
* * * От всички животни само човекът се отличава с жестокост. * * * Човекът е единственото животно, което лишава по-слабия си брат от Родина. Тъй е постъпвал през всички векове. В света няма и педя земя, която да се намира в ръцете на своя наследник. * * * Човек е просто кошница от гнилоч, която служи за изхранване и забава на пълчища бацили... * * * Страшно трудно е да се разбере характера на библейския бог - толкова много противоречия има в него: вятърничево непостоянство и желязна твърдост, сладникави, абстрактни поучения и конкретни пъклени дела, мимолетни прояви на доброта, изкупвани с постоянна злоба. * * * Именно този, когото църквата и хората назовават "небесен баща", е измислил мухата и я е изпратил да сее ужасни страдания, печал и скръб, да погубва тялото и духа на бедните диваци, които не са сторили никакво зло на великия престъпник... * * * ... Твърди се, че открай време бог бил предвидил всичко, което ще се случи в света. Ако това е вярно, значи той е предвиждал, че Адам и Ева ще изядат ябълката, че тяхното потомство ще е нетърпимо и трябва да бъде издавено чрез потоп...
На 3-и ноември почина от удар поетът Николай Марангозов. Той постъпи в Правителствената болница, когато аз преди 2 месеца се върнах от Берлин. Бяхме в едно отделение и ходих всеки ден при него да му нося моите прочетени вестници. Имал високо кръвно налягане и не ставаше от леглото. Кольо си беше егоист парекселанс6, хранеше се в ресторант, не пропущаше танцови заведения, не дружеше с жена си и минаваше за голям чревоугодник, от което, вярвам, получи болестта си. Като поет не го ценя. Михайловски на такива казваше "ритмачи" - т.е. важното е да има колкото може повече рими в стихотворението, за да не търси четецът смисъл. * * * Подобен е и Ламар, но той излезе як троянски селянин и още смуче ракията и пише римувани безмислици.
Днес погребахме Алеко Андреев - Пламенов, сляп поет, който носеше в паметта си големи поеми. * * * "Сатирата на теория се смяташе за необходима, а на практика едва ли не [за] диверсионен акт; и един поет съчини следното стихче: "Трябват ми писатели като Шчедрин и Гогол да горят, ала да не ни корят"7 * * * При бомбардировките котките се държали коварно, но разумно: Като чуели бръмченето на самолетите, веднага изскачали през прозореца и хуквали към полето; а кучетата - напротив: Сляпо вярвали във всемогъществото на човека, гледали да влезат вкъщи и се пъхвали под масата или под кревата. * * *
(Хемингуей) * * * Сърцето често е в несъответствие с разума. Това е съпружеска двойка, която не може нито мирно да съжителствува, нито да се раздели. * * *
(Талейран)
Останаха ми само кожата и кокалите. Наново постъпвам в Правителствената болница (за последен път, струва ми се). Най-смешното е, че едва ли ми остават още два месеца живот, а аз си уших преди 20 дни нов костюм. Има да се карат наследниците!
Пневмония. Вечерта ми дадоха таблетка против кашлица и друга - за сън. Спал съм цяла нощ и цял ден на другия, като ставах да си изям до троха всичко, което ми донасяха. Пневмония с темпер[атура] от 6.80 до 7.80.8 * * * Няма да се обадя на жената, докато не се изясни състоянието ми.
Телеграма, че е открита изложба от мои, подарени на нашия музей, картини. Телеграмата е от Г[радския] К[омитет] [на] П[артията], Г[радския] Н[ароден] С[ъвет] и музея. * * * Писах на жената оптимистично писмо, но положението ми не е било никога по-лошо. Спасение няма. Две неизцелими болести са ме сграбчили и моят съвсем изнемощял организъм скоро ще се предаде. Това е истината.
Когато преди две години постъпих в болницата тежах 74 кг. Днес, на 9 декември 1967 - 62.200. * * * Прочетох "Почакай слънце" - последните стихове от 80-год[ишната] Дора Габе и "Случаят Джем" от младата Вера Мутафчиева.
Сняг. Последен сняг. Наближава краят. И лекарите вече не знаят как да ме гледат и утешават. Рак на рана върху шията ми и пневмония на туй отгоре. Когато преди 2 год. постъпих в болницата, бях 74 кг, сега съм 62 кг. Кой може при това положение да чака някаква помощ? Помогни си сам!
За 1 седмица съм изгубил 1,20 кг от теглото си. И все кашлица и кървави храчки.
БЕЛЕЖКИ: 1. На гърба на листа, върху който Чудомир е писал между 14 октомври и 14 ноември 19бб г., по-късно е записал графика на лечението си. Очевидно е сторил това по време на престоя си в болницата от 16 до 22 януари 1967 г., поради което поставяме този текст на естественото му място. Текстът "От 2.II. почти..." е записан още по-късно. [обратно] 2. От тур. - полза. [обратно] 3. Лилия Димитрова Василева (Подскочиева) (1934) - учителка, поетеса, автор на книгата " Чудомир - литературни анкети" (1980). [обратно] 4. Тази снимка се съхранява в музей "Чудомир". В дневника не е посочено единствено името на Васил Мочуков. [обратно] 5. Марк Твен (1835-1910) - американски белетрист. Всички следващи текстове, записани на 31 октомври, са от книгата на Твен "Писма от земята". [обратно] 6. От фр. - предимно, особено, истински. [обратно] 7. Еренбург, "Хора, години, живот", III и IV книга (пояснението е на Чудомир). [обратно] 8. Вероятно Чудомир е пропуснал първата цифра (36,8о-37,8о). [обратно]
© Чудомир Други публикации:
|