1964 ГОДИНА

Чудомир

web | Дневник

януари

Пратих честитка на приятел от село.

"Нека да ти е честита,
но да бъде тя и сита,
а не мършава и смурена,
и папурена."

На Ангел Каралийчев, който ми прати честитка, отговорих:

"Честитя ви всички януарски дамаджано-пържолени празници."

Аз, обаче, правих опашка и получих само 1 кг свинско месо за Нова година.

7 януари

Идваха от Окръжния народен съвет, отдел "Култура", у дома. Искат да сътруднича на вестниците, да участвувам в конгрес някакъв, да говоря по радиото и т.н. Натискат ме да направя изложба, за да си изпълнят плановете, разбира се. Два дни преди това радио Ст. Загора предаде изказването ми за графичната изложба на Милчо Христов. В[ъв] в-к "Искра" през 1963 г., съм дал 14 работи, за които получих словом и цифром 22 лв. - Ето как се трупа състояние! В Ст[аро]загорския "Септември" също съм отпечатал десетина, в "Стършел" - София - 5-6, в "Кооперативно село" - почти цяла хумористична страница и т.н., а все още разправят, че Чудомир не работел. Участвувал съм в десетина литературни четения, в жури, в събрания, сказки в гимназията и квартални клубове, и т.н., и т.н.

19 януари

Освещаване [на] читалище "Освобождение" в с. Шейново. Поздравих ги от името на "Искра" и им подарих няколко мои книги.

* * *

По радио Ст. Загора прочетоха преди няколко дни критичните ми бележки за графичната изложба на Милчо Христов¹.

* * *

Изпратих и в "Стършел" два малки разказа и четири епиграми.

21 януари

Подготвяме годишно събрание на читалището, службата "платен председател", измислена от 2-3 години, е премахната вече. Аз най-много настоявах за това.

* * *

Днес идваха да ме канят за Чудомирова вечер в Димитровград. Помолих ги да я отложат за през март, че не съм добре.

22 януари

Изнесох сказка пред служащите при военната болница в града на тема "Казанлък в миналото".

23 януари

Годишно събрание на читалището.

* * *

В "Стършел" са напечатали изпратеното, като са отрязали и обезобразили края на "Пиленце, сиренце"², в който няма нищо, за което да бъде обвинен редакторът. Няма вече да им изпращам нито ред повече.

* * *

Пак съм избран за зам.-председател на читалището.

Бях дал за новогодишния брой на в. "Искра" интервю - как работя, какво и бъдещите ми литературни планове. Редакторът Н. Драков ми отрязал най-интересното - края. Научили за това, поискаха ми го от Ст[аро]загорския в. "Септември" и го поместиха изцяло - иди ги разбери тези редакторчета, подплашени зайчета.

4 януари

В[ъв] в. "Септември" пратих статийка за библиотека "Искра", а в "Литературен фронт" - София статийка "Така ли ще продължава" за дефектно издаваните книги.

Дадох в Градския комитет на партията бележки за грозотиите по благоустройството на Казанлък.

22 февруари

В[ъв] вестник "Искра" отпечатаха спомен за професора ми П. Д. Клисуров (бр. 9 от 21.11.64), а в "Литературен фронт" от 13.11. същата година - бележка "Така ли ще продължава".

* * *

Имахме съвещание в Градския съвет по въпроса за сувенирите, които бихме могли да предложим на нашите гости. Бях писал вече за това и дълго говорих. Много от моите предложения ще се осъществят още тази година.

февруари

На 24.11. литкръжокът при читалището ми гостува. Прекарахме една смислена вечер в разговори. Поднесоха ми подарък - художествен албум.

* * *

Гостува ми Широв-Тарас от "Стършел". Разправя ми случая с операцията над моя разказ. Хлапашка, безотговорна работа била. Имаше задача да смекчи вината им и да му дам пак нещо за печат, обаче аз отказах и в този вестник буква повече не давам. Между другото, се оплака, че това не било само с мене, а и с Радевски, с Радой Ралин. Защо ли изобщо не забранят всякакъв хумор? Китайците били сторили това, там нямало вече хумористични вестници.

15 март

В[ъв] в. "Искра" започва да се отпечатва и ще излезе в около десетина подлистника трудът ми "Първите". Дадох и статия "Читалищен живот".

* * *

На 13-и имахме Пленум на Окръжния читал[ищен] съвет. Довечера ще чета за хумора пред литкръжока.

Мара Пенкова ми пише, че от 25 тръгва с рецитал от мои работи из Врачански окръг.

* * *

Днес също ме викат да описваме иконите в църквите из града.

* * *

Изнесох пред литкръжока доклад за хумора. На 18 заседание в Гр[адския] комитет на партията по украсата на града на 1 май и Септемврийското въстание през 1923.

* * *

В[ъв] в. "Искра" започват серии подлистници "Първите" или Начало на социализма в Казанлъшко". Материали, които съм събирал преди 30 години.

Ще излезе и статия "Читалищен живот", написана в[ъв] връзка с Пленума на Окръжния чит[алищен] съвет.

* * *

Тия дни рисуването не ми се отдава Правя и развалям, рисувам и късам.

* * *

Пратих на редактора на "Литературен фронт" в София писмо по повод хонорарите на провинциалните вестници и на столичните, разликата между които е огромна.

* * *

От Окр[ъжния] народен съвет ми предлагат 15-дневна командировка (творческа). Може би ще отида до Турия.

* * *

Ако не е събрание, ще е съвещание; ако не съм в жури, ще съм на посрещане гости, президиум и пр.

* * *

Мара Пенкова тръгнала из Врачански окръг с моя рецитал. Пише ми, че й харесал изпратеният разказ "Дядо Видю".

* * *

Идваха от с. Розово да ме канят да им изнеса сказка за историята на тяхното село и околните.

21 март

На 27 т. м. се състоя годишното събрание на Писателския съюз. То протече точно по начертания от партията план. Свободни изказвания нямаше. Казват, че Съюзът ще бъде възглавяван от Димитър Димов.

* * *

Бележката в "Литературен фронт" за хонорарите ще излезе малко оперирана. Славчо Васев, до когото я бях изпратил, отсъствувал от София известно време.

* * *

Не се чудя на тия операции вече. Те са постоянни и не само върху моите писания. Стръшелите ме намериха, извиняваха се и всеки обвиняваше другия.

* * *

Рецитиралият от Мара Пенкова мой разказ "Под шарената черга" действително е направил впечатление. Десетина души ме увериха, че даже плакали, като го слушали по телевизията.

"Макар че съм Радой Ралин,
и аз съм викал: Сталин! Сталин!"

"Качете се на тротоарите,
за да минат колите на другарите.

(пак от него)

* * *

Славчо Васев ставал директор на Народния театър. Щял да го замести Гошкин³. Филип Филипов⁴ ставал ректор на ВИТИЗ. Веселин Ханчев се готвеше да замине за легационен съветник във Варшава. Гецов отива на Шекспировите тържества в Англия.

* * *

Томчето ми на румънски език щяло да излезе през тази година.

* * *

Банкет с Тодор Живков. До него е сложена картичката на Людмил Стоянов. Орлин Василев я сменя със своята и сяда до него.

31 март

Заседание на читалищната управа и ОФ във връзка с лекторския отдел и отчет за изтеклата година.

* * *

Свещениците в града са вбесени от моите подлистници в[ъв] в. "Искра" за началото на социализма и отпора на попщината. Събирали се специално за това - не ми е за пръв път с тях.

11 април

В "Литературен фронт" излезе моя бележка "С два аршина". Дадох в "Искра" статия за булевард "1 май" в града. Получих писмо от в. "Септември" да им напиша нещо за Седмицата на музеите или за изложбата на самодейците. Идваха и от "Вечерни новини" за разказ, но не им дадох. В "Искра" продължават подлистниците за първите социалисти. Пратих и в Съюза очерк (контрактуван) под заглавие "За правда и за свобода".

14 април

Снощи имаше "среща с писателя" в "Промкомбината". Малък доклад, преписан от предговора на Пондев, 3-4 рецитации на разкази, десетина думи от мене и накрая торта и букет. Благодарим!

* * *

Утре вечер - вечер, посветена на музеите с[ъс] сказка от мене на тема "Първи борци за свобода в Казанлъшко".

* * *

В понеделник, 20 т.м., рецитал от мои разкази изпълнява Мара Пенкова и съобщение на другия ден да бъда в София на съвещание по музейни въпроси. Яка ти душа, дядо Чудомире!

21 април

Рециталът излезе отличен. Мара Пенкова наистина е разбрала добре моите писания и ги предава чудесно. Подарих и един от моите "Нашенци". Заминавам за село да почина и порисувам.

21 - 29 април

Бях в с. Турия. Получих от Окр[ъжния] н[ароден] съвет командировка (творческа) и пожелах да я прекарам сред нашенците. Запознах се с[ъс] стопанството. Прегледах и дадох съвет за подреждане музейчето, имах среща с учениците, ревизирах читалището и си нарисувах пролетни пейзажи.

* * *

От Ст. Загора ми съобщиха, че по решение на Министерския съвет пенсията ми се увеличава от 1 април от 74 лв. на 120 лв. Хубав предмайски подарък. Дали съм го заслужил?

* * *

На 1-и май ме търсили навред из града. Най-после ме намериха и замъкнаха на трибуната. Изобщо почнаха да се грижат за мене и да ме ценят.

от 1 до 9 май

Среща с ученици от II кл. от у-ще "Иван Недялков" - Казанлък. Поднесоха ми цветя.

Рецензирах изпратените материали за конкурса, устроен от отдел "Култура" при Г[радския] Н[ароден] С[ъвет], на тема "Дремиградски смешила, Алеко, Г. Кирков, Чудомир." Прочетох няколко изпратени глупости. На 12, 13 и 14 конференция на младите писатели от Южна България, на която аз трябвало да се изкажа. Пъшках и над това изказване доста време. Посрещах разни гости, и почитатели, дошли и във връзка с панаира.

12, 13, 14 май

Конференция на младите писатели от Южна България. Моето изказване се отпечата в[ъв] в. "Септември" - Ст. Загора и "Народен глас" - Пловдив. Участвувах и в литературното четене.

През май прегледах един роман на млад писател и "Историята на Казанлък" от К. Старчев⁵, която Нац[ионалният] съвет на ОФ му възложил да напише. От София ми искаха "Под шарената черга" за руското издание на "Жената днес".

20 май

Снощи митинг на борците за мир. Говори[ха] Дечко Узунов и секретарят на Световната федерация на мира. Аз стърчах прав два часа като президиум. След това ги запознах с тракийската гробница, с музея и пр. Днес дадох статия за в. "Искра" по случай Седмицата на книгата. От радио Ст. Загора ми искат разказ, от редакцията ми искат да напиша нещо за Ботевия четник Цанко Минков, който е от нашето село, и т.н. Довечера Настоятелството на "Искра" има заседание, а на 22, 23 и 24 съм член на журито "Тракия пее", което ще се проведе на Ст[аро]загорските бани. Какъв спокоен живот!

21, 22, 23 и 24 май

Народен събор в Ст[аро]загорските бани "Тракия пее". Бях в журито на 3-а естрада и после в 1-ва, когато се изпълняваха народните обичаи. Изморих се страшно, дъжд, студ и напрежение, а без особени резултати.

На 24-и по обед си дойдох в Казанлък - манифестации, дунанма, вечерта - вечеря в читалището.

На 25 май журналисти от радиото искат да напиша впечатленията си от "Тракия пее".

Преди да замина на 21, дойдоха от в. "Народна армия" (само от този вестник не бяха идвали) за интервю и разказ "на патриотична тема".

Дадох статия за Седмицата на книгата в[ъв] в. "Искра", а ми искат и за Ботевия четник Цанко Минков от нашето село. Дръж се, Митре!

29 май

Изказването ми на конференцията на младите писатели в Южна България е препечатано и в "Народна младеж" (притурката "Пулс").

* * *

Изнесох сказка за историята на Казанлък в клуба на ОФ на улица "Телман".

* * *

Посетиха ме ученици-ескурзианти от Плевенско. Развеждах румънски етнограф да разгледа стари къщи из града.

* * *

Селсъветът от родното ми село решил да възобнови бащината ми къща и ми искат съдействие. Отказах и се противопоставих, защото не са задоволени най-важните нужди на населението, трудоденът на работниците в кооп[еративното] стопанство е един от най-ниските, а те, фантазьорите, какво намислили.

* * *

Написах статия за радио Ст. Загора за впечатленията ми от събора "Тракия пее", която щели да отпечатат и в "Септември".

* * *

Прегледах и сатиричната пиеса в 5 картини "Тайни" от Боян Дановски и Славински⁶, понеже била препоръчана да я играят нашите сатирици.

30 май

Получих прекрасно писмо от д-р Ана Вазова-Благоева - дъщеря на Борис Вазов и Елена Консулова⁷, писано след като прочела в "Пулс" изказванията ми на конференцията на младите писатели от Южна България.

2 юни

Излезе от печат статията ми "Тракия пее" в[ъв] в. "Септември" - Ст. Загора, в която соча някои грешки през време на събора.

* * *

Празнувахме 40-год[ишнината] на в. "Искра". Най-старите редактори, Г. Дочев и аз, бяхме на почетно място.

* * *

Пиша историята на моето село Турия. Така ще се отплатя и на моите съселяни. Работата върви бързо, благодарение на бележките ми отпреди много години и спомените на брат ми.

10 юни

Сказка в клуба на улица "Д. Благоев". Статия за младежта пред радио Ст. Загора. Работих върху историята на моето село, като се рових в спомените на брат ми, започнати още от 1896 год. и до днес.

11 юни

Довечера в София Мара Пенкова ще изнесе "рецитал" от мои разкази. Каниха ме, викаха ме по телефона, но не отидох. Не ги обичам аз тия неща.

* * *

Имах насрочена сказка на ул. "Марица" - кажи го в циганската махала, но в уреченото време заседаваше в салона другарски съд и за мене не остана време.

* * *

Идваха от радио Ст. Загора, записаха на магнетофон едно мое изказване за младежта, което щели да предадат тия дни.

Следобед някакви немци развеждах из музея, нали съм "момиче за всичко".

* * *

Предния ден заседавахме в Гр[адския] н[ароден] съвет по преценка на конкурсните работи, а следобед - редовното заседание на управата на читалището.

12 юни

Рисувам композиция "Тракия пее" и засега върви добре, но да видим дали няма да я разваля. Трудно нещо е акварелът, дявол да го вземе.

15 юни

От редакцията на "Народна младеж" идваха за интервю. Не им дадох. Не дадох и на "Отечествен фронт" преди 1-2 месеца и те си го измислили. Нахални като врабци станаха тези журналистчета. Дадох им статия, обаче.

* * *

Някой си Хр. К. Малинов от София ми изпратил огромен ръкопис "Тракийски легенди" за отзив. Трябва ми седмица, за да го прочета.

22 юни

Излезе от печат в "Народна младеж" статията ми "В защита на младежта".⁸

* * *

От Окр[ъжния] народен съвет получих огромен колет от конкурсни разкази, повести, романи, фейлетони, пътеписи и пр. Ужасно нещо! Всички тия глупости трябва внимателно да прочетеш, да си вземеш бележки и мотивираш преценката си.

За 3 дни прочетох 37 разказа, очерка и фейлетона.

* * *

На 18-и Мара Пенкова изнесе рецитал от мои работи в с. Павел баня и трябваше да я придружа, но на сцената не се явих.

Посетиха ме и няколко групи екскурзианти, водени от третокачествено любопитство.

* * *

Жена ми откри 12-а си изложба. Тя пък е побъркана на изложби, но не знае кое да изложи, понеже харесва всичките си работи, та се получава безстилие. Молих я няколко табла да не ги излага, но не ме послуша, изложи ги и се изложи. Добре, че много малко хора разбират от живопис.

12 юли

Бях в Павел баня в[ъв] връзка с историята на село. Надникнах и из ТКЗС-ето и тук-там. Управляващите са се забравили.

Идва ми на гости редакторът на военното списание Гетман. Искат ми картини за поместване в 12[та] книжка на това списание.

* * *

От кинематографията също идваха. Искат също да снемат мои картини в[ъв] връзка с някакъв филм за Ст[аро]загорски окръг.

* * *

Стършелите ми искат разкази за една книжка от тяхната библиотека. Отказах им. Идваха Пиндарев и Чертовенски и ми донесоха писмо от "колегията".

4 август

Събрание на групата художници. Безплодно рисуване на десетки портрети за празника на 9-и септември.

* * *

Рисувам. Пописвам по нещо, но най-вече работя върху историята на моето село. Сега проучвам кооперативното дело, основаване на ТКЗС и пр.

* * *

От редакцията на "Болгарская женщина" ми пратили разказа "Под шарената черга", преведен на руски. Искат ми снимки от картини и портрет.

* * *

В музея се завърна от Плевен и стана директор Гергана Табакова-Цанова и почна да търси съдействието ми.

* * *

Лятото мина, а не ми се ходи никъде на почивка. Остарял съм вече, остарял!...

* * *

На 27 юли брат ми празнува своята 90-годишнина. Няколко съседки баби му поднесоха цветя, една му подари чорапи, а Василка Чапкънова му поднесла един пахар с таратор.

* * *

Вестник "Искра" изменил хумористичната си страница от "Стършел" на "Не съм от тях". По този повод им написах нещо като уводна статия в свободен стих и друга една за липсата на вода.

6 август

Пак заседание. Окончателно приемане герба на града. След това комисия по определяне мястото, където да бъде поставена плочата за убитите при освобождаване [на] града руски войници. След това пък какво да се стори, за да личи мястото, където са били обесени Хаджидимитровите четници Янъков и Орешков.

* * *

Гост от редакцията на "Народна култура".

17 август

Чета материалите за окръжния лит[ературен] конкурс. Днес завърших един роман от 180 страници и това е 54-ия ръкопис, който прочитам. Следващият роман има 330 страници. Ако не полудея, ще ослепея. Вчера ми донесоха още десетина от конкурса на Градския съвет. До края на месеца ще продължи тази инквизиция над един полусляп човек.

* * *

В[ъв] в. "Септември" - Ст. Загора главният редактор К. Колев си е похарчил всичките прилагателни и възклицателни да ме хвали.

* * *

От "Стършел" сега пък Ганчо Краев ми се обажда да напиша нещо по случай 20-год[ишнината] от революцията.

7 септември

Най-после окръжният конкурс привърши и си отдъхнах. Наканих се да отида в София. Тръгнах, като си взех първокласен билет, но влакът беше тъй препълнен, че не можах да се кача. Отложих за другия ден, но пък жена ми се разболя и аз се отказах.

* * *

Почивам и чакам 9-и септември, за да празнуваме. Продължавам историята на село през почивката.

Двадесет години социалистическо управление. "Двадесет победни години", крещят лозунгите, а скептиците намират грешка. Не победни, а по-бедни били тия 20 години.

* * *

Човечеството е все недоволно, то никога не е било доволно. Наистина, още много хора у нас не виждат многото, постигнато и направено, а само малкото, сгрешено или ненаправено.

* * *

Вярно е, че много грешки има, много лутаници, но то бе, защото липсваха (пък и сега липсват) подготвени хора. Липсват кадри, липсват партийци с дълбоко съзнание, истински комунисти липсват още. Все още надвиват ниските инстинкти на егоизма.

* * *

И историческата ни съдба е такава, че робувахме много под ниско културен завоевател, та сме най-бедната от социалистическите държави, които завариха индустрия, курорти и пр., а ний сега ги строим. Друго е да робуваш под турско, друго е под австрийско, ми каза един приятел-унгарец. Един помощник-министър пък ми каза: "Като дойдат едновременно 3-4 чужди делегации, чудим се къде да се съберем да заседаваме, а из Чешко, Унгарско, пък и Румъния дворци, дворци на графове, чокои и пр.

10 септември

Привърши и литер[атурният] конкурс на Градския народен съвет. Може вече да се почива.

18 септември, в София

Гледах премиерата на "Червен смях" в Сатиричния театър - тюрлю гювеч, чисто пропагандна измишльотина, без никакви худож[ествени] достойнства.

Художествена изложба на Гешев⁹ - Щъркелов, но с по-малка дарба.

20 септември

"Почивен дом на писателите" - последна смяна. Букет от баби - жената на Елин Пелин, на Йовков, на Кирил Христов, на Гьончо Белев, на Ст. Костов, на Бончо Х. Бонев, сестри Дзивгови, баба Дора Габе, К. Константинов с[ъс] сестра си Донка, Д. Пантелеев и Дамян Дамянов с родителите си. Тихо, спокойно, културно. Тук безсънието ми изчезна и се развеселих даже. Написах и писмо до приятелите в Казанлък.

На морето във водите
не си натопих петите,
не си купих даже вносна
поне една кърпа носна.
Голите жени на плажа
намалиха ми грамажа
и не от една Венера
крачола ми потрепери,
но с усмивка, даже ледна,
никоя ме не погледна.
И отчаян, че не съм за
ни за тука, ни за там,
свърнах във локала "Гъмза"
сам утеха да си дам.

* * *

Коста Константинов е все кисел, все недоволен от всичко. Не признава даже Влад. Василева, който "всеки ден" бил у тях напоследък. "Какво е направил всъщност той, кого е открил... Суетен беше, напоследък често се фотографираше. Дойде у дома, извади из джеба си снимка и ме пита: "Хубаво ли съм излязъл..."

Направил си е "надценка" даровитият и културен Коста.

Срещнах се и с моя приятел от Варна Димитър Панайотов. Ходихме му и на градината, запозна ме с весели приятели, хапнахме, сръбнахме...

1 октомври, в Казанлък

Пак нов конкурс - 5-6 пиеси за сатиричния театър, събрание, делови президиум, заседание, гости от София (вечер редовни за телевизора), въртоглава жена - всичката почивка започва да се изпарява.

20 октомври

Неочаквано Никита Хрушчов предаде управлението на СССР на Брежнев и Косигин. По слухове, бил уволнен и зет му - главен редактор на "Правда". Причините официално са "поради напреднала възраст и разклатено здраве", но хората смятат, че в тази работа имат пръст руско-китайските отношения.

* * *

Тържествено бяха посрещнати в Москва тримата космонавти, които за пръв път обиколиха земята с триместен кораб "Восток".

25 октомври

Казанлъшката худож[ествена] галерия гостува в Пловдив и аз ходих да я открия. Пловдивската също гостува у нас. Пловдивчани бяха изненадани от богатата ни колекция, а след моето слово получих десетина букети. Канят ме след това да чета пред радиото, в някакво училище, искат да устроя вечер с мои работи и т.н.

27 октомври

Съвсем неочаквано ми гостува Радой Ралин. Той сега е на служба в кинематографията и търси материали за къси филми. Взе няколко мои разказчета, които били подходящи за филмиране и ме кани да работя в тая област.

* * *

След смяната на Хрушчов всички очакват да настъпят промени и в другите социалистически държави, но досега се пази пълно мълчание. Носят се всевъзможни слухове около падането от власт на Хрушчов, но най-вероятно и приемливо е "руско-китайският" спор. В София, според Радой Ралин, царува голяма обърканост, защото никой не знае какво го очаква.

ноември

Чествувахме Яворов. Гостува ни Дим. Данаилов - уредник на музея му в Чирпан. Два дни, кажи го, все около този празник.

Веднага след него ни гостува младият поет Дамян Дамянов - още два дни бях на разположение.

Ходихме в Шипка да видим картините на млад художник, който иска да прави изложба в града. Слаби работи.

Грижи около репертоара на театъра при читалището. Вкусът на публиката значително порасна и любителщината трябва да си отиде в[ъв] фабрики и предприятия, а у нас да гостуват по-често държавни театри от Сливен, Ст. Загора, Пловдив и пр.

* * *

Помагам на сатиричния състав, но полза няма. Моите поправки и добавки през техните уста пак изгубват значение. Нашите "сатирици" играят за галерията и на нея гледат да угодят.

* * *

Гостува ни естрадният певец Емил Димитров - нищо! Ни глас, ни съдържание, ни мелодия, а младежта (лошата) изпочупи прозорците на театъра, за да влезе.

20 ноември

По балкана - сняг и лош вятър духа.

декември

Бях десетина дни в София, видях юбилейната изложба на Ст. Цанев, която не ми хареса, изложба на Пластов - голям руски художник, където също имаше доста сурови неща, след това гледах немска изложба на реалистите, на нашите скулптори и графици и т.н. Гледах и чудесно изнесената пиеса "Добрата стара Англия".¹⁰

* * *

В София аз не мога да стоя повече от седмица, задушавам се от мъгли и пушеци, не се чувствувам добре и при парното отопление в хотелите.

* * *

Имахме Пленум на Върхов[ния] читалищен съвет с дневен ред "Читалищната самодейност". Напечатах статия по този случай в[ъв] в. "Септември" - Ст. Загора. Субсидиите на читалищата не само не ще се увеличат, но има опасност да се намалят, даже. Боян Балабанов обвинява за това финансовите органи, като че ли над тях няма други по-големи.

* * *

Срещнах се с режисьора, който ще прави филмчета по мои разкази, и ми стана понятно какво ще излезе от тях. От "Литер[атурен] фронт" ми искат всеки месец да им пращам по нещо.

Обещаха да ми запазят салона на бул[евард] "Руски" за изложба в началото на април 1965 г[одина]. Тя щяла да бъде под покровителството на Върхов[ния] читалищен съюз. Дано не се откажа дотогава, че какъвто съм неуверен в силите си.

* * *

Срещнах се и с[ъс] Серафим Севрняк, който пак се развел с жена си. Това стана вече болест между хората на изкуството. Павел Вежинов, напр[имер], вече си има трета жена или четвърта.

* * *

Ходих да видя семейството на Щъркелов - карат я някак. Голямата, болната дъщеря, се омъжила, а мъжът я не ще. Соня е вече беззъба бабичка, вечно оплакваща се.

БЕЛЕЖКИ:

1. Милчо Христов (1935) - график, живописец, скулптор. [обратно]

2. Бр. 937 от 24 януари от 1964 г. [обратно]

3. Герги Димитров-Гошкин (1912) - философ, литературен критик и теоретик. [обратно]

4. Филип Филипов (1914-1984) - театрален режисьор и педагог, професор. [обратно]

5. През 1964 г. в библиотека "Бащино огнище" е отпечатан популярният очерк "Казанлък" от Константин Старчев, който в никакъв случай не може да претендира да бъде история на града. [обратно]

6. Петър Славински (псевдоним на Петър Чолаков, 1909-1993) - белетрист. [обратно]

7. Собственото й име е Елисавета, а не Елена. [обратно]

8. Бр. 147 от 22 юни 1964 г. [обратно]

9. Йордан Гешев (1907-1973) - живописец, пейзажист. [обратно]

10. От Уилям Съмърсет Моъм (1874-1965). [обратно]

© Чудомир
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2004
Чудомир. Дневник (1947-1967). Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Чудомир. Дневник (1947-1967). Казанлък: Фондация "Чудомир", ИКК "Славика - РМ", 1994.