1966 ГОДИНА

Чудомир

web | Дневник

20 януари

Боля ме пръст и не можех да пиша доста време. Освен пръста, имам и цирей на лявото бедро. Не стига това нещастие, но за голяма изненада ми съобщиха, че съм бил представен и одобрен за народен представител в западния край на долината ни.

За всичко съм мислил, но за народен представител никога не ми е минавало през ума и се опитах да се откажа, но то минало през ЦК на партията, през Централния съвет на ОФ, през партийната организация на Писателския съюз и всички знаели, а аз - не. Не съм член и на партията. Не съм бил член никога и на никоя партия.

- Не си член - думат, - но си общественик, обичаш селянина, познаваш нуждите му, връзки имаш, авторитет имаш и ще вършиш работата по-добре от другите.

- Но аз съм на 76 год. вече, какво искате от мене? Да ме уморите ли? Това виж - може. Та кога аз съм държал политическа реч, напр., особено предизборна?

- Ти няма да държиш. Има кой да върши това - и т.н., и т.н.

* * *

И какво се получава: пенсия 120 лв., като заслужил деятел на изкуството - 100 и, ако ме изберат - 60 лв. месечно, стават 280 лв. месечно. Неправилно, нередно, несправедливо! Що за разточителство? Що за пилеене средствата на народа?

Аз, обаче, ще ги върна на народа, ще му ги върна изведнъж, на куп.

* * *

Имам в района си 13 села, които имат до 113 нужди и ще ми представят своите "поръчения", които аз ще се мъча да изпълня. Партията значи ми слага един самар на гърба, а отгоре пълни дисаги с "поръчения" на избирателите и аз ще препускам от учреждение на учреждение, от големец на големец, работа да върша.

29 януари

Бях в с. Павел баня. Отгде са подушили, допиляха се и от телевизията да ме снемат, като провеждам предизборно събрание. Наругах ги.

- Аз - казах им - нито съм толкова голям, нито съм толкова маниак, та непрекъснато да ми пъчите муцуната по вашите екрани. Само мене и Насър ли ще гледат хората?

Събранието мина при отлично настроение и всеобщо одобрение.

Правих събрания и в Тъжа, Александрово и Осетеново - все така добре посетени.

Нашите хора, казват, не обичат вече да ходят по събрания. Омръзнаха им и никога не са се събирали толкова души, както сега. Омръзнаха им тия дълги заседания и тия скучни речи на полуграмотни агитатори.

* * *

Много бях ядосан и отчаян, като научих, че без да ме питат, са ме посочили за народен представител, но почна да ми става интересно. Доближих се сякаш до нуждите и болките на народа и искам да им помогна, според силите си. Те не са лъгани както в миналото и знаят кое е възможно, как и кога. Знаят и да чакат.

8 февруари

Болен съм от 3-4 дни. Един опасен грип, от който носът ми се е деформирал. Не мога да ходя по селата. Бях само в Горно и Долно Сахране, но има още 5-6 за посещение. Жената също е болна.

Идваха от радио Стара Загора за интервю - по дяволите тия вестникари и радиосътрудници!

14 февруари

Вестниците съобщиха, че е починал стогодишникът-артист Иван Попов. Аз бях у тях на 26 ноември м. г. във връзка с биографията на Тодора Бакърджиева - куриер на Букурешкия рев[олюционен] к[омите]т, родена и отрасла в Казанлък. Дядо Иван Попов, който пише в историята на театъра за нея, нищо не можа да ми каже, нищо да си спомни. Той просто бе изгубил много от паметта си. Като го подсетих, спомни си, че тя, след като овдовява, се омъжва с[ъс] съвсем младия още Васил Кирков, който бил 20 год. по-млад от нея. Сватбата станала във Варна и съседките-туркини, като гледали младоженци[те], си думали: "Ай, заваллъ чоджук!" ("Ай, горкото момче!")

С бай Ивана се познавам от 1914 год. и му услужих с дневника на Налбуров при писане историята на театъра, но не мисля, че той е обективен.

* * *

Вчера идва сътрудник на радио София, съблече се, сложи апарата, извади тефтер и поиска веднага да запише на магнетофонна лента отговорите ми на три негови въпроса. Казах му, че съм болен и в момента не мога да мисля, ни да отговарям на никакви въпроси. Ако иска, да ги остави и като се поправя след 3-4 дни, ще изпратя отговорите си. Той не пожела това, развика се, развиках се и аз и си дигна партушината. Вечерта не можах да мигна от нерви.

Всеки ден нахални репортерчета от всички вестници идват и ми късат нервите, а аз нито съм толкова голям, нито толкова маниак, та щяло-не щяло интервюта да давам и да ми пъчат портрета по вестници и телевизии. Не ми стига грипът, а и вестникари отгоре.

Преди него минаха Генчо Узунов и Пиндарев от "Стършел", но и на тях не дадох нищо. Преди тях - един от "Земеделско знаме", още по-преди - от "Кооперативно село", от радио Ст. Загора и пр., пр.

* * *

Във в. "Народна култура" Константин Колев едва ли не ме е изкарал свръхчовек, а в "Литературен фронт" изпратили информация за мене и турили заглавие "Гордостта на Казанлък". Ако рече да им повярва човек на подобни вестникарски дрънканици, ще се побърка непременно и ще го откарат в лудница.

* * *

Вкъщи е ад. Жена ми с напреднала склероза нито готви, нито пере, нито нещо шета и аз се храня в ресторант. По дяволите титли и богатства, кога нямам дом, където да почивам и работя спокойно!

2 март

Тази вечер столичната преса шумно обяви, че всички кандидати на ОФ са избрани, сякаш някой се е съмнявал в това. Тия дни, казват, ще ни викат в София да ни кълнат. - Не зная само дали няма да ни въведат обща униформа.

* * *

Дано е вследствие на моя грип, но аз повече от месец лошо спя и нямам никакъв апетит. Много грижи ми натрупахте, драги мои доброжелатели.

4 март

Днес бе открита сесията на Окръжния народен съвет в Ст. Загора и то от мене, понеже съм бил най-старият съветник. Какво ще съветваме народа, не знам и дали ний или той ще ни съветва - ще видим. Колкото и да избягвам шаблона в няколкото думи, които казах, все не може съвсем да се избегне. На 11-ти т. м. пък се открива Народното събрание. Дано има някой поне с 5-6 дена по голям от мене!

15 март

На 11-ти март бе открито Народното събрание (5-то). За мене беше любопитно. Доста бели или плешиви старчески глави и много млади. Това е, може би, най-пъстрата камара с депутати, поети, писатели, артисти, карикатуристи, хумористи, военни и пр. Седнах до Дим. Талев, който е по-стар народен представител. "Гледай сега! - казва. - Сигурно ще ти е интересно, но после..." Изтъркули се дневният ред набързо, избраха ме в комисията по просвета и култура и на втория ден по обед всичко приключи, защото, казват зевзеците, след обед беше мачът "Левски" - "Славия", а между депутатите имало много запалянковци.

- Как мина сесията? - питат ме приятели.

- Добре - казвам. - Аз мислех, че е кой знае колко трудна работа да бъдеш депутат, а то било лесно - дигаш дясната ръка, дигаш я... Като се умори - почваш лявата и това е.

* * *

Тези мои шеги ще ми вкарат таралеж в гащите, ама де да видим! Пък най-сетне, това съм си аз и никой не може да ме промени. Не ме ли познават?

21 март

Дойде у дома Васил Дончев от Турия и иска да назнача лишения за кражби и изнудвания от свещенически сан младеж из Асеновградско, когото не познавам. "Един глас - кай - има момчето - като звънче."

Същия ден дойде един от Хаджиивановите синове да ми се оплаква, че когато си варил сливовата ракия, му взели данък 15 лв. на казан и по 2 л ракия и че зидарите в съставната община образували промкомбинат, и работата не вървяла, защото си докарвали по-малък "трудовак" отпреди.

Надвечер пък, пристигна Надя Кънчева¹ с молба да и открия худож[ествена] изложба в Ст. Загора, защото съм бил "авторитетен". През деня съседът ми ми намекна, че съм можел да оправя нашата улица, но не съм искал.

* * *

Изчезна мъжът на племенницата ми². Излязъл да пазари и не се върнал ето повече от месец. Живееха си в Русе добре. Като зъболекар имаше клиентела. Имат син-студент и дъщеря-ученичка. - Няма го и туй то! Имали малко спестявания, но на негово име и не могат да ги вземат, а оставил вкъщи само 30 лв. Потърсих в Народ[ното] събрание секр[етаря] на Окр[ъжния] комитет на партията, който също е депутат, а той не е чул, даже, за подобно изчезване.

Пратих й успокоително писмо, и малко пари, след което ще трябва да отида до Русе.

* * *

На устната постоянно ми излиза пъпка като след треска. Така от няколко години - яви се, изгуби се и пак се появи. Сега стои вече около 40 дни и не мисли да оздравява. Рак ще да е, но ме уверяват, че щели да го излекуват, да го изгорят. Излезе на долната ми устна, когато ми съобщиха, че съм бил определен за народен представител и две нощи не спах.

* * *

Получих писмо и покана от пловдивско читалище, което устройва вечер с мои работи.

5 април, София

Пъпката се оказа действително рак. Започнаха да ми правят нагревки и то 10. И тази болест нямах, и тя ме споходи. Дано е последната! Нагревките правя сутрин и след това повечето съм в хоремага. Вечер ходя на театър. Студентите от ВИТИЗ, напр., изнесоха "Вкус на мед" от Шийла Дилейни. Бях на първия ред и не можах да чуя половината текст. На другата вечер, в същия театър, от същия стол гледах "Пътник без багаж"³ с артисти от Народния театър. Всичко чух и великолепно играха.

* * *

Почина предс[едателят] на Писателския съюз и авторът на "Тютюн" Дим. Димов. Страдал от главоболие и умрял внезапно от мозъчен удар. Много даровит човек. Не трябваше да го товарят толкова!

* * *

Новото издание на книгата ми се пусна по книжарниците в петък и в събота нямаше нито една.

* * *

В Сатиричния театър гледах "Обличането на Венера" от Добри Жотев и през цялото време си мислих дали точно така, както я поставил режисьорът, си я представял авторът, когато я пишел? Слабо, лошо, пресилено.

* * *

"Табакера 18 карата" от Никола Русев играят в театъра на военните. Нито един издържан докрай тип, освен тия които не говореха и не играеха въобще. Една изгубена вечер.

9 април, петък

"Моята прекрасна лейди"⁴ в муз[икалния] театър по "Пигмалион" от Б. Шоу. Добре. Смислено, худож[ествена] мярка. Лиляна Кисьова е отлична.

10 април, събота

Правиха ми седма нагрявка, но остават още три. Тежи ми въздухът на София и тая стая-кафез в хотела. В столицата и здрав да съм, не мога да стоя повече от седмица.

Днес забелязах, че ми няма венчалният пръстен, а той изобщо не можеше да се вади от пръста. Навярно се е отлепил и паднал.

1 май

Стоя си у дома с още доста голяма рана на устната. Изглежда, че най-малко месец ще е нужно, за да заздравее. Така ми се ще, защото вече минаха 15 дни. Гледам по телевизията манифестацията на столичани и ми идва на ум статията на Ангелушев. Не стана ли шаблон това? Не омръзна ли, не ги ли изморяваме хората и в този празник? Не е ли по-добре да си се почерпят в предприятията, да си поиграят и да си отидат. Правеше ми впечатление, че и големците, които приемат "парада", им е някак уморително и скучно.

* * *

Ангел Тодоров изнесе тук доклад за Пенчо Славейков и ми идва на гости. Двама-трима приятели също ме посещават чат-пат!

10 май

Вече 25 дни от последната нагревка и раничката, макар и малка, все още стои на устната ми. Прави са лекарите, дето ми дадоха месец и половина, докато направят проверка. Едва до края на май може да се очаква да зарасне (ако имам късмет), ако не - наново нагревки.

Не мога да се съсредоточа и не мога да се заловя за сериозна работа. Подрасквам в скицника, попълвам дреболии, чета и толкоз.

22 май

Днес изпратих статия "Пак за паметниците на културата" в окръжния в. "Септември" и фейлетон "Успокоители", в който се шегувам с моето нещастие, наречено рак. Неуспокоителни "Утешители". - Изпратих го в "Стършел".⁵

май - последен ден

Бях на контролен преглед и д-р Кутинчев ми каза, че съм излекуван. Добре било, след три месеца пак да отида да ме видят.

Фейлетонът "Утешители" (успокоители) изглежда се хареса, защото много хора ми казаха това, а министър Тано Цолов ми изпрати и телеграма, даже, по този случай.

* * *

Отидох в Народното събрание да прочета протокола на комисията по просвета и култура, понеже на това събрание не можах да присъствувам, поради болестта си. Два часа го търсиха и не го намериха. Казаха ми да си отида и ще ми се обадят по телефона. Два дена чаках и никой ме не потърси. Рибата се умирисва откъм главата!

* * *

Казаха ми, че в петък 10-и юни Управит[елният] съвет на Писателския съюз ще има заседание, та да не си отивам на 5[-ти] с[ъщия] месец. Стоях пет дена да чакам това заседание и в този ден ми съобщиха, че се отлагало за 14-ти с.м., и аз си тръгнах. Рибата се умирисва от главата!

* * *

Среща ме Божидар Божилов и ми дума: "Чудомире, хайде да те пишем в редакционната колегия на сп. "Пламък"!"

"Е, защо ще ме пишете, за реклама ли, или за да ме активизирате? - Нито едното, нито другото ще постигнете, нито пък ще ви дойда на заседание някога."

23 юни

На 28 се открива пак Народното събрание, а на 30-ти -Окръжният народен съвет, преди това пък готвят и съм поканен в Ст. Загора на събрание с хората на изкуствата, където ще се чете доклад "Съвременност и граждански дълг".

Преди три дни бях в Ст. Загора. Търсих предс[едателя] на Окр[ъжния] Н[ароден] С[ъвет] Хр. Келчев, който, след като се завърна от Куйбишев, веднага заминал за Полша. Потърсих Аврамов в[ъв] връзка с пътя Павел баня - Турия. - И той бил в София. Потърсих владиката за турийския свещенически въпрос. - И той бил в София. Срещнах се с Шанов и му напомних обещанията, които дадохме на избирателите, защото се боя, че ще заприличат на едновремешните предизборни лъжи.

* * *

Днес обмисляхме репертоарния въпрос на самодейците при "Искра". Трудна задача! Ако пиесата е добра, няма изпълнители подходящи.

28 и 29 юни

Сесия. Комисията по просветата разгледа въпроса за задължителното 8-мокласно образование. Освен народните представители, бяха поканени специалисти и беше доста оживено. Липсват помещения, кабинети, преподавателският персонал не е на високо ниво. Малко от учениците-цигани и турци завършват 8-и клас и пр.

* * *

Димитър Талев се разболял опасно. Водели го в Русия и го върнали обратно. Казват, рак в гърлото или дробовете. Хубаво ни потръгна - най-талантливите Димов и Талев... Казват, че и Ханчев бил зле.

6 юли

Ходих с Келчев и две комисии в Павел баня и Турия да се направи моста и план за читалището, да се павира пътя между двете села и пр. Върнах се посред нощ.

12 юли

В с. Габарево. Обследвах читалището, новото музейче, среща с учителите във връзка с ученици от малцинствата (местни турчета, кърджалийчета, циганчета), среща и с председателя на селсъвета за "климатичното училище".

14 юли

Комисия във връзка с моята статия във в. "Септември" за образуване комплекс от стари къщи в Куленската махала.

* * *

Получих писмо с въпроси за интервю от Първолета Прокопова, на което няма да отговоря. Аман от вестникари!

* * *

Православните и правоверни баби от моето село ме намразиха, че не им назначих за поп един мошеник, лежал 6 години в затвор, бил баща си и пр. Харесали го само за това, че "гласчето му било като звънче". Нещастна религия! "Искаме си го - казват - и това си е! Не щем поп Георги, че "няма мелодия"!"

14 август

Някъде съм писал в бележника, че Ангел Каралийчев на едно място в писанията си казва "бакърено менче", а менче произлиза от медниче, пък мед значи бакър. Същата грешка е направил Сивриев⁶ в книгата си "Хората са навсякъде" и същото прави Ламар в "романа" си "От изгрев до залез". Понеже пият заедно, Петър Пондев ми препоръча Ламаровата книга, която нито е роман, нито е хубава. Героите му умуват с авторовите уста и маса недомислия и несъобразности.

* * *

Долу буржоазията! Долу! И като я свалихме долу, разбрахме, че "буржоазията у нас била още в зародиш".

18 август

Написах обширна статия за забравения казанлъшки възрожденец "Белият даскал"⁷. Предадох я на нашия в. "Искра", та ако някой знае нещо повече, да се обади. В сборниците "Казанлък в миналото" има биографии на много учители, негови съвременници, с по-малко заслуги, а той беше съвсем забравен.

26 август

Пак нещастие. Почина един от най-големите ни художници - Борис Ангелушев. Шипченец по майка и баща-македонец, той ни остави стотици, а може би хиляди графични творби, пръснати по списания, вестници, книги и пр. Пословично работен, той, особено през последните месеци, рисуваше най-малко по 2-3 карикатури и рисунки и когато съм го съветвал да си почине, той отговаряше: "Че къде да ида! Там (в Драгалевци) ми е добре." Обвиняваха го в скъперничество, но, от друга страна, не събираше оригиналите си и ги плячкосваха редакционните чиновници. Нарисува ли нещо и го изпрати в редакцията, след това не се интересува повече за него. Аз имам 4-5 карикатури - илюстрации на мои разкази. Не го обичаха и сервитьорите, защото ядеше обикновено постно, т.е. евтино и не даваше никакъв бакшиш.

Българската култура и изкуство има да му благодарят и да го венцехвалят много и много години. Той заслужава специален музей в София.

14 септември

Първият ден на учебната година. От 5-6 дена ходя да ходатайствувам за приемането им в училище на най-слаби и най-некадърни синове и дъщери на мои избиратели.

* * *

От тичане по ходатайство се роди мъдростта: Усилията на човешкия крак да си намери удобно място в съвременните обувки се казва[т] мазол.

* * *

Отгоре ми казват: "Да бъдеш народен представител, това е почетна длъжност." Да, да, почетна! - Затова скоро поп ще ми почете заупокойната молитва.

21 септември

"...Откак се е, мила моя майно ле, зора зазорила, оттогдз се [е] войска провървяла. Кон до коня, юнак до юнака... Пушките им като честа гора, сабите им като ясно слънце. Начело им, мила моя майно ле, сам Цар Иван Шишман...". А къде се е била тая войска, какво е станало със самия цар - нищо не знаем.

* * *

"...От днеска нататък, българският род история има и става народ." - Охоо! Къде е тази история? Къде е?

* * *

Зле съм настроен. Иде Седмицата на музеите и от мене искат да устроя изложба, да изнеса доклад за основателя на музея Топузов по случай 100 години от рождението му, да напиша статия в столичната преса и т.н. А в музея има 6-7 чиновници-историци, а аз от десетина и повече години съм пенсионер.

Дано на оня свят има поне почивни домове за старци!

* * *

В началото на месеца открихме новото читалище "Иван Вазов" в с. Долно Сахране. Приветствувах ги от името на Върхов[ния] читал[ищен] съвет. Понеже беше горещо, съблякох си пуловера и го оставих, и забравих у един бивш мой ученик, където бях на гости. Три седмици го търсим из къщи с жената и обвинихме няколко души, че са го откраднали. Вчера сутринта ми го донесоха от селото.

* * *

В Китай е страшна чистка в партията, придружена с безобразия и хулиганства. Тито и той, изглежда, има вътрешна опозиция и сменя, уволнява. У нас бившите партизани, сега големци, мърморят, че държавата се управлява само от "чавдарци", с които е бил Тодор Живков. Де Гол се цепи от НАТО, жестоката и "мръсна война става още по-кървава в[ъв] Виетнам и т.н., и т.н. А всички викат: "Мир, мир, мир!"

3 октомври

Днес беше открита четвъртата ми худож[ествена] изложба. Празнувахме 65 год. на музея и 100 год. от рождението на основателя му П. Топузов. Говорих на изложбата и на тържествената вечер. Пратих статия за Топузов във в. "Септември", Ст. Загора и разказ "Пътища" в "Работническо дело".

14 октомври - 14 ноември, София, болницата

...Така е, запомни: Почнат ли да ти устройват юбилеи, да те кичат с ордени, да те снимат на филм и пр. - готви се за мрене.

* * *

Наскоро в Народния театър играха пиесата "Пътник без багаж". И аз съм един такъв пътник.

* * *

Весел живот - толкова весел, че просто не можеш да го изплачеш.

* * *

Който гони два заека, не улавя ни един. Аз гоних три, затова Емилиян Станев ще яде зайци, а аз ще преглъщам суха плюнка.

* * *

Тия дни се открива IX конгрес на партията. И у мене се готви подобно нещо делегати от всички болести в света се събират на конгрес.

* * *

Седемдесет и шестата ми година навършва след няколко месеца. Прилична възраст за пътуване към "оня свят".

* * *

Пък и такива тържествени погребения се правят в наше време, че просто на човека да му е драго да умре.

* * *

Кога си здрав, никой се не сеща, а разболееш ли се и нищо ти се не яде, току ти носят всевъзможни лакомства.

16 ноември

Уж съм безпартиен, а пък, според лекарите, червените ми кръвни "телца" много повече от белите били

* * *

Като се завърнах у дома, идват гости и ме питат: "Как си?"

Аз им отговарям телеграфически като онзи македонец:

- Унче малце болен, в петък погребение.

1 декември - 31 декември

Не се плаша, че пак ще легна - чистата съвест ми е добра възглавница.

* * *

Не е раче-осмокраче. -
         Най е рак
         стокрак.

* * *

Мисля да умра през 1967 год., защото 1966 беше отредена за най-добрите представители на изкуството.

* * *

И не ще да е толкова лошо на "оня свят". Щом космонавтите кацнат на Луната, след това ще кацнат при нас и ще ни носят вестници и разни новини от Родината.

* * *

Между многото дефицитни неща у нас, чувствува се все още доста липса на истински комунисти.

* * *

Ех, ако имаше магазин за запасни човешки части и органи, бих сменил всичките си и най-напред главата.

* * *

Тук на мен се яйце пече -
вън живота си тече...

* * *

И все пак, колко е самотен човекът, колко е сам-самин в света...

* * *

... Външната рана зарасна почти, но вътрешната...

* * *

След операцията доста време не можех да се обръсна, та ми порасна една бяла брада а като се погледнах в огледалото, заприлича съм на Хемингуей. Не е зле, поне в последните си дни, да заприличаш на велик човек, а?

* * *

Ах, ти рак, ти мой враг, медицината може да е безсилна, но аз...

* * *

Стойна и Пеньо⁸, като ида горе, ще кажа на свети Петра да ви запази най-хубавото място в рая. Сто години да го пази за вас. Той мене няма да ме пусне, но ще ме послуша, защото ще го направя на нищо във вестника на дяволите.

* * *

Да, ще я напусна аз тази болница, но по гръб.

* * *

Жено, бъди спокойна, ако и да сме безсмъртни, на оня свят пак няма да се оженя втори път.

* * *

Спорят за различните марки леки коли. Аз пък мисля, че най-удобната е - катафалката - хем си лежиш, хем си обкичен с цветя, хем нищо не усещаш.

* * *

Преляха ми кръв. Трябва да е взета от някой комсомолец, че почнах да буйствувам и да се заглеждам в медицинските сестри.

* * *

Ден за посещение. Много близки и роднини, но за мене никой не дойде. Един черен от Судан, даже, бе посетен от 5-6 негови другари черни.

* * *

Отидох в болничната библиотека и поисках някоя весела книга. Библиотекарката, която не ме познава, ми поднесе моята книга.

- Този автор не ми действува - казах. - Той не е в състояние да ме развесели.

БЕЛЕЖКИ:

1. Надежда Кънчева (1931) - живописец, казанлъчанка. [обратно]

2. Драган Златев Драганов (1911). [обратно]

3. От Жан Ануи (1910) - френски писател. [обратно]

4. Мюзикъл от Фредерик Лоу (1904) - американски композитор от австрийски произход. [обратно]

5. Публикуван е в бр. 1060 от 3 юни 1966 г. [обратно]

6. Станислав Сивриев (1924) - белетрист и публицист. [обратно]

7. Христо Попгеоргиев (първото десетилетие на ХVIII в.-1887) - просветител, преводач и издател. [обратно]

8. Д-р Стойна Баналиева и Пеньо Кирацов. [обратно]

© Чудомир
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2004
Чудомир. Дневник (1947-1967). Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Чудомир. Дневник (1947-1967). Казанлък: Фондация "Чудомир", ИКК "Славика - РМ", 1994.