1963 ГОДИНА

Чудомир

web | Дневник

януари

Ето я и Новата година - намусена, мъглива, студена. Посрещаме я с кавга с жената.

* * *

Написах една сурвакница някак на шега, а я напечатаха в "Стършел" и в "Искра", а снощи на вечеринката в 12 ч. я изпълни едно пионерче.

23 януари

Сняг, какъвто не сме запомнили от доста години. Все разчиствам и все вали, вече цяла седмица. Транспортът затруднен и доста други пакости са станали.

* * *

Получих хубаво писмо от Всеволод Дмитриевич Андреев, който е написал предговора на руското издание на разказите ми. Бил преподавател по Българска литература в Ленинградския университет. Отговорих му веднага и се радвам много на тази връзка.

* * *

Получих писмо и от Олга Кръстева¹, авторка на текста за моя филм. Пише, че бил готов и ще ми телеграфират, когато го дадат на прожектиране. Грамофонните плочи също били готови и съм имал да вземам комисиона от продадените през декември м. г. петдесет и няколко лв.

* * *

На стари години пак ме избраха в управата на читалище "Искра", но ми е тежко да посещавам всичките им събрания. Тежи ми и стълбата за горния етаж.

28 януари

Умря тия дни Гьончо Белев² - голям писател, ако се гледа по некролога, подписан от Живков и пр., но аз не мога да го чета. Много пъти съм започвал и никога не довършвал негова книга. Зная го от 1910-12 год. още от "Арменското кафене" като "непризнат талант". Издаде и една малка книжчица под заглавие "Тайно страдание", която не направи никому впечатление. Бил женен за учителка в Ихтиман, която късала от залъка си да му праща в София. Умря като партиец (голямо качество!) и като "приятел" на Димчо Дебелянов.

29 януари

Сняг вали, вали и не престава. Насреща съседът рине преспи от покрива, от страх да не се срути и ги затисне. Чешмите замръзнали, въглища на привършване и т.н.

2 февруари

Починаха тия дни двама честни и почтени граждани - учителите Андрей Ив. Гюдюлев и Димитър Ц. Въжев.

* * *

Във в. "Септември" - Ст. Загора бяха отпечатани две мои статии: "Към биографията на Кольо Ганчев" и "Основаването на читалището в с. Енина", за които вчера получих хонорар 5,60 лв.

Зимата е все още люта, съобщенията са объркани от незапомнения сняг и животът си поскъпнява, поскъпнява.

15 февруари

Преди две вечери по телевизията гледахме филма "Разказ за Чудомир" по сценария на Олга Кръстева и режисьор Йосиф Йосифов. Приятелите му намират недостатъци, че съм се клател бавно, сякаш имам подагра, че не снели "музея" - едно от "най-големите ми културни дела" и т.н.

* * *

Тия дни починал в Мюнхен Станьо Стаматов. Той беше с малко дарбица човек, а с огромни амбиции и според мене това му е диагнозата и от това умря. Натрупа голямо количество картини, но не намери ни един ценител, който да ги хареса, затова беше зъл.

* * *

И от "Народен спорт" не бяха идвали да ми искат разказ, и оттам дойдоха. Какво ти разбирам аз от спорт, но ще се помъча да им опиша как спортувахме ний преди 60 години.

З март

Получих писмо и от преводача на книгата ми в Москва Попов, който се оказа от български произход, но роден там.

Написах и фейлетона за "Народен спорт".

Баба Марта е много студена, особено вечер и нощем.

* * *

Идваха двама души от гр. Левски да ме канят на Чудомирова вечер в техния град. Наредихме, кога се постопли, да дойдат и ме вземат с кола.

* * *

С група от Окръжния съвет - отдел "Култура", ходихме в Павел баня да гледаме "Старците"³. Ще правят събор ли, фестивал ли в окръжния център.

* * *

Дадох две карикатури на злободневна тема в нашия вестник "Искра".

Отвсякъде все искат, искат...

6 март

Изпратих на "Народен спорт" фейлетон "Спортни години", а на в. "Септември", Ст. Загора - статия "Кукери".

* * *

Писах на Г. Боршуков писмо в[ъв] връзка с работата ми "Първи социалисти по нашите села". Чакам с нетърпение отговора му, след което ще замина за София да сверя някои данни в историческия отдел на ЦК.

1 април

Не е лъжа, ново поскъпване на захар, олио, тестени произведения, спиртни питиета и пр. Не ще да е добра работата ни, щом дотам я докарахме. Не завиждам и на управниците ни, защото крещят против култа, но тогава на няколко пъти имахме намаление на цените, не увеличение.

* * *

Бях в София. Открих деня на хумора, както радио София е нарекло 1-и април. Излезе и 6 издание на моите "Избрани", които се продадоха веднага.

* * *

Фейлетона в "Народен спорт" си го прибрах. Диванетата смятали, че спортната организация "Юнак", която съществуваше преди 60 години, била "фашистка", а тази дума тогава беше неизвестна. Тя е рожба на Мусолини.

В "Балкантон" ми изплатиха към 80 лв. хонорар за двете плочи с 8 мои разказа. Това ми дойде изневиделица. За всяка продадена плоча авторът получавал процент.

24 април

Момиче за всичко. Освен в Павел баня, ме мъкнаха в Шипка, в с. Бр. Даскалови - Чирпанско, в Кърджали, в с. Ковачево (ТЕЦ "Марица Изток 2"). На литературни четения днес отиваме в "Марица Изток 1".

Открих Деня на детската книга в читалището. От телевизията ми донесоха подарък моя филм, който ми го поднесоха тържествено в кино "България" с кратка реч от кмета. От местната редакция ми искат рисунка за 1-и май, а от Градския съвет ми донесли огромно платно да нарисувам Георги Димитров за естрадата. И никой се не сеща, че съм на 73 години, че зрението ми е съвсем отслабнало, че главата ми е все като замаяна, че в ушите ми сякаш има птицеферма и т.н.

* * *

Подписах договор с държавното издателство в Букурещ за издаването на една книга с мои разкази.

* * *

Ако искам да почина, трябва да изчезна от Казанлък за известно време.

май

В първите дни на май⁴ от телевизията ми донесоха и ми подариха филма "Разказ за Чудомир". Главните рекли това да стане по-тържествено и в кино "България" ми го поднесоха с кратко слово от кмета. Много ни бива за тържествени чествувания и раздаване [на] ордени! Тук планът винаги е изпълнен наднормено.

* * *

Фейлетонът "На спортна тема" излезе в "Стършел", но пак с лека операция.

* * *

На 23 май имах лит[ературно] четене в[ъв] фабрика "Тракия", Ст. Загора. Един буден и мил колектив. Преди това имахме лит[ературно] четене в "Искра" - Казанлък.

* * *

На 24 май дадохме вечеря на искристите-самодейци и им раздадохме награди. Присъствуваха над 250 души.

* * *

Кирил и Методий.

Всички сме грешни пред тях, но най-много пишещите като мене и жените, които много говорят. Колко глупости сме написали ний с тая хубава азбука и колко дивотии са изрекли жените, без да спазват ни смисъл, ни логика, нито препинателните знаци, даже.

* * *

Има много още, на които би трябвало да се забрани с[ъс] закон да си служат с азбуката, защото са родени само да съскат, да цвилят, да мучат и квичат.

* * *

Единадесет века, представете си, и още не сме съкратили "по бюджет" поне половината азбука. Преди години само закрихме длъжността на буквите Ъ, Ь, и др.

* * *

Казват, че понеже баща им се казвал Лъв, били гърци. Не ми е известно имат ли такова име гърците, но Лев Толстой не е бил никога грък.

* * *

Ако бяха живи братята Кирил и Методий, щяха да бъдат "академици", "народни деятели на науката", "заслужили" и т.н. Щяха да получават двойни и тройни заплати, щяха да имат апартаменти в столицата и вили в околностите, щяха да имат по една "Волга", за да се разхождат из Моравия, Русия и пр., [и] пр. А те прибързали да се родят в онова глупаво време и получили само звание "светии", от което нито те, нито близките им не са имали никаква полза.

31 май

Четене на делегатите на конференция от финансови служители из Южна България в една от вилите в Ст[аро]загорските бани. Артистът Петков рецитира 5-6 мои работи и аз прочетох една.

Два-три дни преди това ми гостува Ника Глен, редакторка в Гослитиздат - Москва. Придружаваше я Веселин Андреев.

юни

Конференция в окръга в[ъв] връзка с речта на Живков за изкуството. Изказаха се към 20 души в подкрепа на речта, разбира се, но аз казах, че първо са виновни тия, които провеждат "генералната линия", като почнеш от ЦК, че творческите съюзи, редакторите и пр.

Взеха го за отпечатване във в. "Септември", но да видим как ще играе ножицата.

16 юни

Празник на розите в Павел баня. Присъствуваха и дипломати от Китайската и Чехословашката легации. Като начало не е лошо.

* * *

Всекидневно идват у нас почитатели-екскурзианти. Цели групи искат "среща с писателя" - просто ще вманиачат човека.

14 юли

Бях в София. Видях няколко изложби. Ходих да видя Гецов като Македонски в "Хъшове", но не ми хареса. Той обича да пие, а лошо представя на сцената пиян човек. Поздравих Вежинов за хубавите разкази и лоша корица на книгата. Получих 120 лв. хонорар за грамофонните плочи.

Изказванията ми в Ст. Загора излязоха в[ъв] в. "Септември" без операция. Слушах и югославски джазов ансамбъл и ми гръмна главата.

* * *

Вчера дадох в "Искра" скица на Вл. Маяковски по случай 70 год[ини] от рождението му.

2 август

Преди няколко дни ме посети един българин - лекар, който живеел в Западна Германия. Интересувал се от писателя, а най-вече от разказа ми "На погребение".

Починалият фелдфебел Стафунски съвпадал с името и професията на баща му. Него ли съм описвал в разказа, познавам ли го лично и да му разкажа нещо за техния род.

Казах му, че съвсем не познавам баща му и името му съм взел вероятно от тогавашните вестници, които печатаха некролози, годежни и сватбени обявления и пр., откъдето аз си записвах по-особени и по-оригинални имена. Поиска ми книга за спомен и аз му дадох една от старите (преди 944 г.) издания. Без да забележа, той остави на масата 10 лв., които му върнахме веднага. Доведе го съседът ми Иван Лилов, който бе отвън на улицата и разбрал, че мене търсят. Добре, но този западногермански поданик ще да е бил следен от милицията и съседът ми се доста разтревожил, като му подхвърлили, че водил такъв човек у дома.

Какво да правя, като всеки ден почти у дома идват разни непознати? Днес например дойде един от Русе, изглежда нервно разстроен, и цял час ми говори какво ли не - че страдал от епилепсия, но без припадъци, че бил с един яйчник, че искал да се хвърли от прозореца и т.н.

22 август

Изпратих в[ъв] в. "Кооперативно село една карикатура и един фейлетон. Изпрати на Васил Александров спомен за Христо Ясенов. Щели да издават сборник от Съюза на писателите. Изпратих и на в. "Септември" - Ст. Загора хумор[истичното] стихотворение "Улицата". Сега трябва да пратя нещо за в. "Труд", че Иларионов ще ми се сърди.

* * *

Идвал някакъв почитател от Троян и ми оставил стъкло от прословутата тяхна ракия. Не можах никъде да отида на почивка тази година. Сега пък има бояджии у дома и ми скъсаха нервите. Откриха изгнила греда, та виках и строители, откриха пробита водосточна тръба, че търсих тенекеджия, а не се намира ни дърво, ни ламарина.

В Ст. Загора ОФ имаше Пленум. Избирахме Окръжен читалищен съвет.

* * *

Водих в с. Тъжа при директора на операта Илия Йосифов един млад баритон да го чуе и напъти за предстоящия изпит.

Водих брат си в санаториума в Павел баня да му лекуват краката. Сега пък ще водя племенника си в София, също да го "прослушат" мои приятели-артисти, че иска да се яви на изпит в[ъв] ВИТИЗ.

8 септември

Десетина дни бях в София. Срещах се с много интересни хора. Племенникът ми премина първия кръг на изпитание и, надявам се, ще премине и другите два. Впечатлението ми, обаче, е, че познанството и ходатайството е нещо най-обикновено.

През тия дни, по случай 1100 год. от създаване [на] българската писменост, получих за втори път орден "Кирил и Методий" - I степен. Имам и един II степен.

И в издателството, и в Съюза, и в Министерството на просветата контролата над служащите е никаква почти. В 9 ч. отидох в Съюза на писателите за справка. Чиновничката отишла да закуси и дойде в 10 без 4 минути. След това ще си чисти зъбите и пр.

Същото е и в издателството. Петър Пондев съвсем не е за тази служба⁵. Той сам не е никак дисциплиниран, та как ще иска от служащите си. И често симулира разни болести.

* * *

Но ... както казал онзи шоп: "Настало е време заяк да ебе вук, а он да си трае."

* * *

Една нова епиграма:

На този служил, на онзи служил -
най-после станал "заслужил".

Като член от Комитета за култура и изкуство участвувах в първия Пленум. Министерството на просветата се разделя на две - "Образование" и "Култура и изкуство", с шеф Вутов.

10 октомври

Нещо не му върви на ЦК. Скъпотията все расте и не се вижда краят. Наскоро излезе постановление за облагане с данък гроздето, сливите, джибрите и пр., та един литър вино ще коства на производителя 7-8 лв. стари пари. На такива пък, които не са производители, се забранява да закупуват и си приготовляват вино и ракия. Хлябът от 1 кг на човек дневно, се намалява на 1/2 кг. Хората явно негодуват.

* * *

Каниха ме на чествуване поезията, което се състоя в Чирпан. Не отидох, понеже не се чувствувах добре.

* * *

Бях определен за една екскурзия до Унгария заедно с Иван Мартинов и Иван Бурин, която щеше да се състои тези дни, но я отложили за през ноември.

* * *

Министерският съвет отмени строгите и прекалено големи облагания на грозде и сливи. Отмени ги под страх, че селяните не искат да ги берат, ни да ги стопанисват въобще.

8 ноември

Отпразнувахме 80 години на Педагогическото училище в Казанлък на 3 т.м. Идва[ха] Тодор Павлов, Караславов и др. Написах малък спомен в "Искра", а вечерта поднесох приветствие от името на читалището. Изпратих статия по украсата на градовете в[ъв] в. "Септември" - Ст. Загора.

Има само един вид хляб "типов" и то примесен с много царевица. Лошо, лошо. Вода пущат в определени часове, електричество няма, когато най-трябва. Хлябът не е за ядене... Как ще навлезем в комунизма, не ми е известно.

Изглежда, че нашите големци все още се учат да управляват държава и все слаб успех показват.

* * *

Имахме заседание настоятелите на "Искра". Цялата вечер се карахме, защото работите не вървят, а не вървят, защото читалището няма средства. Няма даже да изплати заплатите на служащите си.

* * *

На 7 т.м., Празника на Октомврийската революция, също нямаше хляб, а друга година кифли, бели хлебчета, баници, козунаци - в изобилие.

* * *

Хлябната криза се дължала на това, че сметката по изхранване населението била правена при положение, че се получат високи добиви навред, а то не стана. После, площите за зърнени храни в страната сега били по-малко, отколкото преди и за тях не се предвиждал оборски тор, а съвсем малко изкуствен. Торели богато повече зеленчуковите градини и туй, което може да се изнася навън. Така или инак, криви сметки и това е.

* * *

От 25.ХI. до 15.ХII. бях в командировка из Унгария.

И те, като чехите, са много по-добре от нас. Изобщо никоя от социалистическите страни не е тъй зле, както сме ний. Унгарците не изнасят навън никакъв земеделски продукт, но има какво да изнасят - машини, лекарства и пр. Като се върнеш от Будапеща в София, нашата столица изглежда като че е ограбена.

Унгарците са робували под турска власт 150 год., след това ги завладяват австрийците, но има робство и робство. Австрийското правителство не може да се сравнява с турското тогава.

Те ядат чист пшеничен типов хляб с малко примеси от картофи, та винаги е мек. Напомня ми на този, който мама месеше някога.

Унгарският социализъм не прилича на нашия, а повече на сръбския. Има много частни магазини, на селяните раздават за частно ползуване до 7 декара. Няма опашки, няма липса и на хартия.

Унгарците обичат много своя Янош Кадър, но не ще видиш никъде неговия портрет. Няма го, даже, и по празничните манифестации.

(виж бележника ми за Унгария)

* * *

Епиграми:

Младежко събрание

Главна точка в заседанието
бе доклад по възпитанието,
но другари и другарки,
подът пълен е с угарки.

Годишно отчетно

Глупавите гълчаха,
умните си мълчаха,
а другите търпяха.

Щом пълзиш

Като червей щом пълзиш
(Туй народа го е казал),
неусетно току-виж,
че с крак някой те премазал.

Ангел

Ако и небесните ангели
бяха като тебе, Ангеле,
и сам бог не би строял
и избягал би от рая.

БЕЛЕЖКИ:

1. Олга Кръстева (1928) - белетрист и публицист. [обратно]

2. Гьончо Белев (1889-1963) - белетрист. [обратно]

3. Така в западния край на Казанлъшко наричат кукерите. [обратно]

4. Чудомир греши, тъй като това е станало на 19 април и е записано вече в дневника му на 24 април. [обратно]

5. По това време той е директор на издат. "Български писател". [обратно]

© Чудомир
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2004
Чудомир. Дневник (1947-1967). Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Чудомир. Дневник (1947-1967). Казанлък: Фондация "Чудомир", ИКК "Славика - РМ", 1994.