1961 ГОДИНА

Чудомир

web | Дневник

януари

Посрещнахме я най-скучно, по старчески - само двамата с жената. И времето не беше хубаво, и просто няма къде да се отиде. Всеки случай, получих множество честитки, между които и няколко от новите ми познати из Германия. Коледата също, но на втория ден се събраха случайно доста гости и се развихри една много весела вечер.

* * *

- За много години! - поздравляват ме познати.

- Та малко ли са моите? Не са ли, даже, твърде много?

30 януари

Първият месец от годината си отива. Беше топъл сравнително и едва в последните дни наваля малко сняг. Двама с жената рисуваме, но нещо не върви, май. Моята склероза се засилва всеки ден. Чувствувам болки в черния дроб и сърцето. От известно време, докато отида до площада, спирам да почивам. И то, както и дробът, са разширени. В лявото ми око имало начало на "перде" и сълзи често, а дясното се замрежва при пулсиране на сърцето. Кръвно налягане в тази част съм имал, казват лекарите.

февруари

Шест дена бяхме мобилизирани от окръга. Около 30 писатели, софийски и местни, ходихме по селища, фабрики и предприятия на литературни четения. Аз бях в чирпанската група и освен града, посетихме един завод за земеделски машини и селата Братя Даскалови и Медово. Интересно, разнообразно, проветрително. Моите фейлетони все още се харесват и на бис ме изкарваха навред. Най-после посетихме ТЕЦ "Марица-Изток".

16 февруари

Вчера 15 февруари наблюдавахме пък пълно слънчево затъмнение. Рядък случай, за който бяха дошли в България специалисти от много страни. Трая около 2 минути. Две минути посред бял ден настъпи нощ.

* * *

Очите ми ослепяват. Ще се ходи в София на по-щателно изследване. Дано се забави процесът още малко! Как ще се живее в мрак?

* * *

След банкета, който Окръжният нар[оден] съвет в Ст. Загора даде на гостуващите писатели, софийските (начело с Ламар) обраха пълните бутилки, плодове и пр., напълниха си джобовете като... не знам какви...

На Заговезни

- Защо не идеш да правиш опашка в халите?

- Какво, агнешко месо ли раздават?

- Не, ряпа.

* * *

Ламар или Лальо Маринов напоследък такива стихове пише, че би трябвало да промени псевдонима си на Ламаринов.

3 март

"При капитализма - казва Фурие¹ - лекарят желае да има колкото може повече болести, прокурорът - съдебни процеси във всяко семейство, архитектът мечтае за пожар, който да унищожи четвърт от града, а стъкларят - градушка, която да изпотроши всичките стъкла."

* * *

Истината те държи по-чист, отколкото сапунът.

* * *

"Съгласно докторите, за да бъдеш здрав, трябва да ядеш, каквото ти се не яде, да пиеш, каквото ти се не пие и да вършиш всичко, що ти е противно."

(Марк Твен)

* * *

"Щом пълзиш като червей, не се оплаквай, че са те настъпили."

(Кант)²

22 март

Бяхме пак в София с жената. Разглеждахме изложбата на младите художници и др[уги]. Стегнах и някои от моите картини.

Уволнени са 4 души от редакция "Стършел" - Челкаш, Ангел Тодоров, Радой Ралин, Хаим Бенадов. За другите няма какво да кажа, но Радой е най-даровитият, най-смелият и най-честният. Разбира се, нямаше да му простят за много печатани и непечатани епиграми, като напр[имер]:

"Докога по земята ни бащина
ще вилнее таз страшна простащина?"

или: "Тази личност некултурна
кой на този пост я турна?
- То се знае - вожда.
Та нали я той оножда?"

или пък: "България, България,
понасяща България!
Познавам те от оня ден и вчера.
Страна, в която всичките бездария
направиха огромна кариера."

или пък: "Ний изнасяме ранко доматките,
да спечелиме ценна валута,
та износно поне дипломатките
да купуват коли и бижута."

и т.н., и т.н. Затова сам си издаде присъда с[ъс] следната епиграма:

"Вие да творите хумор можете,
но с перото, дето остро дращите,
вместо нещо в джоба си да сложите,
слагате си таралеж във гащите."

Радой, Радой, колко си прекрасен и как не мога да ти помогна!

* * *

За главен редактор на "Стършел" бил поканен Асен Босев³.

Днес четох пред пионерите от училище "Ив. Недялков"⁴ за историята на Казанлък и накрая ми подариха новия том стихове и поема от Ал. Блок, та ми дойде на ум още една епиграма за тези преводи, направени от Младен Исаев.

"Корица черна, траур дълбок.
Тук е погребан поетът Блок."

Епиграмата е от Радой, разбира се, и е великолепна, но и тя е таралеж в гащи, както и тази за Митко Григоров.

"Полека, полека
достигна Митко до ЦК.

Гледахме Камен-Зидаровата пиеса "Иван Шишман", където вземаха участие най-добрите мъжки сили. Гецов действително [е] прекрасен, ако не крещеше тъй често не по царски.

* * *

След уволнението на четиримата от "Стършел" говорихме с Богомил Райнов и, между другото, му казвам:

- Знаеш ли как зле ще се отрази върху хумора изобщо това?

- Да - казва - при мене в "Лит[ературен] фронт" има постъпили два фейлетона от Черемухина⁵ и ще трябва отново да ги препрочитам внимателно.

* * *

Богомил Райнов се завърна от Париж, натежал от знания и възможности. Неговите разкази са най-добрите през последните години, а статиите му издават една широка осведоменост.

* * *

- Какво искаш от Ламар, бе, той пие до късно из кръчмите, след това си иде вкъщи, отвори нова бутилка и почне да пише стихове. Затова са пиянска работа и сам си ги не разбира.

Тъй разправяше една вечер Петър Пондев.

* * *

- Научих се, че бил освободен от длъжност и литературният редактор на "Р[аботническо] дело" Акьов⁶.

11 април

Изпратих картини за окръжната изложба, получих покана за литер[атурни] четения по случаи Седмицата на детската книга, викаха ме в София на дискусия за хумора, донесоха ми папка с около 40 повести, разкази, фейлетони и пр. за окръжния конкурс, които трябва да прегледам срочно. П. Калайджиев непрекъснато праща хора да ми искат статията за историята на музея, в комисия съм по постройка [на] паметник на Манолов, викат ме в Павел баня за сказки в санаториума и училището. - Де бре, Митре, почивай, ако си нямаш работа!

* * *

След уволнението на четиримата стършели новият курс в хумора е да няма в него никакъв хумор. За проба днес им изпратих няколко дребосъци, които, вярвам, не ще бъдат отпечатани:

В МАГАЗИНА

- Я ми дайте брава,
но да бъде здрава.
- Няма здрава брава
тук да се продава.
- Е, тогава брава,
                 брава!

Друго:

УЛИЦАТА

През епохата налъмена
тя си беше калдъръмена,
но нали все прогресираме -
рекохме да я павираме.
Мина колкото се мина,
ний - сговорната дружина,
и тук много не стояхме.
Взехме, че я разкопахме
и с асфалт си я постлахме.
Пак се мина, що се мина,
ний - сговорната дружина,
пак умувахме, кроихме,
докато се убедихме,
че до днеска все грешихме.
И решихме:
С малък дългосрочен заем
пак да си я разкопаем,
та града да канализираме,
че нали все прогресираме.

(стар вариант)

19 април

"Седмица на детската книга". Дойдоха от Димитровград да ме вземат и да им прочета нещо. Топло, сърдечно посрещане. Подбрана програма, овации, подаръци. Мило. След това ме върнаха в Ст. Загора да разгледаме изложбата. Изложени са два мои акварела между маслени бои. Общо впечатление от изложбата е 3-.

* * *

Вчера в К[азанлъ]к посрещнахме пък Калина Малина⁷, Авгарски⁸ и композиторката Лисичкова, които четоха на малките. Бяха ми и на гости. Калина Малина е остаряла доста, имала захарна болест и пр.

* * *

Научих още една епиграма от апокрифите на Радой Ралин, посветена на поета Ламар.

Ламаре, братко, Ламаре,
казало нашто магаре:
Двама сме равни по муза,
а само ти си в съюза.

* * *

В Градския съвет ме викаха на заседание във връзка с нов паметник на Ем. Манолов. Поскъпва месо, масло, "самооблагат" се гражданите с нови данъци и искат да правят паметник за 300 000 лв. с цяла бронзова фигура, но не знаят на кое място по "Тюлбето" да бъде.

29 април

Черна събота. Получих телеграма, че приятелят ми от 55 години Кочо Щъркелов е починал внезапно. Той е жертва преди всичко на завист и злоба. Не беше добре и в семейството си. Колкото пъти отивах да го видя, все едно и също нещо чувах: "У дома е ад, ад!"

У дома му ад, вън също ад - живее ли се при такава обстановка? Интересно е, че починал на другия ден, след като получил орден "Кирил и Методий" I ст[епен].

* * *

Изпратените материали в "Стършел" не видяха бял свят. Заключение: "Не ни закачай! Наше лошо не бива!"

* * *

Хумористите около "Стършел" търсят "положителен герой в хумора и затова положително нищо не излиза. Даде им пример Г. Караславов.

* * *

В Окръжната художествена изложба изпратих две работи, които са приети, но те са акварелни, а ги сложили между грамадни платна с маслени бои и са изгубили много.

април

На 12 т[ози] м[есец] майор Гагарин излетя с ракета и като обиколи земята, завърна се жив и здрав.

Не ще да лесно на дяда Господа и свети Петра отсега нататък да посрещат не мъртви, а живи хора и то болшевики⁹.

10 юни

Изпратих статия в "Народна култура" за 100-год[ишнината] на читалище "Светлина" с. Шипка.

Май мина окъпан в дъждове. Днес, 10 юни, за пръв път имаме слънчев ден.

* * *

Статията за Шипченското читалище излезе в "Народна култура", в. "Септември" - Ст. Загора, препечатаха я в[ъв] в. "Искра" и юбилейния лист на читалището.

Преди 3-4 дни изпратих на "Работническо дело" фейлетон "Нашенци" за проба. Много ме интересува резултата. Интересува ме най-вече преценката (кое може и кое не може), защото сега това знаят само те. От изпратените две хумористични стихчета само едното бе отпечатано ("В магазина"), а "Улицата" - не.

* * *

Не съм отбелязал, че към края на май ходих в Ботевград, Тетевен, Рибарица и лобното място на Бенковски. Поканиха ме симпатичната лекарка Стойна Баналиева, нейният мъж¹⁰, двете им деца и жената на артиста Кисимов. Вечерта чак, кога се върнахме, научих, че мъжът на д-р Баналиева бил помощник-министър. Той преди няколко години беше инженер в Завод 10.

22 юни

На "Работническо дело" пратих фейлетон. Обадиха ми се с писмо, че ще се отпечата в неделния брой (на 25 юни) и ме молят да продължа да изпращам.

От Ст. Загора получих 2700 лв. Продала се една от изложените в окръжната изложба мои картини.

25 юни

Марта Попова¹¹ празнува 50-годишната си сценична деятелност.

Помня я като ученичка от гимназията. В партера на изгорелия Народен театър на края на салона имаше специално място за правостоящи, където аз, ученик в Рисувалното училище, често ходех. Оттам я познавам. Идваха с Олга Петрова-Темелкова. Марта беше малка, подвижна, с едни подвижни весели очи. Спомням си я как реагираше с крака, с ръце и глава на артистите - обратно на Олга, която беше по-спокойна и по-въздържана. Спомням си и когато и двете приеха в театъра, и като знаех, че е сестра на Златина Недева, чудех се защо се казва Попова,

* * *

Вл. Трендафилов пише спомен за нейната декламация, заради която беше уволнена и интернирана, но лично на мене разправя съвсем другояче - просто, че случайно, без да се съобрази, излязла на бис и станала "революционерка". Аз, обаче, знам, че Марта под влиянието на Бакалов¹² и сестра си - негова жена, симпатизираше на комунистите.

* * *

Гост ми беше Georgie Dinu - румънски писател и журналист, който ми поиска разказите, за да ги преведе на техния език.

Calea Victoria...¹³

* * *

В София се видяхме пак, когато си заминаваше. Беше се доста почерпил.

12 август

Тия дни имах много гости, между които и двама немски писатели. Мъчих се да се отсрамя, но дали съм сполучил, ще кажат те. Единият е Грабнер, а другият ...

В града ни се е настанил някакъв набеден скулптор Колчев, който освен чешмички, шадраванчета и вази за цветя, почнал да прави и разни фигури. Две от тях беше поставил пред входа на "Розариума", даже. Повдигнах въпрос пред Г[радския] Н[ароден] С[ъвет]. Назначиха комисия, но всички мълчаха като пънове, само аз се противопоставих и ги махнаха. Сега готвел други. Казват, че имал хубава жена и давал рушвети, та мъчно ще се боря с този дилетант.

От "Работническо дело" ми пратиха хонорар 760 лв. - просто ме беше срам да взема толкова пари за един слаб фейлетон.

5 септември

Сестра ми Велика, която преди месец погреба мъжа си, лежи сега в градската болница и пищи от болки в краката. Слабо сърце, което не може да прати кръв там. Тя се измъчва вече десетина дни и ний около нея. У дома също е тъжно и неприветливо. И на стари години, даже, не се вразуми, а обезумя моята жена.

* * *

Бях на село, срещах се все със старци като мене, които все мърморят и не харесват нищо. Особено са недоволни от тия мизерни земеделски пенсии.

* * *

В село ме намери Ст[аро]загорският кореспондент на "Земеделско знаме", за да ми иска разказ за вестника. "Няма да го оставяш, - му рекли, - дорде ти не даде нещо." Охо!

* * *

Село Турия е бавно умиращо село. Вече има десетина празни къщи и младежите се изселват в Павел баня.

На 15 т.м. щяхме да ходим в Чехия, командировани от Съюза на художниците, но щом досега не са ми се обадили, изглежда, че ще се отложи, поради изтегнатото международно положение.

* * *

А то действително е много натегнато. И едните, и другите се заканват, предизвикват, но, струва ми се, че не им стиска да започнат война. Усъвършенствуването на оръжието, изглежда, че ще я предотврати.

10 септември

Първият есенен дъжд. След 17[седемнадесетия] 9-то септемврийски празник, днес почиват "народните маси" (и столове). Положението, обаче, си е все натегнато. Главнокомандуващите на соц[иалистическите] страни се събират, Хрушчов говори за някаква огромна атомна бомба, гърци и турци трупат войски на нашата граница и т.н.

* * *

Сестра ми е много зле. Докторите ни уведомиха, че може би ще стане нужда да и се отрежат и двата крака. Съобщихме на дъщеря й да дойде от София.

Вчера бе чествувана 50-годипшината на Тодор Живков.

11 септември

Сестра ми Велика, 75-годишна, лежи в болницата от напреднала склероза и слабо сърце. Краката и са безчувствени и безкръвни. Пъшка тя и тихо проплаква:

- Боже, боже, какво ли е станало у дом в село без мене, тия пусти цигански мисирки и кокошки ще ми изровят градината, ще ми изкълват доматите, магданоза. Ох, и ошаф от сливи бях поставила на покрива, пчели и оси са ги изсмукали! Ох, ох и айран имаше в тенджерата, но е станал на оцет...

* * *

От 22 октомври до 18 ноември бях в Прага, където прекарах незабравими дни. Ако съм здрав, ще искам още веднъж да видя "Златна Прага".

* * *

"Николай Лилиев не беше глух - ме уверяваше младият режисьор Димитров (синът на Петър Димитров). - Той се преструваше на такъв пред тия, на които не искаше да отговаря."

* * *

За маниачеството на някои артисти:

Петя Герганова, напр., канела у дома си режисьора Х, пред когото да се съблече, да види и се увери, че е млада и може да играе младежки роли.

Стаматов пък, поканен на гуляй, носел със себе си английски речник и в разгара на веселбата се отделял настрана и почвал сериозни занимания. Ако не това, винаги предлагал на младите да изпитват силите на ръцете си, понеже той, 70-годишният, все още парадирал, че е много силен.

Андрей Николов пък го избиваше на борба, кога се напиеше и все го надвиваха.

Манията за величие кара и Кисимов да върши всевъзможни щуротии.

* * *

... Спи блажено стара Прага
и в сън кротко се протяга,
спи Вацлав на кон в доспехи,
спят чехкини, спят и чехи.
И Вълтава тихо шава,
и те никой не...

(Из писмо до Буко)

29 декември

За Нова година ме хванаха да правя карикатура за в. "Искра", а от Ст. Загора дойдоха да вземат изказване за младежта по случай случая. В окръжния в. "Септември" пък ни нарисували нас, членовете на ст[аро]загорския клон от Писателския съюз.

БЕЛЕЖКИ:

1. Шарл Фурие (1772-1837) - френски соииалист-утопист. [обратно]

2. Имануел Кант (1724-1804) - немски философ. [обратно]

3. Асен Босев (1913) - поет и драматург, гл. редактор на в. "Стършел" (1961-1965). [обратно]

4. Училището носи името на казанлъшки търговец и благодетел. [обратно]

5. Черемухин (псевдоним на Христо Михов Христов, 1930) - писател-хуморист. [обратно]

6. Васил Акьов (1924-1989) - писател, публицист и литературен критик. [обратно]

7. Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова Митова, 1895-1979) - детска поетеса и белетристка, преводачка. [обратно]

8. Георги Авгарски (псевдоним на Георги Захариев, 1917-1991) - детски поет. [обратно]

9. Двете изречения във връзка с полета на Гагарин Чудомир е записал на малкото останало място след записаното на 29 декември 1960 г., с изричната уговорка, че се отнасят за април 1961 г. Тук ги поставяме на мястото им. [обратно]

10. Пеньо Кирацов. Близките отношения с това семейство се запазват до смъртта на Чудомир. [обратно]

11. Марта Попова (1891-1974) - драматична актриса, рецитаторка. [обратно]

12. Георги Бакалов (1873-1939) - публицист, литературен критик и историк. [обратно]

13. От рум. - пътят на победата. [обратно]

© Чудомир
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2004
Чудомир. Дневник (1947-1967). Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Чудомир. Дневник (1947-1967). Казанлък: Фондация "Чудомир", ИКК "Славика - РМ", 1994.