1965 ГОДИНА

Чудомир

web | Дневник

януари

Бяхме на гости у брат ми, който вече прехвърли 90-тях години, яде за двама и пие за трима. Бяха зет му, сватята, внучки и правнучета.

Шест редакции ме задължиха "непременно" да им изпратя нещо за Новата година. Аз пратих нещо само на окръжния вестник и на нашия "Искра". В София изпратих на "Лит[ературен] фронт" спомен за Хр. Ясенов.

* * *

Получих от Лайпциг подарък. Хосе Грабнер - поет, на когото гостувахме и който ми гостува два пъти, ми изпрати 3 блока с ватманови листове за акварел с 3 различни размера и две четки. За мене това бе голяма радост.

* * *

От Писателския съюз получих също подарък - красив албум за снимки и кутия бонбони.

Получих също повече от 50 честитки от познати и непознати.

* * *

Навреме ми докараха от село и дърва, защото зимата сякаш сега почва.

СУРВАКНИЦАТА МИ за 1965 г[одина], напечатана във в. "Септември" - Ст. Загора

Сурва, сурва година
и яка ни гърбина.
Да мушкаме с остена,
да подскочи трудодена,
да не оставим памука
от студ да изпука,
да избегнем конфуза
също и с кукуруза.
Нека повече умуваме,
а по-малко да бракуваме,
за да расте производството,
честността и благородството.
Който сече горите
и не спира чешмите
да му дръпнем ушите,
а разните там спейове
по Вецове
и Тецове
да си оправят политиката
с електриката.
Повече в труд заети
и по-малко банкети,
и повече брикети,
а по-малко ракети.
Край на робство и колонии,
мир по всички стадиони,
мир по всичките морета,
мир по всичките небета,
мир по двете полушария
и да живее България!

                Сурва, сурва година!
                Весела ви година!

* * *

Готвя се за изложба. Другарите от Върховния читалищен съвет искат да я уредят по случай 75-годишнината ми. Готвя се и се колебая. Не се знае в последния момент да се не откажа, даже. Такъв съм - все не вярвам, че направеното е нещо, което трябва да се покаже; все ми се струва, че трябва още повече и по-хубаво.

20 януари

Съобщиха ми по телефона да отида в София - Пленум [на] В[ърховния] Ч[италищен] съвет. В писмо пък ми съобщават да открия изложбата в началото на февруари, вместо през април. Аз отказах, защото не бих могъл да понеса софийските студове и мъгли. В "Народна култура" някой пише пътепис за Казанлък и се занимава с моята личност. Почнаха да ми досаждат тия вестникарчета.

* * *

От София разбрах, че държавата ни има голяма нужда от средства и че за читалищата, освен че не ще има по-големи субсидии, но ще станат и някои съкращения, даже.

* * *

Срещах се с Ланков. Иска ми нещо за "Народна култура". Бяхме една вечер с Джагаров и група македонци от Скопие, дошли да снимат филм за македонските борби у нас. Джагаров минава за приятел на Живков и често му ходели на гости с артиста Ст. Гецов.

3 февруари

Дойдоха от Окръжния съвет, отдел "Култура", и ме убедиха да направя изложбата първо в Ст. Загора, а след това в София и аз се съгласих. Искат ми снимки на картини, фейлетони, изказвания и т.н. Получих и телеграма от Радой Ралин да отида в София във връзка с филмчета от мои малки разкази. Отговорих, че не мога, но ме запитаха кога ще мога да отида.

На 8 - среща с група учители, на 11 - годишно събрание на читалището, а колко пъти ще ме викат в Градския съвет и комитет не се знае. Кога да ходя в София, кога да готвя изложба, рамки, стъкла, покани, кога да пиша? Нали този дяволски февруари има само 28 дена?

5 февруари

Днес идваха от редакцията на окръжния в-к "Септември" да правят снимки на картините и ми отнеха предиобеда.

14 февруари, Трифоновден

Завчера се състоя годишното събрание на читалището. От 8 000 членове присъствуваха 200. Сега листата за ново Настоятелство се прави в Градския к[омите]т на партията, а не, както е редно, старото Настоятелство да посочи лицата. И всъщност той управлява читалището и лошо го управлява. В новата листа бяха отхвърлили най-дейния и най-предания настоятел Христо Енев. Аз енергично се противопоставих и го наложих. Причината е, че той най-много критикува служащите-партийци, а сам не е такъв.

* * *

На 22 т. м. музейната управа решила да устрои в София вечер на нашия музей и аз непременно трябвало да бъда изложен там в[ъв] вид на експонат от края на миналия век. Искат и нещо да кажа на посетителите.

* * *

Писах писмо на Кунчев в Окр[ъжния] Народ[ен] съвет, че ще бъда готов с изложбата на 25 т. м.

* * *

На 22.11. в София имаше "Вечер на Казанлъшкия музей" в БИАД¹. Аз изнесох весели спомени за музея. Салонът бе препълнен предимно от казанлъчани.

1 март

Първа и последна худож[ествена] изложба открих в Ст. Загора с[ъс] 104 | картини, половината от които "Нашенци". Слово произнесе Христо Келчев, председател на Окр[ъжния] Н[ароден] съвет. Впрочем, починът е на О[кръжния] Н[ароден] с[ъвет], аз сам едва ли бих се решил. Салонът беше препълнен. Всъщност, през 1925 и 1926 г. аз устройвах 2 изложби, но само на карикатури.

3 март

В "Земеделско знаме" се появи и критика за нея, даже. Кога успяха да я видят?

15 март

Изложбата има невероятен успех. За 15 дена са я посетили повече от 16 000 души. Чувствувам го като реакция на новото, неразбраното и командуваното. От ред години нашите общи изложби са мрачни, потискащи. Няма слънце, няма радост, няма оптимизъм. А у мене го има в изобилие. Освен това, народът разбира картините, и разказите, и там, мисля, е успехът. Местните художници някак кисело приемат моя успех. Професионална завист сякаш се появи у тях.

Казанлъшката худож[ествена] галерия взе 73 от всичките 103. Останалите, казват, ще ги вземе Окр[ъжният] Народ[ен] съвет, но пак да дойдат в Казанлък. Много топли грижи положиха управниците в Ст. Загора. Чудеха се просто как да ми услужват.

* * *

75-годишнината, освен че ме смути, но ме и измори страшно. Журналисти от всички вестници се надпреварваха за фейлетони, разкази, интервюта. Чествуване стана в Ст. Загора, Казанлък и в моето село. Тези хора се мъчат да ме уверят, че съм голяма личност, но аз "не съм от тях". Ни званието, ни високият орден могат да ме главозамаят. За пръв път в изложбата се видях цял, с всичките си положителни качества и недостатъци. Макар че искат да я пренеса в София, Пловдив, Кърджали, Сливен, Нова Загора и пр., аз няма да се съглася, ако не работя още няколко години. Колко грешки си открих и как ми се работи сега!

Акварелът, този труден материал, до голяма степен е овладян вече и не се боя от него. Здраве да е само!

31 март

Досега съм получил стотина писма и телеграми от познати и непознати. Тази невероятна популярност силно ме смущава, като знам какво е истинско изкуство и колко съм далече от него още.

април

Моите съселяни най-топло ме посрещнаха и аз ще им се отблагодаря, като освен дворното място, което им подарих за читалище, ще им помогна много преди и след построяването му.

* * *

Въпреки успехите, уморен съм много и искам да си почина поне две седмици. След това - пак на работа.

10 април

Пак чествуване. Сега пък от Върховния читалищен съвет, в който членувам повече от 20 год. и от редакцията на сп. "Читалище". Препълнен салон на "Алианса" в София. Сърдечно и мило, след което имаше вечеря в "Балкан". Много цветя, адреси и др. подаръци.

* * *

Въпреки всичко, тази юбилейомания ми се струва малко прекалена. Омръзна ми да преувеличават положителните качества, а отрицателните да премълчават. Ако им повярва, юбилярът може да се побърка. Чувствувам сили да направя повече от туй, което съм направил досега.

* * *

Филмчето "Четем, много четем" е съвсем слабо. Дадох им толкова материал, а не са използували четвъртината, даже. На туй отгоре, потопорчили и мене в началото и края. Ако така ще ме излагат, няма да им дам нищо повече. Радой Ралин ме е изложил доста. Напоследък пише епиграми, които излагат и него.

* * *

Издателството на Съюза на художниците ми иска спомени, за да издаде книга с репродукции от мои рисунки. Запланувана е да излезе през идната година. Спомени ми искат и от издат[елство] "Български писател", но ето вече четвърта година и не съм ги написал всичките.

28 април

Идва фотограф от Комитета за културни връзки с чужбина. Сне 12 мои работи за списанието, което издавали само за Русия.

* * *

Преди няколко дни получих писмо и две снимки от моето чествуване в Москва. Починът бил от "Общество советско-болгарской дружбы". Доклади изнесли Злиднев и журналистът Тах. И това не беше ми минавало през ума, че чак в Москва ще ме чествуват.

* * *

Получих списание "Читалище" с голям портрет на корицата, рисуван от жена ми. Има и статия от Павлов² и мои спомени. Речат ли някого да дигат, дигат го, докато му се завие свят.

* * *

Все още продължавам да получавам писма от познати и непознати във връзка с[ъс] 75-годишнината ми.

12 май

Иде Седмица на културата, на книгата и пр. В един и същи ден трябва да бъда в Габрово (вечер на хумора), в Казанлък (лит[ературно] четене) и в София (член в журито по изложбата на казанл[ъшките] художници), а пък аз съм болен.

* * *

От преди много месеци започнах нова ограда на двора, а все още не е готова. По-рано нямаше желязо, сега миниум. Зидарията и тя не е довършена още. За да си направиш 12 метрова ограда, трябва да търпиш около 1 година и да платиш най-малко 500 лв. - Напредваме!

* * *

... Раздадох си смеха на хората и на мене не остана нищо.

ПИЯНИЯТ МОСКВИЧ

Изпи си шофьора
                     ликьора,
гаврътна още четири-пет,
запали след туй мотора
и хукна лудешки напред.

Из ширните родни простори
лети "Москвича" вихрогон
и търси да се пребори
със някой по-як камион.

20 май

Зрението ми се влошава всеки ден и това ми е най-голямото нещастие, защото ми се работи. Чете ми се, пише ми се, а не трябва.

* * *

На 23 май трябва да се открие Обща худож[ествена] изложба на казанлъчаните. Не ми вдъхват доверие събраните живописни творби.

* * *

Петър Калайджиев, зам.-предс[едател] на Град[ския] Народен съвет, пак е съчинил една глупост.

21 май

Представил за провъзгласяването им за почетни граждани на Казанлък проф. Дечко Узунов и... Ненко Балкански. А къде е композиторът, лауреатът и известният в целия свят Петко Стайнов? Защо се турят на една везна Узунов и Балкански, който е много по-млад и може по-късно да бъде посочен за такъв?

По-важно е, че всички виждат тая глупост и няма да я поправят.

от 23 до 30 май, в София

Всички приятели лекари намират, че страдам от преумора. На очите не може да се помогне. Съветват ме да почивам.

* * *

Изложбата на карикатуристите изобщо не задоволява. Лесно творчество без худож[ествени] качества. Изложбата на Павлето³ - сива, мрачна, създадена от потиснат човек. По-добра е Гоева⁴. Унгарските художници-социалисти [са] съвсем слаби. Много интересен е нашият Васил Иванов с цикъла си "Космос".

* * *

През януари е запланувано ново издание на моите писания.

* * *

Срещнах Емилиян Станев, току-що завърнал се от Париж. Облечен оперетно, главозамаян от успехи и пари. Пи кафе при мене, което струва 20 ст., остави 1 лв. и излезе тържествено. Командировали го в Париж във връзка с нова книга. Стоял в[ъв] Франция само 15 дни и си дошъл. "Не ми се стоеше повече, нищо не ме задържа." А аз да имам възможност, бих отишъл да следвам там, въпреки моите 75 години.

* * *

Читалищата пак ще ги преустройват (за кой ли път?). Също щели да обединяват издателствата, защото много глупости били отпечатани досега. Защо ги нацвъкахте толкова (в Пловдив, Варна и пр.) и защо ги не контролирахте? Както в Русия - Лисенко⁵, тревополна система⁶, а след туй ги отрекоха.

Кой през вековете не се е упражнявал да прави деца на Балканския полуостров и кой не се е упражнявал да управлява България?

1 юли

Обща худож[ествена] изложба на казанлъчаните бе устроена в три салона на "Искра". Жури Дечко Узунов, Н. Балкански, Ат. Божков, П. Калайджиев и накрая аз. Участвувах само при преглеждане картините на местните художници. В София не ходих, че бях болен. Решено бе да бъдем строги и да дадем място само на най-доброто. В София, обаче, изпортиха и пуснаха доста слаби табла. Безкрайно нахалният Балкански влязъл под кожата на Калайджиев и, освен че стана "почетен гражданин на Казанлък", но изложи повече от 15 свои работи като на своя "Пионер", който бе излаган и в София, и в Москва (определена цена 1000 лв.), турил 1 800 и комисията по откупуване я купи заедно с две графики по настояване на Калайджиев, брат му Илия и още един младеж. От Узунов се купи само една.

* * *

В "Искра" отпечатах статия "Тодора Бакърджиева", куриер на Центр[алния] рев[олюционен] комитет в Букурещ, родом от Казанлък. Тя е единствен революционер-казанлъчанин от тази епоха.

* * *

В плевенския в. "Септемврийска победа" е отпечатана моя статия с впечатления и препоръки в[ъв] връзка с "Фестивала на хумора", който се състоя през юни и аз му бях почетен председател.

23 юли

Вчера ходих на рентген. От месец ме наболява стомах. Гастритът, който имам още от Париж, да не се е превърнал в язва. Успокоиха ме, но и днес ме боли. Много пиша за влошеното си здраве, защото се отразява върху работата ми.

Еню Митев, мой другар от казармата, ми пише, че прочел разказа ми "Жътва" на руски език и в героинята познал покойната си майка, и си поплакал. На мене не са пратили това наше списание, излизащо на руски.

* * *

В началото на месеца бе открита нова тракийска гробница близо до Мъглиж. Ходих няколко пъти. Сега се разчиства затрупания с пръст дромос⁷. През другата неделя ще видим какво има в нея.

* * *

Посети ме възрастен българин от Америка. Чел някога и си изрязвал фейлетоните ми от в. "Зора" и ги пазел досега. Друг пък ми писа да му пратя книга, ако имам, а аз нямам. Милите, в писанията ми виждат нещо родно, преживяно.

* * *

Преди известно време обади ми се от София сестрата на Гео Милев, която живее в Америка. В София бил големият наш певец Борис Христов и [в] разговор казал, че четял с голямо удоволствие Чудомир. Отвратен от начина на живот в Европа, мечтаел да си дойде и да заживее просто, като някой от моите нашенци.

Тя ме помоли да изпратя по куриер една книга на Христов, но нито редовен куриер имаме, нито аз - книга. Каза, че пак щял да дойде и изнесе концерт. Дано дотогава излезе новото ми издание.

26 юли

Днес получих писмо от инж. Явашев - Прага. Праща ми изрезка от "Руде право", пътепис на чешки журналист, който посетил родното ми село през розобер и пише няколко думи за мене.

* * *

Артистката Мара Пенкова изнася рецитали из Израел. Прати ми изрезки от техни вестници на български език с[ъс] заглавия: "Чудомиров Тел Авив", "Чудомир в Ерусалим" и пр. Направиха ме и хаджия, значи.

Писах й да ми купи албум от някой английски или американски карикатурист.

* * *

Слънцето жари с лъчите си гърбовете на селяните, а гражданите се оплакват от горещини.

16 август

Получих списание "Жената днес" от 6 юни т. г., в което е препечатан разказът ми "Жътва" и с кратки биографични данни.

* * *

Отказах на издат[елство] "Български художник" да им приготвя спомени до края на годината. Здравето не ми позволява, пък не съм свикнал да пиша в срокове.

* * *

Мислех си - след изложбата ще почна да рисувам още повече и по-уверено, а то излезе обратно. Не ми върви.

Не ми се ходи и никъде, даже. Цяло лято си бях у дома.

* * *

Колко сме бедни ние, българите! За хляб опашки, за боб, домати, пиперки, за круши, ябълки, дини - все опашки безкрай Добре го е казал Радой:

"Българска майка юнашка
по цял ден прави опашка."

* * *

- Къде си се разбързал с тоя копач?
- Ще прекопаваме тротоарите пак.

* * *

Въздържателите викаха, викаха : "Долу алкохолът!" и ний се принудихме да го свалим долу, в новата "механа" - на 14 стъпала под земята.

4 септември

Жена ми отпътува на екскурзия из Унгария, Чехия, Германия на 22 м[иналия] месец и едва днес получих картичка от Берлин.

* * *

Получих и новата книжка на сп. "Пламък", където има отзив за изложбата на казанлъчаните и една репродукция от моя работа.

* * *

Още един ми прати опит за драматизиране на разказите ми - несполучлив, разбира се, както и другите 5-6, които са ми изпращали.

8 септември

През изминалия месец почина при автомобилна катастрофа артистът Косьо Кисимов - "герой на соц[иалистическия] труд". Аз лично не бях поклонник на неговия талант, но бяхме приятели и го познавах добре. Според мене, той беше голям неврастеник и на това се дължеше преди всичко неговото непрекъснато пътуване из страната ни и непрекъснатото излизане на сцената. Той изобщо не можеше да се застои на едно място.

Преди време в града ни имаше една стара жена, баба Димитрина, която също така почти не спеше - по цял ден обикаляше града. Не само града, а се въртеше дълго около някой електрически стълб. Минаваше за луда, а знаеше всички задкулисни работи в града и говореше много разумно.

Аз съм спал у Косьови и съм го наблюдавал как по цели нощи се върти из стаята и върши разни чудноватости. Едва преди разсъмване заспива.

* * *

Почина и артистът Жорж Стаматов⁸, когато познавам още от студентството и беше безработен.

Критиците не харесват повестта "Авария" на Ивайло Петров, но това е една вярна картина от живота и хубава творба. Полът е страшно нещо и може да вкара в грях и най-чистия идеалист.

* * *

Препълнен е стадионът с[ъс] зрители.

Препразен е театърът от посетители.

* * *

СУША

Посърнаха горите,
повяхнаха тревите,
пресъхнаха реките. -
Но шуркат си свободно
в туй време безводно
на "Винпрома" чешмите.

септември

През втората му половина бях на почивка във Варна. Там действително 15 дни почивах. Месец преди това боледувах от стомах и бях изгубил 5-6 кг. Спрях да пуша и сега съм добре. В почивния дом бяха К. Костантинов, Дамян Дамянов, Константин Колев и др., стари хора и служащи в Съюза, издателството и пр.

* * *

Конст. Константинов е все тъй опозиционно настроен и кажи-речи не признава никого. Един ден направи на бъзи и коприва Николай Хрелков, напр.

* * *

Дамянов е чуден човек. Всички нещастия се струпали на главата му, а той е бодър, весел, духовит и знае всички цинични вицове. Женен за 20-21 год. женче - весело и още детинесто. Като ги гледа човек, чуди се що за брачна двойка. Дамян е сърдечен човек - също "леко разочарован от властта, но се мъчи да не се издава. Младият белетрист К. Колев беше с булчето си и ми се стори, че добре си живеят. Неговата книга "Зеленото разсъмване" е крачка напред.

12 октомври

Като бях в[ъв] Варна, обадиха ми се по телефона да се готвя за преиздаване на книгата ми и сега стягам нея. От музея пък, искат да подреждам изложбата, а мене тъй ми се не иска. Тъкмо си пооправих нервите и пак ги опъвай.

6 ноември

Като бях в София преди две седмици, научих, че званието "Заслужил деятел на изкуствата", което получих в края на март, носело 100 лв. месечно възнаграждение. Завчера получих пък писмо, предизвикано от мой приятел, че от 1 април ще получавам тази сума.

Просто ме е срам да получавам толкова пари и ще помисля как да ги изразходвам за обществени цели.

* * *

Изпратих съвсем кратък предговор за новото издание на разказите ми. Също и корица, която сам си нарисувах.

* * *

Покани имам да гостувам на Нова Загора и Габрово, където Мара Пенкова ще има "рецитал" от мои работи.

Драган Бобчев от Силистра пък, ме покани да изнеса сказка в техния град, но времето се застуди и едва ли ще отида.

* * *

От известно време нямам желание да рисувам, а тъй много се каних след изложбата. Изглежда, че истинската старост вече настъпва.

23 ноември

Тия дни получих снимки от Дамянови, правени във Варна и едно весело римувано писмо от Дамян, придружено от три негови стихосбирки. Да видим как ще му се наплащам.

* * *

Утре тръгвам за София, а вдругиден Върхов[ният] Читал[ищен] съвет ще има Пленум. Темата е "Библиотечното дело".

* * *

От Нова Загора ми телефонираха, че 25 т. м. устройват Чудомирова вечер и ще пратят кола да ме вземе. Отказах телеграфически.

4 декември

Тази вечер редакцията на Ст[аро]загор[ския] в-к "Септември" ще посети родното ми село и настояват да ги придружа. Същата вечер в читалището ще с чествува 10 години от основаването [на] сатиричния състав и са дошли от София представители на Върх[овния] Читал[ищен] съвет, М [инистерст]вото и пр., та без мене не можело. Утре сутринта пък трябва да тръгна за София, а оттам - в Букурещ и т.н.

* * *

В София бях миналата седмица. Говорихме с Богомил Райнов и се възмущавахме, че Св. Минков, напр., е оставен да живее с мизерна пенсия, зле са и Ат. Далчев, и К. Константинов. "Баща ми, казва, - нищо да не бе написал, достатъчно са една дузина томове по история на изкуството, но го забравиха."

6 декември, Букурещ

Само за 40 минути със самолета бях в румънската столица. Радушно посрещане, хубав хотел, добра преводачка-българка, лека кола "Волга" и т.н. Ходихме в Синая (в зеления бележник подробно).

БЕЛЕЖКИ:

1. Българско инженерно-архитектурно дружество. [обратно]

2. Статията е от Иван Павлов, бр. 3 от 1965 г. [обратно]

3. Георги Димитров Павлов (1913) - живописец, художествен критик и публицист. [обратно]

4. Елза Гоева (1928) - живописец. [обратно]

5. Трофим Денисович Лисенко (1898-1976) - украински съветски ботаник, автор на теория за стадийното развитие на растенията, последовател на Мичурин, академик. [обратно]

6. Система за ритмично обработване на почвата и постоянно сеитбообращение. [обратно]

7. От гр. - вход. [обратно]

8. Георги Стаматов (1893-1965) - драматичен артист, режисьор и педагог, професор. [обратно]

© Чудомир
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2004
Чудомир. Дневник (1947-1967). Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Чудомир. Дневник (1947-1967). Казанлък: Фондация "Чудомир", ИКК "Славика - РМ", 1994.