1962 ГОДИНА

Чудомир

web | Дневник

3 януари

От Съюза на българските писатели получих плат за риза - подарък за Новата година. На председателя на фонда "Творческо подпомагане" Боян Балабанов изпратих следното писмо по този случаи:

На 1961 год.

Ех, година ти презрена,
как тъй бързо се изниза,
та не си заслужих, и ризата
от Съюза подарена?...

* * *

Получих много писма и честитки отвред. Даже и Берлинското книгоиздателство се сетило за мене, а аз почти никому не писах. В нашия град нямаше картички, няма хартия - даже и попивателна. Вечер няма пък ни вода, ни електричество. Изглежда, че в комунизма ще навлезем по тъмно.

6 януари

Берлинското издателство "Volk und Welt" най-после съобщи чрез в. "Литературни новини", че ще издаде един том мои разкази. Получих писмо и от преводача.

* * *

Аз пък писах писмо в Москва на Дмитрий Марков от Славянския институт да ми се обади какво става в руското издание, за което сам той ми съобщи есенес.

* * *

Пиша впечатленията си от Прага, но тук няма ни една книга за Чехия за справка. Само в руската енциклопедия намерих нещо.

* * *

"А на четиридесет и пет жената е ягодка и мед."

"Не гребена чеше главата, а времето."

(Мандев)

"Човек се ражда свободен, а навсякъде е окован."

Русо

6 февруари

Тия дни получих писмо от Москва. Книгата действително ще ми се издава тази година. Обади се Марков.

* * *

Спомените си от Прага не мога да направя, както си искам, и ги зарязах временно.

* * *

Един генерал, бивш партизанин, наряза здраво Караславов във в. "Народна армия" за книгата му "Спомени и срещи с Вапцаров", но той мълчи и едва ли ще се обади. Плесницата беше оглушителна.

* * *

Готвим се за избори. Статии, събрания, стихове и пр., макар че успехът е осигурен 99,9 %.

* * *

Берлинският въпрос все още тегне върху Европа, че и целия свят. Хрушчов мълчи, Кенеди си служи с недомлъвки, а времето тече и нервите се опъват.

* * *

Главнокомандуващите - и земни, и водни, се заканват едни на други и изтъкват преимуществата си.

"Култът към личността" се струпа с цялата си тежест върху широкия гръб на Вълко Червенков. Яка му душа, ако може да го понесе.

* * *

Брат ми Георги, който е в 88-та година, лежи, сестра ми Дона, 80-год[ишна], също лежи болна, Велика умря на 75 г., аз, 72-годишният, "нашият малкият", съм още на крака, ама да видим докога. Отива си нашето поколение.

13 февруари

От известно време "култът към личността" е отново на линия. Стрелите са насочени към Г. Караславов и Хр. Радевски. Ще видим как ще се разрази на предстоящия конгрес на писателите.

Георги Караславов, всеки случай, когато преди няколко години мина през К[азанлъ]к, ми призна, че готви биография на Червенков.

- Той - кай - не иска и не ми дава да се занимавам с личността му, но аз събирам материали.

От него научих тогава, че техният (Червенковият) род произхождал от Македония.

* * *

Предизборни събрания и митинги, и случай да се изтъкнат постиженията на властта.

21 февруари

Жена ми наново е полудяла. Готви се да прави пак изложба, но с работи, по-слаби от предишните. Аз съм против, но не слуша. Опасно нещо е манията!

Аз след близо тригодишно рисуване едва тия дни направих нещо, което може да мине за художество. Пратих и дреболии под заглавие "Нашенци" в "Стършел". След три дни ще видим дали ще го отпечатат.

* * *

Преместихме костите на Ем. Манолов от гробищата на "Тюлбето". Вместо да ги заровят при паметника му, направиха гроб на 5-6 метра с[еверо]-з[ападно] от него, та сега имаме и гроб с плоча и надпис, и паметник с бюст и надпис. Тия дивотии са рожба на Петър Калайджиев - пом[ощник]-пред[седател] на Град[ския] съвет. Той обикновено свиква комисия по въпроса (и аз бях в нея), изслуша я и след това прави, каквото си иска. И винаги, разбира се, е глупост. Аз се противопоставих енергично, но нищо не помогна. Малко човече, качено нависоко и му се завило свят. Това е.

* * *

На 25 февруари се проведоха избори за депутати, общински съветници, съдебни заседатели и пр. Изборите бяха толкова "свободни", че сам председателят на бюрото раздаваше бюлетините на избирателите и те, без да прочетат какво пише на тях, просто ги пущаха в плика и оттам в урната. В тъмната стая нямаше никаква бюлетина. Демокрация, бабам!¹

3 март

Нашите държавници изнесли всичкото вино в чужбина и ни продават изкуствено, направено от кубинска захар, вода и есенния, та пиячите си поръчват вечер така:

- Я ни дай по един Фидел², бре момче!

20 март

Наш съгражданин получава в[естник] "Берлинер Цайтунг" и ми съобщи, че книгата ми излязла от печат. Поместена била и една от илюстрациите. Да бях знаял, щях сам да си я илюстрирам.

* * *

Потръгна ми моят акварел. Още две работи направих и съм доволен от тях. Не съм знаел да използувам пълния капацитет, всичката сила на този труден материал - все се стараех да бъде нежно, "акварелно".

* * *

Предадох статия на в. "Искра" за гробницата, около опазването на която напоследък се дигна много шум. Ходихме с музейните работници в с. Павел баня да купим карнавален костюм за музея.

"Тъжно е, когато хората не пеят.
Лошо е, когато хората немеят.
Страшно е, когато хората не смеят
                                         да се смеят."

* * *

"Науко, победителка на мрака!
За тебе няма никакви предели.
Открила би и средство против рака,
ала да беше за военни цели.

* * *

Браво, Радой Ралин!

24 март

Изложбата на жена ми, както предвиждах, ще завърши зле. Мъничкото име на художник, което си беше създала с предишната, сега го унищожава. Пише ми тревожно писмо да отида да спасявам положението, види се. След това прати телеграма, но аз няма да отида, защото не ме послуша. Освен това не съм добре. Сърцето ме мъчи, задушава ме и чувствувам бодежи.

* * *

Вика[т] ни "културните работници в града", за да ни зачислят към "бригадите за ударен комунистически труд" по предприятия. Снощи пък ни събраха на банкет с бригадирите им. Мене ме пратиха към една бригада в[ъв] фабрика "Д. Благоев" (бивша Стайнова). Не ми беше добре, не вечерях, не пих и се прибрах рано.

* * *

От Берлин получих писмо. Издателството ми съобщава, че книгата ми излиза от печат илюстрирана. В "Берлинер Цайтунг" има и една от илюстрациите - Барабанчика. Да бях знаял, щях да им пратя скици на мои герои или сам щях да ги илюстрирам.

7 април

Завчера получих писмо и от Москва. От Гослитиздат искат книгата ми от 35 разказа да бъдела с илюстрации и то от мене. Отговорих им, че трудно ще ги направя, ако не ми дадат срок поне 2 месеца. Не ще бъдат и бог знае какви, но щом са от автора, читателят ще бъде по-снизходителен.

* * *

Адрес: Государственное издательство Художественой литературы Москва Б-66, Ново-басманная 19 А

* * *

На 13 т[ози] м[есец] ще се чествува 70 год[ини] на поета Иван х. Христов. Написах бележка за в. "Септември" и друга за "Искра", заедно с една скица.

Правих и заглавка за Седмица на гората в "Искра".

* * *

Нарисувах няколко неща, които вече ме задоволяват.

* * *

Пролетта е все още хладна, влажна, студена, целият месец щял да бъде хладен и дъждовит.

* * *

Покаянието на лицемера е също така лицемерие.

* * *

Хората обикновено се карат, защото н умеят да спорят.

Никое общество не е успяло да създаде една вечна конституция, един вечен закон. Никой не е по-силен от слабостите си.

10 април

От близо два месеца имам силни бодежи от дясната страна. Чувствувам ги от черния дроб до рамото чак. Все се каня да ида при лекар, но при кого? Какви лекари са нашите тук?

Малко да се постопли, ще отида в София да ме прегледат основно.

Зрението ми също все повече отслабва, а пръстите на ръце и крака тръпнат, тръпнат.

На 27 март навърших 72 години, какво искаш да няма бодежи, да не изтръпват пръстите и пр...

"Идеален герой смятам оня човек, за когото смисълът на живота е щастието на народа. Ако тази черта определя неговия душевен живот в цялата му глъбина, всичко останало няма значение. Нека понякога бъде свадлив, нетърпелив, избухлив, нека отдаде дан на Бакхус, на Венера - в моите очи нищо не може да го накърни: Стига само наред с висшите страсти, дребните му страстички да не причинят мъка на другите хора. Иначе цялата му борба за народа е празен звук."

Иля Селвински - съветски поет

30 април

Утре е Първи май, а вчера и днес беше Великден, но ний научихме едва когато си отиваше.

* * *

От Съветския съюз ми писаха, че ще отпечатат 35 мои разкази и ме молят да ги илюстрирам. Аз, обаче, отказах. Не се чувствувам тъй подготвен за тази работа. На немски книгата ми е излязла и всеки ден я чакам. Тази бележка съм я писал преди няколко дни. Колко много забравям вече!

* * *

Искат ми статия за хумора от сп. "Наша родина", разкази от 4 редакции - ще им пратя пътеписи от Чехия.

11 май

Гостува ми Иван Пейчев и артисти от Коларовград. Щели да поставят пиесата му... Интересен чешит е този Иван Пейчев!

14 май

Днес столичани посрещнаха съветска правителствена делегация, начело с Никита Хрушчов.

15 май

Тръгнах от К[азанлъ]к за Елена, който град не познавах. Елена на Макариополски³, Михайловски⁴, П. Ю. Тодоров, Ив. Кирилов⁵, Ем. Станев, чорбаджии-изедници и будни градинари.

Оттам - в Търново и Русе, където имаше литературно четене или "вечер на Чудомир и Челкаш". Засрамих се просто от популярност. Раздавах и подписи като кинозвезда. След това гости, гости, разходки до "Липник"⁶. Дойдоха и писатели от столицата: Болгар, Симидов, та четохме и в корабостроителния завод, в една казарма и т.н. След това се отбих за 3-4 дни в Плевен. Много познати и приятели, много гостувания, почерпване в "Кайлъка"⁷, та най-после избягах в София. Ходих на театър. Д.-Димовата пиеса "Виновният" блести с диалога си. Гледах и чудния спектакъл "И най-мъдрият е малко прост" от Островски. Видях 5-6 изложби, ходих и в ателиетата на някои художници, в редакции, издателство "Български писател". Научих, че и в Мюнхен излязла моя книга, та писах на Ваньо Курдов да ме уведоми. Талев ме кани на гости в[ъв] вилата си, която е в с. Бистрица. Видях и Радой. Съюзното годишно събрание пак се отложи. Сочат за главен секретар Камен Калчев. Бях и при стършелите, там пък готвят за редактор Бицин⁸.

11 юни

Питат ме хората:

1.3ащо нашите скулптори изобразяват селянките ни (жътварки, телчарки, звеноводки и пр.) все боси? Не знаят ли колко трудно се ходи из стърнище, из ниви, обори и т.н. Или си нямат пари за обувки?

* * *

[2] 3ащо художниците ни пълнят изложбите с рибари, с[ъс] созополски дървени къщи и с белите сипеи на Балчик? Само лятно време ли рисуват?

* * *

Ако беше жив Златю Бояджиев, така ли щеше да рисува?

"Разбирам - казва един, - като гледах картината му от последната изложба, разбирам, че това са прасета, но защо са зелени, червени, сини и морави? А защо заглавието на картината е "Към кланицата"? Такива мършави прасета никоя санитарна власт няма да позволи да ги колят. И не ни ли излага по отношение прехраната ни с месо?"

* * *

Защо Петър Младенов го дигнаха до небесата и го направиха народен художник, защото е партиец ли?

Неговите картини са най-песимистичните, в тях няма никакво небе, ни един слънчев лъч, ни един радостен тон. Това ли изкуство се препоръчва сега?

Защо така изтормозиха пък лиричния, оптимистичния Кочо Щъркелов, който разкри красотите на природата ни като никой друг. С какво го превишава Младенов, с дългата си коса ли? Очерниха народния певец, изтормозиха го, докато го умориха.

* * *

Сега у нас е на мода изкуството на френските модернисти, то се цени и насърчава. Един от тях, в момент на нервна криза, си отрязал ухото, другият бил пияница, третият (Тулуз-Лотрек) е недородица и т.н Когато аз бях студент, вестници и списания пишеха, че това е изкуство на една западаща култура, на една израждаща се наука, а сега?

Един от тях донесе от остров Таити картини с полуидиотки-жени, с дебели като греди крака, а съм чел, че там живеели волни красавици, стройни, весели, игриви. Като четях, мечтаех да отида там; като му видях картините, бих отишел само, ако ме изпратят по етапен ред.

Пикасо, Пикасо - какво има в този шмекер? В Париж съм виждал много оригинали, в Прага имаше седем и една скулптура, но сякаш са творби от най-различни хора. Най-различни стилове или "почерци" и приумици. А какво има в неговия гълъб? Или всичкият шум е в това, че той е вече комунист?

* * *

Всичките ми симпатии към нашите карикатуристи, но нека не нервничат, като им се каже, че всичките им творби сякаш са надраскани на бърза ръка. Никой не им иска ни перспектива, ни детайли - напротив, ако може още по-опростено. Не виждат ли, обаче, че 90% от карикатурите им представляват двама души само, които се разговарят. Не виждат ли, че един от тях рисува все първи братовчеди и близнаци, че друг рисува ръцете само в две положения и т.н.? Не виждат ли най-сетне, че това огромно количество се отразява върху качеството им? Апартаменти, леки коли, не знам що си, но да не се забравя, че преди тях има Божинов, Бешков и че те не само трябва да се догонят, но и надминат.

* * *

Животът поскъпва чувствително, на това отгоре и суша ни мори. Ако така вървят работите, май че ще отложим с десетина години още навлизането в комунизма.

18 юни

Имам писмо от София. Искат да снемат на грамофонни плочи няколко мои разказа. Отговорих, че се съгласявам при условие да не се съкращават, преиначават и украсяват от актьорите-изпълнители.

* * *

Нямам хабер ни от Берлин, ни от Мюнхен, където също издали том мои разкази. Писах и в Москва на племенника, и той се не обади.

* * *

В дома е натегната атмосфера и мъчно се работи. Бих я разведрил лесно, но не обичам сензациите.

* * *

Трябва да се отбележи, че новият секр[етар] на градската организ[ация] събра художниците и разговаря с тях 2 часа. Това нито веднъж не стори предишният секретар Балкански.

21 юни

Получих 10 книжки от немското издание на моите разкази. Добър печат, хартия, но илюстрациите са в чисто немски дух. На първа страница, напр[имер], са изобразени пияните подофицери, които се завръщат от погребение на своя другар. Изобразени са в черни костюми и цилиндри на главите, а в Казанлък има само два такива официални кюнци и то в театралния гардероб на "Искра".

Младият белетрист К. Колев⁹, който следва журналистика, е изготвил дипломната си работа на тема "Чудомир като журналист в Казанлък". Даде ми да я прочета. Твърде много е дигнал мерника.

юни, не знам кой

Дойде бригада от телевизията да ме снима. Голямо мъчение. Ако знаех, щях да изчезна от града. Цяла седмица ме въртяха насам - натам.

Наближи ли да мре човек - така го начоголяват от всички страни.

През септември щял да бъде готов. Аз, обаче, нямам телевизор и не ги обичам. Те са още мъка за очите.

16 юли

Идва К. Коняров от Ст. Загора да ми иска материал за литер[атурен] лист. Откопчи една рисунка. Не разбирам кому е нужен литвестник в провинцията при наличието на "Литфронт", "Литновини" и литературна страница на ежедневниците. Има и 2 съюзни списания.

* * *

На руски език превеждал разказите ми някой си Попов - българин по произход, а илюстраторът не запомних. Книгата щяла да излезе късно през есента.

7 август

Обикалям някои села. Пиша "Първи социалисти в нашите села" и от някои нямам достатъчно данни. Ходих в Овощник, Черганово, Тулово, Хаджидимитрово, Николаево, но... не е тъй лесно като някога. Остарял съм, уморявам се... А пък трябва да се попривършат събраните материали, трябва да получат някакъв вид и само аз мога да сторя това.

С нахлуване на социализма и техниката в нашата страна мислех, че ще изчезнат магаретата, а те - напротив, се удвоиха.

12 август

Вестниците пишат за някакви младежи-злодеи, подмамили момиче и се гаврили с него. Вчера пък същото се случило в с. Розово¹⁰, но те, след като се гаврили, накрая го убили и захвърлили в канала.

Такива случки са едни от най-редките у нас, а напоследък зачестиха.

* * *

Ревизират музея и са попаднали на големи безобразия. Тази година директорът, напр[имер], се е командировал толкова пъти в София, че през април, напр[имер], само 4 дни не е бил командирован. Има злоупотреба с цимент, желязо, има тормоз над персонала и т.н.

Простаци го назначиха. Простак бе, че прие службата, от която хабер си няма.

18 август

"Злобата на деня" не, а "сензацията на деня" е груповият полет на руснаците около земята, вестниците само с това се пълнят. Наистина в това отношение русите много напреднаха.

* * *

Първите признаци на приближаващата се есен. Дали тази година няма да се "приземим" от някой грип?

Бях в с. Горно Изворово. Колко хубав въздух и вода има там! Да бях по-млад, бих си купил една стая за летуване.

5 септември

В новоизлязлата книга "Българската художествена академия" от Атанас Божков на стр.26 е отпечатана карикатура "Първи стъпки". За автор е посочен Иван Славов, а тя е моя карикатура, с която спечелих един конкурс като млад студент.

1 октомври

След сушаво лято и есен, за пръв път тази нощ и през деня валя дъжд. Тих напоителен дъжд, за да могат хората да посеят.

2 октомври

Зле съм тия дни - потиснатост, безсъние, сърцето хлопа. Докторът констатира много ниско кръвно налягане - едва 105.

18 октомври

Ходих в София, филмчето за телевизията на проба не ми много хареса. Грамофонните плочи с 8 мои разкази са добри. Уредих и въпроса с преиздаването на книгата ми. Корицата ще прави пак Ангелушев. Каширах си и 10 акварела, които се харесаха доста на няколко поканени да ги видят приятели-художници.

* * *

Бях и на Сатиричния театър. Гледах "Импровизации" от Валери Петров и Радой Ралин, но твърде много окастрена. Въпреки че им било възложено да я направят, орязали са я много.

* * *

Павел Вежинов ме запознава за трети път с различни свои съпруги.

* * *

Дадох в "Стършел" "Нашенци", които ще излизат тази седмица.

30 октомври

Човечеството преживя едно голямо премеждие. Всеки момент можеше да избухне световна война заради Куба. Американската военна флота я бе обградила и не допущаше да й се внася оръжие. Размениха се ноти и послания между Америка и Русия. Най-после Хрушчов се съгласи да се демонтират ракетните оръжия, насочени срещу Америка, в замяна на което тя да не безпокои повече Куба. Сега се водят преговори с участието на О[бединените] Н[ации].

Едни казват, че русите капитулирали, други казват, че Хрушчов проявил най-мъдър държавнически жест. Истината е, че ако той не бе отстъпил, ний досега щяхме да се превърнем на въглени.

* * *

Снощи гледах комичната опера "Хубавата Елена"¹¹, играна от Пловдивския оперен театър. Прекрасен спектакъл, хубаво представление!

10 ноември

Пети ден и 8-ият конгрес на комунис[тическата] партия продължава. Снети са от длъжност Антон Югов, Христозов, Цанков - общо 7 души от Ц[ентралния] К[омитет] и с това се смята, че крепителите на "култа към личността" се сразени окончателно. Мръсна политическа действителност.

Вчерашните "култове", вчерашните идоли и божества изведнъж станаха най-черни дяволи.

* * *

Поканен бях на събрание в София за обсъждане състоянието на сатирата у нас. Събранието става по почин на спис[ание] "Септември". Не съм добре и не ми се пътуваше в това лошо време. Пък всички знаят причините за нейното злополучие - един от най-трудните жанрове, който, откак свят светува, преодолява най-големи трудности. В този дух им отговорих.

* * *

Ходих за един ден в село. Кал, кал, кал, недоволство за хляба с купони, за опашките и т.н. Всички са опозиция освен наш Петко, който е председател на стопанството и сам трябва да се разправя, разяснява и да приема псувни и ругатни. Крадат всички, кой както свари.

* * *

В[ъв] в. "Литературни новини" съобщават за излизането на един том мои хумористични разкази и на руски език.

* * *

Получих ги след няколко дена. Само 4 книжки. Хубаво издание, но с лоши илюстрации. Преводът, по всичко изглежда, е добър.

Краят на декември

Студ, сух студ, но аз обичам чистия въздух на това време. След няколко години почивка отново съм избран за член в Настоятелството на читалището.

* * *

Новото издание на "Избрани" щяло да излезе през февруари 963 год.

* * *

На няколко пъти ми идва писателят Иван Пейчев. Като го наблюдавам, почвам да мисля, че зад тази оригиналност външна се крие една плитка българска хитрост, както у Кисимов.

В Бургас му играли пиесата "Ковачи на мълнии" - самото заглавие потвърждава горната мисъл. Иван, обаче, разправя, че това била единствената работа, която той си харесвал.

* * *

Купих си сбирката стихове на Пеньо Пенев, но на мене не ми направи толкова силно впечатление, както разправят: много изкуствен патос, много повторения на думи и образи, небогат език и пр. Качествата му са, че е бил работник и че сюжетите му са из този живот.

Нашият казанлъчанин, младият белетрист Конст. Колев, също издаде нов том "Кръв и роса". Да прощава, но е твърде небрежен в езика и беден в езика. Също много повторения, еднакви черти в разни герои, неестествени положения ... И пак щял да издава - трети том, защото Пловдивското издателство му искало. Бързат, бързат младите.

* * *

Две епиграми

Банкет

Другари и достове
все с високи постове,
стига с ваште тостове,
че задряма госта ви.

Талант

Данчето,
Луданчето
си изцапало юрганчето.
Ох, на маминката рожбата,
сякаш пейзаж от изложбата.

БЕЛЕЖКИ:

1. От тур. - Демокрация, бате! [обратно]

2. Фидел Кастро - водачът на Кубинската революция (пояснението е на Чудомир). [обратно]

3. Иларион Макариополски (светско име Стоян Стоянов Михайловски, 1812-1875) - духовник, водач на борбата за Църковна независимост, Търновски митрополит (1872-1875). [обратно]

4. Стоян Михайловски. [обратно]

5. Иван Кирилов (1876-1936) - белетрист и драматург. [обратно]

6. Парк край Русе. [обратно]

7. Парк край Плевен. [обратно]

8. Георги Бицин (1922-1965) - поет и публицист, сатирик и очеркист. [обратно]

9. Константин Колев (1930-1982) - белетрист и журналист. [обратно]

10. Информацията на Чудомир е неточна. Случилото се е в съседното село Бузовград. [обратно].

11. Жак Офенбах (1819-1880) - френски композитор, диригент и виолончелист. [обратно]

© Чудомир
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2004
Чудомир. Дневник (1947-1967). Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Чудомир. Дневник (1947-1967). Казанлък: Фондация "Чудомир", ИКК "Славика - РМ", 1994.